Малкият плаж

Заглавие: Re: Малкият плаж Чет Авг 02, 2012 6:47 pm

Хората рядко идваха тук. Или малцина знаеха за съществуването на това живописно място или просто не им харесваше, което Фрея намираше за напълно абсурдно, понеже това бе едно най-красивите места на Корфу. Като говорим за Корфу, на нея започваше да ѝ харесва. не можеше да свикне с обстановката, с езика, който вече бе научила почти перфектно, но нищо не можеше да измести Корсика от сърцето ѝ. Това място ѝ бе прекалено непознато и дори недружелюбно. Нещо постоянно ѝ напомняше колко непозната и колко самотна се чувстваше тя тук, с толкова малко приятели, и без никого, на когото може безрезервно да вярва и да разчита. Всичко ѝ напомняше на дома, на изстиналото огнище в къщата и миризмата на парфюма на умрялата ѝ майка, който бе толкова използван от нея, че час се бе просмукал в тънките стени на жилището им.
Откакто кракът ѝ бе стъпил на този остров, откакто за първи път видя това прелестно кътче, тя почти всеки ден идваше тук и всеки път щом погледнеше водата и преплетените корени на вековните дървета, се опитваше да си обещае, че ще забрави стария си живот. Ще загърби миналото, ще загърби Филип, ще забрави егоистичната смърт на майка си и ще се отдаде на живот. Защото тя реално не бе живяла през последните две години - постоянна вцепененост, фалшиви усмивки, фалшива радост и фалшиви емоции. Това не беше живот, а мъчение.
А водопадът и свежестта, която лъхаше от него я даряваше точно с обратното. Ако някога някой я бе попитал какво е надеждата, тя щеше да го опъти към това място, защото точно то ѝ даваше надежда.
Както беше загледана в плетеницата от водорасли и корени на дъното на езецето, изпукаха клечки, чуха се ругатни и след няма и минута вятъра донесе миризмата на скъп парфюм.
- Кой е там?

Заглавие: Re: Малкият плаж Чет Авг 02, 2012 6:54 pm

Островчето беше интересно място и Даниел бе оставила екипажа си да разпусне на острова,да види мястото и да се забавлява кой както намери за добре,след месеци на кораба имаха нужда от нещо ново и различно,стига да не създаваха проблеми на хората,добре знаеха това.
Колкото до мен,аз отново опитвах да освободя татко,сега тук имах повече време да помисля ,да видя грешките си ,да преценя нови и просто да си почина от всичко и всички.
Открих малък плаж недалеч от гората,беше определено живописно място на което всеки се чувстваше като бог,а като се замисля напоследък честичко ми се случваше,за това и допусках ,не че имах шанс,но Артемида беше добър съюзник щом имам нужда от магия.
До мен достигна нечий въпрос,имаше момиче на близо,не знаех коя я и дали не е враг,за това се изправих с ръка на шпагата
-Просто пореден посетител,а ти си ?

Заглавие: Re: Малкият плаж Чет Авг 02, 2012 7:34 pm

Фрея повдигна ръце отбранително, показвайки, че не е заплаха за другото момиче, след това бавно ги смъкна и се приближи с една крачка напред.
- Спокойно, няма нужда да бъдем груби. - каза Фрея и изсумтя.
Не беше първия път, когато някой беше насочвал острие срещу нея, само защото бе попитала кой кой е. Изглежда това бе практика тук!
Колко дружелюбно местенце, помисли си Фрея.
В Корсика сякаш хората бяха различни. Средиземно море не само беше топло, но то затопляше характерите на хората. Те не бяха толкова груби, толкова обсебени в себе си и толкова незаинтересовани от другите. Това донякъде ѝ липсваше. Тук хората сякаш бяха по-затворени в себе си, по-необщителни. Или може би това го казваше носталгията на Балтимор.
Фрея вдигна поглед към непознатата и първото нещо, което ѝ направи впечатление беше пиратската "униформа". Твърди и груби материи, протрити на места, множество талисмани и герданчета, ситни плитки в русите коси на жената. Очите ѝ сякаш бяха минати с въглен и изглеждаха като котешки, а устните ѝ бяха оформили един странен полумесец, подобен на усмивка, но не съвсем.
- Фрея Балтимор.

пп. извинявай, че е толкова кратко :]

Заглавие: Re: Малкият плаж Съб Авг 04, 2012 2:36 pm

Усмихнах се вяло и пуснах ръката си до тялото за да не плаша момичето,явно се бе получило,защото тя вдигна ръцете си,явно че не бе заплаха,но това моето си беше инстинкт за самосъхранение
-Не е грубост ,а предпазливост
Тя явно бе от мирното население на острова или просто като мен пореден турист,само дето нямах намерението да стоя тук завинаги,мирния и спокоен живот не бе за мен.Не помнех да съм прекарвала на остров повече от седмица.Водата беше всичко което обичах след татко,за жалост ми бе отнет,тя остана единствена утеха.
Момичето ме погледна странно,явно до сега не бе виждала жена в пиратска униформа,това не бе често срещано явление и аз не помнех да съм виждала до сега друга като мен,но не изключвах възможността да има.Тя се представи,името и беше доста непознато за мен,не само като словосъчетание,а и изобщо,до сега не бях чувала подобно нещо,но не отричах че ми харесваше
-Даниел Камерън

» Малкият кораб
» Малкият водопад, навътре в гората.