Vote! | |
Екип | Администратори
Лидия Скайлър.
Лея Дауни.
Модератори
✝ Violet.
Rouz McQueen.
|
Visitors | |
| | Моите драсканици | |
| | Автор | Съобщение |
---|
И Ка Юл Наследник
Лик : Park Min Young Семейство : мъртво Приятели : все още не Брой мнения : 23 Points : 4336 Age : 29 Местожителство : о. Корфу
Character sheet Важно за героя: Пада си по екшъна и високите скорости,като начин на живот.
| Заглавие: Моите драсканици Сря Авг 08, 2012 4:45 pm | |
| С фотошоп никак не сме на ти,но пък за това имам друг талант..Да пиша. Надявам се да ви хареса. Приятно четене.
| |
| | | И Ка Юл Наследник
Лик : Park Min Young Семейство : мъртво Приятели : все още не Брой мнения : 23 Points : 4336 Age : 29 Местожителство : о. Корфу
Character sheet Важно за героя: Пада си по екшъна и високите скорости,като начин на живот.
| Заглавие: Re: Моите драсканици Сря Авг 08, 2012 10:02 pm | |
| Глава 1 Моника седеше на ръба на леглото си и решеше косите си. Представяше си как заминава в колежа в Бруклин с приятелките си. Щом свърши с приготвянето за училище слезе в кухнята. -Ана мама и татко излезнаха ли за срещата с представителите на МОН. -Да госпожице и оставиха това. Казаха да ви го предам щом се събудите, но аз не ви чух, когато сте станали. -Добре, няма значение! Ева и Стефан идваха ли? -Не, все още. -Добре щом дойдат, моля извикай ме. Аз ще съм на терасата отзад. - в този момент се чу клаксун на кола, а по звука може да се съди, че беше нов спортен модел - Тръгвам за училище, ако има нещо се обади. -Добре госпожице, приятен ден! Моника излезе и видя лъскавото ново возило на Стефан. -Е, какво ще кажеш Мони? -Супер е! Явно бащати ти е простил за инцидента с неговата кола. -Мони стига де. На всеки може да се случи да одари колата в някой стълб или дърво. -Стефчо, ти беше пиян и при това не беше нито стълб, нито дърво, беше плашилото в полето на 20 метра от шосето. -Добре, стига си ми чела конско, че стана като майка ми. Между другото, хайде да се чупим от даскалото днес. -Да, хайде Мони! И без това днес ще изпитват цял ден, а не искам поредната слаба оценка. -Не, и не! Аз няма да бягам от даскалото за нищо на света. -Добре тогава, качвай се да ходим на училище. Моника се качи в колата и седна до Ева, а Стефан запали колата и потеглиха. След 10 минути Мони усети, че не вървят по пътя за училището, а по някъкав стар песъчлив път. -Стефан на къде караш? -Към Рая. -Към Рая ли? За какво говориш? Веднага обръщай колата и да се връщаме, че вече закъсняхме за училище. -Мони отпусни се и се наслади на пътуването до..... -...РАЯ!-казаха едновременно Ема и Стефан. -Добре де, но няма да се бавим много, защото в 3 трябва да съм си в къщи. -Добре домошарке.-каза Ема като прегърна приятелката си и се облегна на рамото й. Продължиха така още 10 минути, когато пътя свърши, а пред тях се разкри една много гъста и тъмна гора. Спряха колата и загасиха двигателят й. Стефан слезе и момичетата го последваха. -И сега какво ще правим тук? -Ще се разходим в гората, а може и да си направим пикник. -И от къде храна и напитки? -Всичко сме измислили Мони. -Значи сте планирали отвличането още преди да чуете мнението ми? -Че ние знаех ме, че няма да се съгласиш. Познаваме си стоката. - намеша се и Стефан в разговора. В този момент около тях започна да се стели плътен черен дим и тримата съзряха в дима силует на човек. -Кой е там? Какво става?-завика Мони, но никой не им отвърна, а сянката се приближаваше към тях.-Ъ, мисля, че трябва да бягаме. Огледаха се, но колата не се виждаше никъде. Димът я бе обгърнал. Хванаха се за ръце и побягнаха към неизвестна за тях посока. | |
| | | И Ка Юл Наследник
Лик : Park Min Young Семейство : мъртво Приятели : все още не Брой мнения : 23 Points : 4336 Age : 29 Местожителство : о. Корфу
Character sheet Важно за героя: Пада си по екшъна и високите скорости,като начин на живот.
| Заглавие: Re: Моите драсканици Сря Авг 08, 2012 10:03 pm | |
| Глава 2
Тримата навлязоха в гората и колкото по-навътре влизаха толкова по-тъмно и страшно ставаше. Моника започна да се оглежда и да трепери. -М, приятели. Не трябва ли да се връщаме вече. Много се отдалечихме от града. -Мони, успокой се! И без това не знаем дали онзи е още там. Ами ако е тръгнал по нас.-каза Стефан,, като се приближи до Мони и я гушна-Всичко ще е наред. В този момент зад тях се чуха стъпки и тримата едновремено погледнаха в посоката на звука. Видяха как мъглата се приближава към тях и сянката се движеше из мъглата като малко по-малко ги приближаваше. Изведнъж без да кажат нещо или да направят побягнаха, който на където види. Мони тичаше ли тичаше и не се обръщаше докато не стигна до една пещера. В пещерата беше влажно и много тъмно. Под краката и се чуваше леко пукане, сякаш стъпваше върху кости. Извади телефона си, за да се обади на останалите, но в пещерата нямаше обхват. Прибра го и продължи да навлиза в пещерата, като опипваше стените, за да не падне. Колкото по навътре влизаше ставаше по-студено, а тя беше облечена съвсем леко,с ризка с къс ръкав и къси панталонки. Когато стигна края на пещерата съзря светлина, която я заслепяваше, но щом очите и свикнаха със силната светлина пред нея се откри красива гледка. Навсякъде беше пълно с растителност, животни и насекоми. Огледа се и видя, че се намира на ръба на скала приличаща на огромна тераса. Тръгна да слиза, но пътя беше толкова стръмен и неравен, че Мони се подхлъзна и падна в пропъста отдолу.
След 3 дена-Няма ли да се събужда вече. Вярно, че падна от планината, но ние я излекувахме и... -Замълчи Кала, тя се пробужда. -Добре майко! Мони се надигна от постелите, все още не осъзнаваща какво става и къде се намира. -Добро утро, принцесо! Моника се стресна и бързо скочи готова за атака. -Не се бой, ние няма да ти направим нищо лошо. -Кои сте вие и къде се намирам? -Ти падна от скалата и ние те спасихме. Сега щяха зверовете да закусват с останките ти, ако не бяхме ние. -Благодаря ви, но къде се намирам?! -Ти си в горите на кралство Нерниания, а ние сме народа на Нерниания, наричаме се нернианци. *Нернианците на външен вид приличаха на обикновенни хора, но имат много скрити способности, които използват в битка. Те са преродени същества. -Аха, ами добре. Ще е проблем ли ако искам да си тръгна? -Ами все още не си се възтановила от промяната. -Промяна? -Ти вече си една от нас. Ти си преродена Моника Бенсън. | |
| | | И Ка Юл Наследник
Лик : Park Min Young Семейство : мъртво Приятели : все още не Брой мнения : 23 Points : 4336 Age : 29 Местожителство : о. Корфу
Character sheet Важно за героя: Пада си по екшъна и високите скорости,като начин на живот.
| Заглавие: Re: Моите драсканици Сря Авг 08, 2012 10:03 pm | |
| Глава 3 Моника лежеше на една скала и съзерцаваше звездите. Времето беше меко и приятно, а тишината раздираше ушите й, само от време на време се чуваше песента на щурчетата и някой детски смях от къщите наоколо. От храстите се чу шум и от нищото се появи едно много красиво момче. Имаше токова красиви зелени очи като прясна трева, а косата му имаше цвят на орех, беше висок и силен. -Извинявай, май те изплаших аз съм Питър. -Моника, приятно ми е. Питър се загледа в Моника и я попита: -Ако имаше рожден ден сега, какво би си пожелала за подарък? -Ами може да е малко глупаво, но бих си пожелала звезда, истинска звезда. Питър хвана ръцете й и прошепна: -Затвори си очите.-В ръката й се появява малка кристална сверичка.-Отвори си очите. Моника ахна от изненада. -Красива е. Благодаря ти! -За нищо. Подарявам ти я като знак на приятелство. Искаш ли да си моя приятелка? -Ами добре, нямам нищо против. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Моите драсканици | |
| |
| | | | Моите драсканици | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |