Създаване на обикновен човек

Добави нещо за острова. ^

ФЛОРЪНС
Създаване на обикновен човек - Page 2 Cynthia-id-1

ФЛОРЪНС ШИЛИНГ :: 21-ГОДИШНА :: СТРЕЛЕЦ :: fc: karen gillan

„ВСИЧКИ ЖИВЕЕМ В ПРИКАЗКИ. НЯКОИ ОТ НАС СА ПРИНЦЕСИ, ЧИИТО ПРИНЦОВЕ СЕ БИЯТ СЪС СВИРЕПИ ДРАКОНИ. ДРУГИ ЖЕЛАЕМ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ ОТ ПЕПЕЛЯШКИ С ПРИНЦЕСИ. ТРЕТИ МЕЧТАЯТ ЗА ПРИНЦА НА БЯЛ КОН, КОЙТО ЩЕ ГИ СЪБУДИ ОТ ВЕЧНИЯ СЪН, КАКЪВТО ИМ СЕ СТРУВА ЖИВОТЪТ. И НАКРАЯ ПЕПЕЛЯШКА НАМИРА СВОЯТА СТЪКЛЕНА ОБУВКА, ПРИНЦЪТ СПАСЯВА СНЕЖАНКА, СПЯЩАТА КРАСАВИЦА СЕ СЪБУЖДА ОТ ВЕЧНИЯ СЪН, А КРАСАВИЦАТА СПАСЯВА ДУШАТА НА ЗВЯРА. А АЗ... АЗ СЪМ ФЛОРЪНС ШИЛИНГ. АЗ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО ОЧАКВАШЕ СВОЯ МИГ И КОЕТО ЖИВЕЕШЕ В РЕАЛНОСТТА.”

Флорънс бе човек, за когото или знаеш всичко, или не знаеш нищо. Аз смятах, че знам всичко, но се оказва, че години наред съм твърдял, че познавам една непозната. Флорънс Шилинг така и не ми даде шанс да я опозная. Тя поддържаше онази илюзия, от която знаеше, че се нуждая. Нагаждаше себе си по моите критерии, а аз като глупак се гордеех с късмета си, но рано или късно идва онзи момент, когато всички осъзнаваме грешките си и намираме някой, който да ни ги покаже. В моят случай това бе Фло. Дъщеря на пират, с липсваща майка, живяла изцяло под грижите на Марлене. Това бе единственото, в което съм сигурен, че знам за нея. Останалото, което в момента ще чуете е просто плод на въображението ми, което така реалистично успя да запази лъжливия спомен за Флорънс, дори когато тя изчезна.

Всичко започна преди седем години в едно средностатистическо училище във Франция. Там се запознахме. Фло не бе от момичета, които пленяваха с живота си. Напротив... Нейният живот бе скромен. Познаваше бегло баща си. Не знаеше нищо за майка си. Дори снимка не бе останала след изчезването на тази жена. Единственият човек, на когото можеше да се довери, бе Мари. Истинското ѝ име беше Марлене. Да, същата Марлене, за която говорех и в началот. Тя бе ниска жена с прошарени коси, които все още напомняха мътния си кестенов цвят, докато в последните години преди изчезването на Фло, те съвсем загубиха този цвят. Кожата ѝ бе светла, лицето ѝ бе състарено и продължаващо да старее покрай грижите над момиче с толкова буен нрав, колкото бе този на Флорънс, но въпреки всичко тя бе всичко за Фло. От майка до най-добра приятелка. И трябва да призная, че в последвалите години тя се превърна и в моя майка, в моя по-голяма сестра и в моя приятелка. Та за училището... Както казвах, Фло не се отличаваше с житейската си история, не привличаше вниманието с парите, които притежаваше, защото наследството ѝ бе оскъдно, но имаше онзи чар, който приковаваше погледите към нея. Тя бе червенокоса и косата ѝ определено притежаваше онзи огнен нюанс, който подсказваше характера ѝ. Очите ѝ бяха пъстри като в тях вечно тлееше предизвикателния пламък на една авантюристична личност. Кожата ѝ бе млечна и по-късно се убедих, че не просто изглеждаше нежна като коприна. Но най-харесвах усмивката ѝ. Флорънс обичаше да се смее. Тя бе като богиня на смеха. Можеше да развесели всеки и твърде рядко бях виждал сълзи в очите ѝ. Тя не ги пропиляваше. И това бе първото ми впечатление за нея. В следващите срещи то просто се надгради. Все още помня всяка добра и лоша черта от характера ѝ, но вече не съм сигурен дали бяха истина или просто заблуда.
За тези седем години успях да раздая пъзела, който представляваше Фло. Тя бе едно ранено цвете, което прикриваше емоциите си. Тежкото детство бе оставило жестоките си следи по крехкото ѝ детско съзнание. Тя се страхуваше от дълги връзки, от цялостно себеотдаване, защото във всеки миг очакваше човекът срещу нея просто да изчезне и да се превърне в мираж. Трудно бе да спечеля доверието ѝ, но не и невъзможно. Но въпреки този тънък пласт от чувственост и страх, от ангелска крехкост, се криеше истинската Флорънс. Онази, която трудно прощаваше, притежаваше емоции, които не можеха да бъдат въздържани. Липсваше ѝ тактичност, но ми харесваше честността, с която изричаше всичко, минало през главата ѝ. Бе инат, който трудно можеше да бъде подминат и винаги получаваше онова, което желаеше. Притежаваше парлива своенравност, която вечно я вкарваше в беди. Привидно следваше чуждите нареждания, но реално тя бе шефът и тя дирижираше всяка стъпка, която я превръщаше във власта особа, но никога прекалено досадна с желаниеот си за контрол. И всичко това се криеше в едно крехко женско тяло, каквото представляваше Фло Шилинг. И точно поради тези нейни качества седем години по-късно решихме, че приятелството ни не бе достатъчно. Аз реших така, предлагайки ѝ брак. Сватбата бе решена за март, но явно просто не бе писано да се състои... Последните минути преди изчезването оставям на Мари. Тя я познаваше по-добре от мен и може би тя има отговор на всички онези въпроси, които са се зародили в главите ви и която тормозят и мен.

------------------

Флорънс бе като баща си. Вечно търсеше онова, което другите не можеха да притежават. От съвсем крехка възраст я влечеше морето. Опитвах се да я превърна в почтена дама, която да е здраво стъпила на земята и да мисли трезво. Колкото и младо и промено да е обществото ни, все още не се приемат добре жените, които изоставят семейството и тръгват след почти несъществуващи мечти, но Флорънс бе точно една от тях и нямаше как да бъде променена. Мъжете лесно се измъкваха с подобно държание, но за нея народът щеше да говори с години и все пак тя бе един особен вид непукист, който търсеше своето щастие преди всичко. Може би точно там не грешеше. Замисляли ли сте се колко компримиси правим, за да сме благи в окото на другите, а реално от колко от тези компромиси извличаме щастието си? Малко са. Аз самата съдя по себе си. Имам добро име пред хората, но живея в скръб. Цената на доброто име е тежка и Флорънс просто я захвърли. Захвърли тези окови и последва мечтите си. Едва ли ще успея да забравя онази нощ на пристанището. Нощта преди сватбата ѝ. Тя знаеше, че тази сватба завинаги щеше да я обрече като част от френското общество. Втълпявах ѝ, че Жан щеше да ѝ покаже света, но единствено се самозалъгвах. Жан бе твърде страхлив, същият като баща си. Син на парламентарен чиновник, Жан бе банкер. Здраво стъпил на земята, непознаващ свободния дух, който притежаваше Флорънс, и с притаен от години страх от водата. Той не бе лош човек, но просто не бе онова, което Флорънс търсеше. Тя дори не бе сигурна в самата сватба, но той бе единственият ѝ приятел и не желаеше да го загуби. Вероятно това бе и една от причините за бягството ѝ. В тази нощ преди сватбата си Флорънс ме отведе до пристанището. Качи се на кораб без ясна цел, без дори да знае маршрута и просто отплава. Последните ѝ думи бяха: "Довиждане, Мари". И в този момент ми бе ясно, че тя нямаше да се върне. Това не бе довиждане, а сбогом. Знаех, че някога щеше да настъпи този момент, но когато настъпи годините подготовка просто се разпиляха на милиони парчета и остана единствено празнината от напускането ѝ.

Тънка мъгла предвещаваше наближаващия изгрев. Първите лъчи срамежливо се оглеждаха в гладката повърхност на морската вода, докато няколко вълни нежно галеха млечната кожа, притежание на младо момиче. Червената коса, придобила поне два пъти по-тъмен нюанс от обилното наслояване с вода, закриваше лицето ѝ, полепвайки по кожата. Бе твърде трудно да се каже дали бе жива или мъртва. Изглеждаше по-скоро заспала, но тялото ѝ бе толкова отпуснато, че дори липсваше нормален дихателен ритъм. Някой дори би се запитал дали тя въобще дишаше, но съвсем бегло, почти едва-едва Фло поемаше нужния за тялото си кислород. И продължаваше просто да лежи върху пясъка. Изпаднала в безсъзнание, изтласкана от вълните и попаднала на непознато място, за което дори не можеше да попита кое бе. Едва ли си бе представяла първото си пътешествие из открите морета по този начин, но бе пределно ясно, че тя не бе сред любимките на съдбата.

Ще е възможно ли да ми промените името на Florence?

Прекрасен герой, одобрена. Сега ти сменям името, а ти си харесай богиня от темата. ^-^

Име:Стайлс

Години:17

Раса:Човек

Дарба:Няма

Външен вид:Стайлс има бяла кожа,косата му е много късо подстригана и е със светли очи.Тялото му е добре оформено,обича да спортува.Много бъбрив.Действат не просто лесно, действа успешно. Мисли бързо, забелязва фактите многопосочно, има перфектна памет и ораторски способности.

Характер:Стайлс е уникален по душа. През повечето време той се държи невероятно детински, успявайки да разсмее и забавлява околните. Често пъти нещо в главата му сякаш прещраква и отключва тази страна от него, която е жадна за приключения и опасности. Много опасности. Но разбира се, той приема и тях на шега. Тъмнокоското е като малко момченце, което не може да сдържи емоциите си и своя смях, дори да се намира в смъртна опасност. Винаги гледа от към хубавата страна на нещата, колкото и малка да е тя. Успява да намери и мъничкото късче добро дори в най-лошото, което се случва. Той е пълен с енергия, която постоянно се натрупва у него, карайки го да прави щуротии. Понякога дори и понася последствията от действията си, колкото и рядко да се случва. Повечето пъти си намира съучастник в правенето на пакости, правейки лудорията още по-забавна и епична. Стайлс обича да знае всичко, което се случва покрай него, колкото и маловажно да е то. А ако е някоя пикантна новина, с радост би я споделил с околните. Въпреки детинския си характер на непослушен разбойник, той има и друга страна в себе си. Страна, където той е ужасно чувствителен и когато бъде наранен от близък приятел, не може да прости лесно. Но в същото време той не е и от типа хора, които умеят да се сърдят дълго време. Може би това идва от непрестанното му желание да сподели поредната каша, която е забъркал с най-добрия си приятел. Хлапашкото му поведение е огледало и на неговото сърце - чисто, неопетнено и лесно ранимо. Сърце, което лесно се привързва към хората и обича докрай, дори да боли. А на хората, които не харесва - те по-добре да бъдат подготвени за шегичката, която ги очаква. Стайлс обича да приготвя "сладко отмъщение" на своите неприятели, макар да знае, че по-късно може да му се върне тъпкано. Но за нищо на света не би си спестил удоволствието да ги изиграе както само той си знае. Момчето е добро по характер и обича да казва това, което мисли. Не обича да се преструва на някой, който не е и да си слага маска на лицето. По-точно не умее да го направи. Сякаш нещо го човърка отвътре щом излъже. Често Стайлс е стеснителен и лесно се притеснява. Не е от типа хора, които изпадат в депресия. Усмивката му винаги е на мястото си, озаряваща лицето му.

История:Стайлс живее сам с баща си,откакто е едва петгодишрн.Майка му загива при неясни обстоятелства и затова баща му не иска да разговаря със сина си на тази тема.Не знае много за майка си,но и не разпитва,за да не дълбае в раната на баща си,както и в своята.Учи в гимназия „Бейкън Хилс” , където е напълно невидим както за околните,така и за Лидия – момичето,в което е влюбен от дълго време.Само че,тя е с капитана на отборът по лакрос и той знае,че няма никакви шансове с нея.
Аутсайдер в гимназията,заедно с най-добрия си приятел Скот.Стайлс притежава изключително остър ум и нюх,отличник е в училище,но това не му помага да е по-популярен и харесван.
Баща му е шериф в щатската полиция.Стайлс непрекъснато подслушва обажданията му по радиостанцията.Както сам казва „пропуска само скучните”.Късно вечер по радиостанцията чува за убийство в гората и отива при приятеля си Скот,за да го помоли за помощ,обещавайки му приключение.Опбяснява муч,е в гората е станало убийство и че трябва да отидат да потърсят трупа заедно. – по точно другата част от него,защото е била открита само едната част.Скот се съгласява и тръгват да търсят другата част от тялото без да знаят дали е безопасно,незнаейки дали убиецът е още там.Навлизайки все по навътре в гората,не откриват нищо друго освен хайката от полицаи , които също търси тялото.Стайлс се натъква на баща си,а Скот се скрива зад едно дърво,изчаквайки подходящ момент да си отдъхне и продължи след тях без да го видят.Стайлс бива уловен за ръката от баща си и буквално повлечен към полицейската кола,а Скот остава сам в гората.В същата тази нощ Скот бива ухапан от вълк.Малко след това, в училището му пристига новата ученичка - Алисън. Оказва се обаче, че нито става дума за обикновен вълк, нито обикновена ученичка. Вълкът е върколак, а Алисън е ловец на върколаци. Скот също се превръща във върколак, което значително усложнява отношенията му с новата му любов. Стайлс е изправен пред множество препятствия с приятеля си,но въпреки това не се отказва от него.Единствената му цел сега е – да му помага на Скот през всичките му премеждия.И двамата се местят в Мистик Фолс,за да научат повече за истинската същност на върколаците и да се опитат да помогнат на Скот да стане пак същия.
Животът на Скот се подобрява,започва да свиква с това,в което се е превърнал и се приспособява,отново е "нормален" ученик без проблеми,но Стайлс го измъчва нещо - мисълта за Лидия.
През лятната ваканция Стайлс заминава за Токио при леля си,която е омъжена за посланика.Качва се на самолета,не е особено доволен,че го очаква ч6 часов полет,но се примирява.След около час,всички пътници получават сигнал за тревога.Самолетът се разбива на някакъв малък остров насред океана.Няма оцелели,само той.

Допълнителна информация:
- Не пуши
- Има лошо пиянство,защото се напива от малко
- Любимият му цвят е син.
- Обича да играе лакрос,макар да не е особено добър.
- Обича пържени картофи

Създаване на обикновен човек - Page 2 Tumblr_m8ym1dXieY1rxvzimo1_500

Създаване на обикновен човек - Page 2 Tumblr_m8ym1dXieY1rxvzimo1_500

Welcomee. ^-^ Погледни темата за боговете. : )

» Създаване на пират
» Създаване на сирена
» Създаване на моряк
» Създаване на наследник на пирати