Създаване на наследник на пирати

Е,тук се създават хора,чиито родители са били пирати (или един от тях), но те са обикновени хора.

1. Име
2. Години
3. Зодия
4. Външен вид
5. Характер
7. История
8. Допълнително
9. Снимка
10. Човека който използвам за лик е..

Нямате право да пишете по темите,преди да ви одобря.

Създаване на наследник на пирати Klz1314130603t

(Барбара Палвин)
-Лея Дауни; 19, но се представя за 21годишна;Скорпион; -

-Лея! Ела тук, няма да те гоня!
Малкото русоляво момиченце извърна глава назад и се вгледа в майка му(София), която вече се бе изморила да тича след детето си.За миг горката жена си помисли, че най-накрая Лея е спряла с глупостите.Но не.Лея не се спираше пред нищо.Изплези се и продължи да тича из къщата, привличайки постоянно вниманието върху себе си.Жената вдигна ръце и се върна при госта си.В къщата беше дошла госпожа Силвър.Стара приятелка.
-Нямам никаква представа какво ще го правя това дете.Постояно щуротии върши !На всичкото от горе сега се е вманиячила в пиратите.От няколко дни не спира да носи превръзка на окото си и да се разкарва с пиратска шапка.Как съм могла да се влюбя в пират ?! - поклати глава жената.
-Спокойно.Всичко ще се оправи, сигурна съм, че тази мания ще е временна. - Силвър се усмихна, опитвайки да успокой майката на Лея.
И двете изобщо не подозираха, че едно седемгодишно момиченце стоеше зад ъгъла, слушайки двете приятелки.След всичко чуто сърчицето на Лея се разби отново.Първият път, когато разбра, че баща и' е починал и втория, когато чу, че майка и' я е лъгала толкова години.Не знаеше какво да направи.Сълзите започнаха бавно и безшумно да се стичат по меките бузки на момичето.Захвърли шапката си и побягна нагоре към стаята си.

_____________________________________________________________________________

Чу се силно и настоятелно потропване по вратата на стаята на Лея.Тя отвори бавно сините си очи и се раздрасни от постоянното тропане по вратата.Отметна ръката на непознатото момче, което лежеше до нея и стана да отвори.
-Какво има ? - изкрещя в лицето на майка си.
-Аз..само исках да ти кажа, че братовчедката ти Мелиса е тук. - едва успя да се изкаже жената при вида на непознат в леглото на дъщеря си.
В отговор Лея направи физиономия и затръшна вратата.''Та тя е все още дете.Едва на шестнадесет.Какви ги върши..'' - питаше се майка и', отивайки при Мелиса.
-Мисля, че няма да дойде.Май е най-добре да си вървиш. - каза София.
Мелиса кимна , въпреки, че си нямаше и на идея какво става.

(след няколко часа)

-Би ли дошла тук ? - изрече София със сериозен тон.
-Какво ?
-Какво ти става ? Държиш се отвратително и кое беше онова момче, за Бога ? - жената се надяваше да разбере защо дъщеря и' се държи по този начин.
-Кое момче ? Аа..онова от сутринта ли? Не знам..някакъв си Раян или нещо подобно. - отвърна просто Лея.
-Как така не знаеш ?! И какво сега и да се друсаш ли започна..добре, че баща ти си замина и не може да те види в това състояние. - повдигна главата и', оглеждайки белия прах по ноздрите и'.Поклати глава, невярващо в какво се е превърнала Лея.
-Баща ми ли ? Хайде стига с тази история, не съм онова хлапе, което можеш да заблудиш. Още преди 9 години разбрах истината.Баща ми не е починал..той е пират.

_____________________________________________________________________________

Една седмица след като Лея навърши пълнолетие си събра нещата и беше твърдо решена да замине.Да замине, за да търси баща си.Изкара една стара дървена кутия, наподобяваща сандък.В нея през цялото време Лея бе пазила пиратската си шапка и всички сувенири.Набързо напълни две раници с най-важните неща.Няколко дрехи и разни други работи от който да може да си направи нова дрешка.Любимото и' парцалено одеало и фотоапарата си.Дори не остави бележка на майка си.Тръгна, въпреки, че нямаше определена посока.Отмъкна една лодка от пристанището в градчето и' и тръгна.
Цяла една година обикаляше всякакви острови.Лея се запозна с какви ли не хора, но не успя да намери баща си.Не го намери и на едно малко островче, което дори го нямаше на картата.Остров Корфу.Реши да остане да живее там.Виждаше и се като едно райско кътче.Струваше и' се, че е в нереален свят и точно заради това остана.За месеците, които прекара там опозна напълно острова и се влюбва в него..
И все пак не се е отказала да намери баща си.Не, Лея никога не се отказва..

-Допълнително:
~Освен Лея я наричат и Дауни.
~Обожава да си похапва, което за нейно щастие не и' се отразява.
~Има две татуировки.Едната - малка котвичка на лявото кутре и другата - перо зад лявото ухо.
~Притежава папагал - Уоли.

.

Одобрена. :3

Брой мнения : 2 Points : 4599 Age : 27

Създаване на наследник на пирати Dianna%25252BAgron%25252Bhit%25252BTV%25252Bseries%25252BGlee%25252Bhands%25252Bfull%25252BeGQy_Vyc5Jyl

Име :
Фейт Амброзия Тенфър
Години :
19
Зодия :
Скорпион (6.11)
Външен вид :
Фейт е красиво,стройно момиче. Има прекрасните златно-руси коси на майка си, а наситено-кафявите очи е наследила от баща си. Има изправена стойка, какво винаги са я учили. Нещото, което най-не харесва в себе си е ръста и. Не е прекалено ниска, но скромните 1.64 никак не я удовлетворяват. Обича да се облича в предимно топли цветове, което изразява оптимизма, с който тя завладява хората. Косата и е права, достигаща височината на раменете и. Има изразени скули, които тя често обича да подчертава. Зъбите и са прави, бели и следващи красива линия. Нослето и е малко и право. Умее да завладява хората, чрез силата на покоряващия си чар, който определено не и липсва. Устните и са плътни, пълни и бледо розови. Усмивката и е голяма, красива и почти никога напускаща лицето и.

Характер:
Фейт е амбициозно, добро, но не слабохарактерно момиче. Пътя, който следва гради сама, с помощта на родителите си, но никога не е била форсирана да прави каквото и да е на сила. Не обича да споделя проблемите си с никой друг, освен с майка си, но въпреки това е прекрасен слушате и е винаги готова да даде съвет, да подкрепи и укоражи приятел или познат. Винаги гледа от добрата страна на нещата. За нея живота е дар, който тя не бива да приема за даденост, прекарвайки дните си хулейки и съжелявайки за неща от миналото. Артистична натура е и често попада в ситуации , в които трябва да играе театър, за да получи това, което иска. Тя е от хората, които поставят ли си цел я преследват до край, независимо от пречките, които се изпречат на пътя и или средствата , които трябва да използва. Но това компенсират безкрайната и дружелюбност, искреност и любов, в която тя дарява хората. Сърцето и е голямо и в него има място за всеки, който поиска да бъде там, но наранено веднъж, то никога не се отваря за същия човек отново.

История : Родена е в един необичайно слънчев ден за есента. Била и желано и дълго чакано дете, тъй като родителите и дълго не са можели да имат деца. На както повечето важни неща в живота на Фейт баща и пропуска дори нейното раждане.Да, той е пират и морето не е само негова работа, а неговия свят, всичко за него. Фейт винаги се е чувствала пренебрегната, но майка и винаги се е старала всячески да запълни липсата на баща в живота на дъщеря си. Русокоска расте, без да създава почти никакви проблеми. Била е тиха, добра и спокойна. Две години след нея се ражда нейния брат - Джак. Той е нейната абсолютна противоположност. Опърничев до мозъка на костите си и въпреки това двамата са се разбирали прекрасно. След години, когато Фейт навършва 17, а Джак е на 15 той изчезва безследно. След като семейството и прекарва две тежки години в търсенето му и мъчителното чакане той да се прибере, Фейт решава да се изнесе от тях, търсейки сама пътя и съдбата си, тайно надявайки се да зърне отново малкия си брат.

Допълнително : Баща и е Питър Тенфър - пират от както се помни, на практика женен за морето.
Фейт има малък родилен белег на лявата китка във формата на луна.

Човека който използвам за лик е : Dianna Agron

Одобрена.

Създаване на наследник на пирати 2901653434

1. Име: Ейприл Толедо
2. Години: 17
3. Зодия: лъв
4. Външен вид: Тя беше красива. От нея строеше красота и сила. Очите и красиви, топли и дълбоки. Кафяви като пръстта която е благодат за света. Гъсти черни мигли които се простират над очите и и перфектно изписани вежди. Устните и прътни и алени. Кожата и красива като порцелан, не докосван от човешка ръа. Тялото и..красиво. Висока, с тънка талия, перфектни формии всепак силна. Косата и кестенява и прекрасна..
5. Характер: Тя е една доста силна натура. Обича да се бори за целите си, а не да получава всичко на готово. Отмистителна. Помни всяко едни действие на всеки един човек който и е помогнал или навредил по някакъв начи и се стараеше да му върне жеста подобаващо. Тя е вълки единак, но все пак би направила всичко за екипажа си. Обича честните хора и се старае тя също да е такава. Мрази лицемерите и тези които и се правят на приятели и забиват нож гърба. Тя е хлъднокръвна машина за убиване която не се спира за нищо.
7. История: Не е разказвала историята си ня никога. Само се знае, че един от най- великите пирати я е намирл на един сал и я е обучил, за да може тя да наследи кораба и екипажа му. Когато той умира от ръката на някакъв негов връг Ейприл поема командването и дава всичко от себе си да намери и убие този човек.
8. Допълнително: ~ пие
9. Човека който използвам за лик е..:
Candice Swanepoel

/ има причина историята да е толкова кратка, просто искам да опиша героинята си като тайнствена/

Добре, само смени лика си, Кандис вече е заета.

тогава Меган Фокс?

Одобрена!

/Candice Swanepoel/
~Име:
Диана Евънс /Ди/
~Години:
19
~Зодиа:
Дева (12/09)
~Външен вид:
Г-ца Диана Евънс не може да бъде описана със думи ,въпреки това нека да опитаме нали ?Но .. от къде да започнем ? Добре хайде ще караме подред.Първо косата и.Има невероятна руса коса със съвсем леки кафяви оттенъци.Чуплива .. не всъщност много чуплива.Спуска се почти да кръста и.Веждите и са много добре оформени а миглите и .. е миглите и са като ореал за нейните морско сини очи.Точно както може да бъде казано истинска дъщеря на баща си.Носът и е прав. А устните и .. хм .. са плътни със прасковен цвят.Има дълги ръце .. а да не говорим за километричните и крака.Може ли някой мъж да устои на фигурата и ? Едва ли и въпреки това тя е все още девствена.Не можете да го повярвате нали ?Ами причината е ясна ..-баща и.Той би заколил всеки един който погледне към деъщеря му.
~Характер:
Както прочетохте във описанието на външния вид на Ди най вероятно вече я мислите за ангел .. ами всъщност не е ! Тъкмо обратното тя е творение на дявола.. истинското зло.Прекарала по голямата част от живота си във мизерия тя прави всичко възможно да не се върне никога на улицата.Отнася се с другите като със роби.Единствения човек за когото и пука е баща и.Дамм това е самата истина.Не се доверява на никого,защото си е патила.Ако някой и направи мръсно тя знае как да му го върне десетократно съсипвайки му живота по много брутален начин.Обича да е на върха и не си позволява никога да падне от там.Всички се страхуват от нея за това тя няма приятели.
~История:
Майка и е била най-обикновена проститутка а баща и е един от най-известните пирати на всички времена.Наричан е с много имена и никой не знае със точност.Та историята започва така преди години имало един пират който се влюбил във едно леко момиче. Планирали да избягат заедно за да заживеят щастливо но всичко се провалило.Хвана ли ги точно когато се качвали на кораба за Англия.Затвори ли във различни килии.Шеснайсет годишното момиче било освободено от шефката си тъй като била наистина много хубава и всички давали пари за да спят с нея.Яла много бой.Пирата който бил на 20 успял да избяга.И оттогава никой не чул нищо повече за другия.След около месец момичето разбрало че е бременно.И ето през средата на септември се родила Ди.По външност е живо копие на майка си а нрава е наследила от баща си.Следващите 14 години прекарва във бедност гледайки как майка и отива при всеки един за най малката стотинка.Когато станала на 14 майка и се разболяла.По лицето и се виждали белези от някогашна красота.След седмица на смъртно легло майка и умира.От тук нататък Ди е сама.Единственото нещо което и останало във наследство бил един малък медальон във който имало една рисунка на баща и.Тъй като майка и и говорила толкова много за баща и решава че трябва да го намери.Съсипана от загубата на майка си тя тръгва сама във търсенето.Пътувала от град във град питайки за мъжа който би трябвало да и е баща.Когато става на 15 тя се намира във едно малко градче наречено Порт Роял.Работила във една малка гостилница срещу храна и покрив над главата.Тази вечер имало една група “моряци“ които прекалявали със пиенето.И естествено тя трябвало да ги обслужи.Всички били толкова на градус че дори не си давали сметка че тя е само на 15.Когато заставала между някой за да налее още ром усещала как чифтове ръце я пипат.Решила че има нужда от въздух и излязла за малко от вън.Поела си дълбоко въздух и от нищото някой излязъл и я съборил на земята.Последва малко боричкане докато разбере какво се опитват да и направят.Тя се разпищяла от гостилницата излезли компанията от преди малко.Последвало сбиване.Някой съсвем не нарочно я бутнал и тя паднала като си ударила главата.От тази вечер не помни нищо.Събужда се след няколко дни във една каюта.Първо поглежда през прозореца и разбира че се намира във открито море.Не можела да повярва какво се случва.След секунди усеща нечие присъствие.Обръща се и вижда един мъж.Толкова познат и изглежда.Опипва врата си.Но не може да открие медальона си.
-Това ли търсиш ?-пита я мъжа докато във ръката си държи нещо лъскаво.-От къде го взе?
-Аз .. -момичето се поколеба-Не съм го откраднала мое си е ! Върни ми го !
-Не съм твърдял подобно нещо .. и не мисля да ти го върна преди да ми отговориш на няколко въпроса.Пак повтарям от къде имаш това?
Ди се беше свила във един ъгъл докато той се приближаваше до нея.
-От майка ми е ..!
-Меган ти го е дала ?
-От къде познаваш майка ми ?
-Толкова ли си глупава бе момиче ?Нима не можеш да разбереш че аз съм баща ти ? Бога ми виж се само имаш същия характер! Но определно си дъщяра на майка си.. тази прилика е удивителна !-Той се беше вгледал във очите и .. сякаш за да си припомни старото време.-Оправяй се след малко те връщам на нея ..
-Тогава трябва да ме убиеш !
-Какво ? -пита той със доста странно изражение.
-Сега кой е глупака и не може да загрее бавно.. Майка ми почина преди горе долу година ..
-Меган е мъртва?
Ди само кима.Една малка сълза се проронва от от окото и.Поглежда към баща си и вижда че и той е съкрошен.
-Обичал си я нали ? Истински.. ?
Никакъв отговор.
-Е както и да е .. не можеш да останеш тук !
-Защо ?- За първи път Евънс се изплаши -Не мога ли да остана тук с теб ?Мога да ти се докажа ! -Тя го хваща за ръката и го гледа във очите.-Просто ми дай шанс.
След този разговор тя успява да се докаже че е мъжко момиче което кара баща и да се гордее със нея.Когато стана на 18 разбира че той я е направил наследница.Ако баща и умре тя взема всичко от платната на кораба до екипажа.И колкото и да иска това да стане по скоро не иска да загуби баща си.Сега се намират на остров Кроуф за да търсят някакво скрито съкровище.
~Допълнително:
-Пие много дори подминава екипажа на кораба
-Въпреки красотата си тя никога не се е грижила за нея и мрази някакви надути кифли които висят по 3 часа пред огледалото за една прическа
-Добра е във битката със ножовете
-Би предпочела себе си във мъжки вариант

Много ми харесва героя ти, само вмъкни 1 изречение в което пишеш как корабът се озовава на остров Корфу, и Канис е заета вече. :(

Тогава може ли Claire Holt ? cool

Мда, тя е свободна.

Име:Сара Еванс

Години:19

Зодия:Дева (12/09)

Външен вид:Тя е около 1.68 висока има тялото което всички момичета искат.Има чуплива коса понякога я изправя,но винаги изключително мека на допир,често е руса на цвят,но понякога е и кестенява.Не е много дълга,почти винаги е с пусната коса много рядко може да я видите с вързана или с някаква прическа.Кожата и е светла.Има прекрасни сини очи в които ако се вгледаш можеш да се удавиш.Устните и са плътни и розовеещи.

Характер:Сара е много добър и трудолюбив човек.Готова е да помогне дори на непознат.Винаги е страшно мила с хората,е зависи те как се държат с нея.Винаги е весела и усмихната почти никога не е тъжна и намръщена.Тя е много позитивен човек.Мрази да се кара с хората за глупости.Също така тя е много чувствителна.Обича семейството си.Макар да разбира че не е тяхно дете в последните минути живот на майка и тя продължава да ги обича все пак те са я отгледали.

История:Деветнадесет години и дни преди днешния ден малко бебе било намерено върху корабна дъска на остров Корфу. Мъж и жена - обречени на бездетност завинаги - спасяват малкото момиченце от сигурна смърт и се грижат за нея като за свое дете. Малката Сара растяла красива като богиня. Естествено русите 'и коси винаги са я придружавали, а сините 'и очи осветявали света на доведените 'и родители. Майка 'и и баща 'и винаги са се опитвали да направят най-доброто за нея, придружавали я навсякъде и се грижили за момичето. Ето защо тя винаги е била доволна от живота си и в колкото и мизерно състояние да е било семейството, последния залък винаги оставал за малката Сара. Един ден, преди няколко години, обаче тежка болест покосила баща 'и на легло и не след дълго той починал. Майка 'и винаги е разчитала на него за всякаква работа. Той през целия си живот е изхранвал семейството и майката и сега вече порасналата Сара се намирали в пълна безизходица. Дните минавали, майката на момичето все повече и повече отслабвала и пожълтявала, а единственото за което мислела е как да запази така обичаното си дете живо и здраво. Един ден обаче жената усетила, че смъртта я навестява и броени минути преди сетният и час да удари показала на Сара отдавна скрито сандъче с думите, че момичето е намерено върху дъска на брега на морето заедно с това. За нея дошло като шок, че е прекарала целия си живот в лъжа, мислейки, че те са 'и истински родители. Когато разгледала малкото желязно сандъче установила, че е наследница на един от черните кръстосвачи на морето - пират. Момичето се хванало на работа в близкия магазин и по този начин издържала прехраната си, с мисълта, че когато спечели достатъчно пари ще тръгне да търси някога изгубените си родители.

Допълнително:Има малко кученце на име Лъки

Снимка: Създаване на наследник на пирати Tumblrm3am6y8qnc1r3zldr

Създаване на наследник на пирати Tumblrm3am6y8qnc1r3zldr

Човека който използвам за лик е..:Doutzen Kroes

Много хубав герой, одобрена! Добре дошла, и погледни темата за богините. :)

Благодаря

Създаване на наследник на пирати 2038714500

Cheryl Cole

Име
- Моника Фоентес

Години
- 18

Зодия
- Лъв

Външен вид
- На пръв поглед Моника изглежда съвсем невинно и затворено момиче, неспособно да причини лошо на някого. Тя е висока около 1.70 м. Тялото й е стройно и добре оформено, притежаващо примамливи извивки. Косата на Моника е дълга до кръста, тъмно кестенява на цвят и оформена на големи къдрици. В интерес на истината, естествената й коса е права като платно. Почти никога не я връзва на опашка или кок. Очите й са малки и кафеви, а на различна светлина дори черни. Когато те погледне, сякаш прониква в душата ти и те кара да говориш истината и само истината. Носът й е малък и прав, а устните - средни на дебелина, сочни и червеникави на цвят.

Характер
- Характера на Моника определено е труден за разбиране. Сякаш две момичета делят тялото й и непрестанно видят битка помежду си. От една страна тя е буквално извън контрол, живееща, за да припомня на останалите колко е велика тя, а колко са жалки те. Тя е като вулкан, който всеки момент може да изригне. Лесно се ядосва, особено когато не получи това, което иска. Моника е егоистична и самовлюбена, горделива и понякога ужасно подла. Тя е ужасно умна и хитра, умееща винаги да извърти нещата в своя полза. Никога не я е било страх да изразява свободно мнението си и да критикува. Момичето се доверява изключително трудно. Трябва да бъдеш наистина упорит и да се докажеш пред нея, за да ти има доверие. Въпреки това, в нея има и друга страна, която не показва пред никого. Моника може да бъде невероятно състрадателна и мила, а за хората, спечелили доверието й, тя би направила всичко без да се замисля. Тя е чувствителна и лесно ранима, затова винаги е усмихната. Усмивката е нейното оръжие срещу света.

История
- Преди 18 години на остров Корфу се ражда малко момиченце, приличащо на същински ангел. Раждането й било трудно и дълго, завършило фатално за майката на новороденото момиченце. Баща й бил пират, богат и известен из целия остров, имал една едничка слабост - Миранда /майката на Моника/. След смъртта й, той почти намразил новородената си дъщеря и я дал на обикновени хора да се грижат за нея, с уговорката, че тя никога няма да научи истината за семейството си. На врата на момиченцето висял един единствен спомен за истинските й родители - верижката на майка й, заедно със знака на пиратския кораб на баща й. Моника израстнала, станала прекрасно момиче, радващо се на живота. Един ден, връщайки се от сергиите в града, тя среща едно момче. Той веднага привлича погледа й, както и тя нейния. Влюбват се от пръв поглед и не крият чувствата си. Любовта им била чиста и непринудена, без тайни и лъжи. Той я научил да плава, използвайки кораба на баща си, който бил пират. Докато плавали веднъж, срещат вражески кораб и започва стрелба в открито море. Корабът, където били Моника и любимия й /Кристиан/ потънал. Момчето загинало, а момичето било качено на другия кораб. Щом се събужда, тя вижда знака му. Същия като на нейния медальон. Започва да задава въпроси, а скоро след това получава и отговори. Разбира, че е наследница на пирата, негова дъщеря, убил нейния любим. Започва да го мрази и се превръща в момиче, криещо чувствата си. Щом се връща на сушата, тя избягва от приемните си родители, оставяйки само едно прощално писмо. Заживява сама и се учи да се справя със живота.

Допълнително
- Обича цветя
- Любимият и цвят е зелено
- Може да пее
- Мрази пирати

Одобрена. (:

Създаване на наследник на пирати Tumblr_lnf44qh4p11qkbnn6o1_500

Park Min Young

1. Име - И Ка Юл
2. Години - 21
3. Зодия - Овен
4. Външен вид - Косата й е кафеникаво-черна и лека начупена. Върничките в косата й придават илюзията за обемност,а кафявите й големи очи изпъкват и я правят изключително красива. Красивата й усмивка я прави да сияе и хората да се чувстват добре покрай нея и да се усмихват.
5. Характер - Тя е мила и спокойна и рядко избухва,но по-добре да не я ядосват защото умее джудо четвърта степен и има черен колан. Добра е и в боравенето на огнестрелни оръжия,но рядко използва.Не е злопаметна,но помни когато някой я нарани.Няма да си отмъсти,но вече няма да е дружелюбна и няма да контактува с него.
7. История - Ка Юл е родена и израсла в Сеул,Южна Корея.Но как е попаднала тук ли?Израснала е в богато и щастливо семейство и никога не се е питала от къде идват парите на семейството докато един ден случайно не чува разговор на баща си.
-Знаеш ли?Не ми пука каво ще направиш просто трябва да минат през границата...Без значение как.Направи каквото трябва...Говорим за повече от два тона наркотици.След като получа парите си заминавам със семейството си.
Този ден белязва за вечни времена живота на Ка Юл.
Веднага щом баша й получава парите той им съощава,че трябва да заминат някъде където ще се чувстват по-добре от всичката шумутевица около тях.Така ка Юл се оказва на остроф Корфу.Баща й става един от най-влиятелните пирати кръстосващи моретата.
8. Допълнително - Ка Юл страда от дислексия

Одобрена :)

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m7hfb1B2bC1rtc0hpo4_250

Име /Години/Ръст/Лик
Даниел Монро;23;1.82;Shane West

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m5rxq4WB9y1qer69wo1_500

Външен вид
Стоеше винаги изправен. Стойката му... цялото му същество притежаваше една толкова величествена осанка, която не бе присъща на всеки мъж. Всяко движение притежаваше своята величественост, понякога рязкост. Премереност. Магнетичност. Потайните му светли очи често създаваха илюзията за потъването в тях, толкова бездънни изглеждаха и в същото време проницателни. Живи, понякога сдържани и малко хладни. Привличащи вниманието, желаещи, обичащи, любвеобилни и обичащи дори, шеговити... а може би сериозни. Както и всяка една черта от лицето му... фигурата, ръста, широките рамене и мускулестите ръце говореха за нещо божествено у притежателя им. Божествено по един човешки начин, каращ не една дама да извръща поглед и в същото време толкова потайност можеше да създаде лека несигурност у събеседниците му. Висок с изваяно тяло, Данте Монро сякаш имаше вроден сексапил; чар и сякаш не се свенеше да използва тези външни белези в определени случаи.

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m85fdtKqCJ1rylaaho1_500

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m85fdtKqCJ1rylaaho1_500

Характер
Данте е от хората,които не обичат да показват чувствата си пред другите хора. Той е хладно кръвен и доста рядко му се случва да направи нещо,за което не е помислил преди това. Повечето хора,които го познават знаят,че той е гаден и много рядко помага на останалите. Не обича да общува и предпочита да е сам. Много хора смятат,че той няма сърце,но всичко това е нещо като черупка,зад която се крие един романтик,който се страхува от това,че някой ден някое момиче може да го нарани. Почти никога не споделя и затова за много хора е трудно да придвидят какво смята да направи. Рядко се случва да е мил,но когато е,тогава наистина има някаква основателна причина за това.

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m68u4pLnsp1ru2xggo1_500

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m68u4pLnsp1ru2xggo1_500

История
Историята на Данте е доста разнообразна. Отгледан е от баща си. Майката на Данте починала при раждането му,затова той е прекарал доста голяма част от живота си без майка. В началото Данте е бил проблемно дете,търсещо вниманието на прекалено заетият си баща,който много рядко отделял внимание на сина си.
От много малък Данте знае,че баща му е пират. В началото смятал баща си за много готин човек,но с течение на времето разбрал,че всъщност да си пират не е чак толкова хубаво нещо и дори може да погуби цяло едно семейство. Данте знае,че един ден той ще трябва да ръководи големият кораб на баща си,но той просто не е готов.
Когато забелязва,че се колебае,бащата на Данте решава да се ожени повторно. Мащехата на Данте се държи добре с него и се опитва напълно да замести майка му. Един ден бащата на Данте заминава на поход,но не се връща. В действителност екипа и кораба се връщат,но няма и след от бащата на Данте. Тогава той решава да поеме кораба и да се грижи за екипажа.
На едно плаване,той и екипажът му са приютени за една вечер в един приятелски кораб. Малко по - късно Данте разбира,че този кораб принадлежи на лоши хора,които се възползват от млади и невинни момичета. Тогава той открива едно момиче,което решава да спаси. След като се озовали на суша,той оставил момичето и си отишъл,понеже мащехата му настоявала да не се привързва прекалено към нея.
Месеци по - късно,Данте решава да остави кораба на мащехата си и новият `и мъж и заминава за едно малко островче,където се надява да намери малко спокойствие,но същевременно,се надява да намери баща си.

Одобрен. (:

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m6tfe39XEu1rvqlrto1_500

grey damon
Име: Алексей Павлович
Възраст:29 години
Професия: безделник
Баща: Девин Павлович (неизвестен пират, който бива убит няколко месеца след раждането на Алексей)
-------------------------------------------------------------------

'Алексей, как дела?', попита тъмнокоса, не особено висока жена с външния вид на елитна проститутка, но всъщност самата му съпруга, която никога не беше обичал достатъчно, ала как можеше да откаже на тялото на Мис Мерис Уинтър. Дори не носеше неговата фамилия, но това нямаше значение.
Алексей Павлович беше привидно спокоен мъж. Не беше нежен и не изглеждаше така, не се държеше особено лъжливо като изключим видимото му спокойствие дори, когато не беше наистина спокоен. Съществуваха обаче случаи, в които Павлович не можеше да успокои страстите си и тогава избиваше неговата тиха агресия. Според самата Мис той беше скрит тиранин в себе си, често посягащ й, в което не можем да бъдем сигурни. Госпожица Мис Мерис често обича да послъгва за разлика от своя условен съпруг, който я ползваше единствено за сексуална партньорка. Алексей предпочиташе да бъде честен, макар и често по тази причина да беше леко грубичък.
Но не пропускайте моментите, в които той беше мек като плюшена играчка и нямаше нищо общо с Павлович... беше просто Алексейй. На тези моменти нашата Мерис никога не се радваше, затова и получи своя красноречив отговор в една дума, който й даваше достатъчно възможност да нацупи устни.
-Проваливай!- гласът му беше плътен и не търпеше противоречието й, колкото и да й се искаше да отвърне с някоя хаплива реплика, това можеше да бъде най- лошия й избор.
----------------------------------------------------------------------------

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m2y7qvPqGp1qhh1pco2_500_large

Алексей Павлович пое устните й в своите. Беше напълно непозната и въпреки това му харесваше да я целува и усеща в ръцете си. Нямаше нищо по- прекрасно от изневярата, когато причината можеше да бъде цял пожар от страст. Отдавна бе забравил за Мис Мерис, може би откакто беше на острова. И сега друга отдаваше себе си на него, а той го желаеше. Колко по- прекрасно можеше да бъде всичко? Беше свободен, особено заможен от своето наследство и в същото време водеше напълно бохемски живот, за какъвто сигурно и Елвис Пресли не си бе помислял.
Алек надигна таза си и навлезе до край в дълбините Й. Обожаваше това действие на тялото си, което идваше някак естествено от всяка фибра, желаеща да освободи и най- незначителна частица страст и сладко напрежение, събиращи се от триенето между двете тела. Захапа врата й. Изръмжа доволно, заслушан в стоновете й, които зачестяваха все повече. Караха го да затваря очи и да прекъсне насладата на зрението си и да остави път на тази в останалите си сетива, която напираше да излезе на яве. Мускулестите му ръце се опряха от двете страни на главата й. Можеше да забележи как вените по тях изпъкваха при всеки тласък на тялото му. Широките му рамене изглеждаха повече от заплашително надвесени над нея, но умът й можеше да извърти тази поза в толкова защитническа.
Спусна ръцете си по стегнатите му гърди, добре оформения торс, минаха по гърба и очертаха всеки мускул, впивайки ноктите си за пореден път в издраната му до кръв кожа. Кръстоса крака около кръста му, а петичките й притиснаха задника му в един последен тласък... разливащо се удоволствие...
...и всичко потъващо в страст.

----------------------------------------------------------------------------

Създаване на наследник на пирати Tumblr_lz69p5TjCh1rolm9mo1_250

Създаване на наследник на пирати Tumblr_lz69p5TjCh1rolm9mo2_250

Рисуваше с думи.... той беше просто писател. Не лирик. В никакъв случай! Нито една рима не излизаше в главата му от самосебеси, освен, ако не се помъчи наистина много и не се сети за някоя прекрасна сонета на Шекспир или защо пък не комедия на Молиер?
Рисуваше и днес с думи. Писалката в ръката му, намираща се между големите му пръсти, се движеше бързо по хартията. А мисълта му сякаш течеше дваж по- нетърпелива и не му оставяше възможността да си поеме дъх. Нима това беше съдбата на рисувачите с думи? Но сигурно Алексей беше просто драскач... или така би казал някой велик критик, ако творбите му изобщо виждаха бял свят. Ала всичко оставаше скрито в безкрайните полици и големите скринове в домът му. И никога не намираше своя звезден миг..

off: Ако можеш ника ми да бъде сменен на Алексей.
Благодаря предварително.

Одобрен. Погледни темата за боговете. :)

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m6otatAESK1rsst52o2_500

Francisco Lachowski
Име: Джовани Белинни
Години: 21
Зодия: Лъв

-------------------------------------------------------------------------------------------------

- Значи ще зарежеш всичко просто така? А детето? Помисли ли дори за момент колко трудно ще му бъде като порасне?! - разярените викове на жената отекваха в далечината на пустия плаж където бяха само тя и мъжа й... Е, вече можеше да се нарече бивш мъж. В този момент тя не можеше дори да осъзнае какво казва или какво прави. Бушуващите емоции в нея сякаш я разкъсваха на парченца. Дори самата тя не знаеше кое чувство надделяваше - гневът, скръбта, недоумението, ревността, разочарованието...
– Не мисли, че на мен ми е лесно. - проговори тихо мъжът. Нямаше смелостта да я погледне в очите, затова погледа му бе зареян в далечината на необятното и така приканващо синьо море. - Трябва да разбереш, че сме прекалено различни. Твърде различни. Ти си от богато семейство, имаш красиво имение и купища пари, които инвестираш в семейния ви бизнес.. А аз .. Аз съм просто един пират. Истинската ми любов е морето и не искам да се разделям с него. Не искам да се разделям със свободата си.
С всяка негова дума, жената усещаше как все повече сълзи напират в очите й и се стичат по порозовелите й бузи. Искаше й се в този момент някой да я ощипе по ръката и да се окаже, че всичко това е просто сън. Един голям и лош кошмар.
След минути мълчание, Джон най-накрая се обърна към жената стояща само на няколко крачки от него. Тя сякаш беше непосилна да говори или да помръдне. Той въздъхна. Вярваше, че това е най-доброто решение. Стана от пясъка, взе малката торба, която досега стоеше в краката му и се доближи до Изабела, като хвана нежното й лице в грубите си ръце.
- Повярвай ми, в твоя свят просто няма място за мъж като мен.
С тези думи той допря устни до челото й и усети как една сълза се стича от окото му. За първи път той плачеше. Но вече бе направил избор. Само след минути, той вече се бе отдалечил достатъчно, оставяйки жена си и сина си в миналото..
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Изабела и Жанет бяха приятелки от деца. И двете бяха от аристократични семейства, компаниите им често правеха общи проекти, а те двете прекарваха по няколко седмични следобеда заедно на по чаша чай, обсъждайки нови идеи в бизнеса и понякога по някоя пикантна клюка от личния им живот.
- Е, как е Джовани? Започна ли вече да изучава тънкостите на занаята? - полюбопитства Жанет, пооправяйки перлената огърлица висяща на врата й.
Изабела внимателно постави чашата, която държеше в ръцете си, на малката стъклена масичка.
- Разбира се, че съм започнала вече да наклонявам вниманието му към компанията. Той вече е на 16 и след няколко години той ще е собственик. Доста е отговорен и се учи доста бързо, но... - тя пое дълбоко въздух. Досега не беше споделяла опасенията си с никого и определено имаше нужда най-накрая да го направи.
- Но? - подкани я приятелката й.
- Но чувствам, как Джовани става все по-студен с хората около себе си. Откакто разбра, че баща му е бил пират и ни е изоставил, той сякаш чувства задължението да докаже, че е по-различен. За всичките тези години той само един път спомена Джон. Не иска името му да е част от живота му и от части го разбирам, защото и аз нямам това желание. Но сякаш с времето Джовани зарови дълбоко в себе си всичките чувства и сега всичко от което се интересува е как да изпъкне, че е от богато семейство и е нещо повече от другите. А най-болезнената мисъл за мен е, че тъкмо аз съм причината той да се превърне в такъв.. И наистина съжалявам за това.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Създаване на наследник на пирати Tumblr_m1ckzhrEFc1rsst52o1_500

Създаване на наследник на пирати Tumblr_m1ckzhrEFc1rsst52o1_500

Джовани седеше облегнат на скъпия стол, нетърпеливо потропвайки с крак, докато чакаше вечерята да започне. Последната му вечеря в това имение.
През главата му минаваха хиляди варианти как точно да съобщи на вече старата си майка, че трябва да замине за Бог знае колко време. От както той пое компанията, бизнеса наистина процъфтя - започнаха да се издигат фирми и в други държави, продуктите им вече бяха достъпни за всички. Той пътуваше доста често и това никога не е правило голямо впечатление на когото и да било, но сега беше различно - той трябваше да замине за най-малко 5 месеца. Щеше да посети малко, но доста красиво островче, което даже не се намира и по картите. Именно заради това на Джовани му отне доста време докато разбере за него. Отначало той се интересуваше дали ще бъде добър ход, ако пренесе малка частица от индустрията си там, но след като разбра колко малка е популацията на населението там, той разбра, че няма абсолютно никакъв смисъл освен безмисленото пръскане на пари. Но така ли иначе той трябваше да обиколи няколко страни из Европа и Азия, така че може би кратка визита на острова не би бил чак такъв проблем.
- Г-н Белини, вечерята е готова! - каза уморен женски глас, като го извади от мислите му. Той само кимна и стана, запътвайки се към огромната трапезария. Майка му вече се беше настанила на стола си и го чакаше с ръце, опрени на масата и поглед пълен с тъга. Тя вече знаеше какво ще й каже. Мълвите в двора на имението се носеха бързо, така че беше нужно много време, за да достигнат и до ушите на Изабела.
- За колко време? - попита тихо тя след като вече блюдата бяха сервирани пред тях. Тя нервно започна да рови из чинията си докато чакаше отговора.
- По-дълго от предишните пътувания. Този път просто маршрутът е по-дълъг. - отговори студено Джовани, избягвайки задълбочаването на темата. Не искаше да пътува. Не искаше да посещава този остров, знаейки, че там може да срещне човека, който мразеше най-искрено - Джон. Но една малка част от него беше любопитна. Една малак част, която все още искаше да знае истината...

» Създаване на пират
» Създаване на сирена
» Създаване на моряк
» Създаване на обикновен човек