Бар 'Хонолулу'

Нацупи устни, докато изпълваше поредната чаша с кехлибарна течност, позната още като бира. Направо й се повръщаше от толкова много алкохол и редовните лоши клиенти, които обичаха да попипват хубавото й дупе, когато се обръщаше и демонстративно недоволно се отдалечаваше от определена маса, всъщност която и маса да беше. Троснато удари с чашата по бара и я плъзна по огледално чистия плот, който съвсем скоро щеше да заприлича на мърлява мебел, към един от клиентите и улови парцала за масите в ръката си, излизайки иззад бара, ядосано запътена към една току що изоставена от бог знае кой маса. Престилката й се бе завъртяла леко на една страна, а развлечения гащеризон, който носеше й беше поне с два номера по- голям от нужното. Но това облекло носеше такова очарование на притежателката си, че тя изглеждаше прекрасна, дори когато беше намусена. Кестенявата й коса бе вързана на висока опашка и се спускаше чуплива до раменете й.
Забърса недоволно дървената плоскост на масичката, попивайки разлятата бира и улавяйки големите стъклени халби, докато с едно око наблюдаваше към входа на заведението, мърморейки недоволно под носа си:
-Ах, тези прасета!

-Обслужи клиента. Моята смяна свърши. Иска уиски.- ехидно й се усмихна другата сервитьорка, а Скарлет се ухили срещу й по особено кисел начин и грабна престилката, която и беше подхвърлена. Ядно избърса масата с нея точно на мокрото място от разлята бира и след това я метна на рамото си.
Ако можеше щеше да й разбие физиономията на тази надувка, ала точно сега имаха клиент нали? И искаше уиски, което го правеше малко по- изтънчен от другите пияндурници, които знаеха да се наливат само с бира и водка. Направо изгаряше от любопитство за този непознат сигурно поредния чичко, но малко по- модерен очевидно. Изприпка пъргаво и се обърна към полицата с бутилки. Надигна се на пръсти, за да вземе една от по- високите редове и я свали. Извърна се към клиента си и учтиво постави чашата пред него без да поглежда лицето му, макар любопитно да й се приискваше да го направи. Кехлибарната на цвят течност се разля по стените на кристала, докато не покри дъното и се издигна едва сантиметър на горе. Скарлет не беше от най- щедрите, черпещи барманки, за разлика от колежката си.
-Зап-...- дори не успя да довърши, когато видя тези очи.
Светли, зеленикаво сини. Магнетично и в същото време... той беше равнодушен. А после лицето... леко брадясало. Толкова... познато! Нещо се надигна в гърдите й. Беше яд и ярост, а всички онези чувства, които дълго време беше бленувала по него, когато той си тръгна. Трясна чашата на плота, а това накара част от уискито да се разлее лекичко по лъскавия плот.- Ти! ГАДНЯР ТАКЪВ!