Създаване на моряк

Е,тук се създават моряците. (:

1. Име
2. Години
3. Зодия
4. Външен вид
5. Характер
7. История
8. Допълнително
9. Снимка
10. Човека който използвам за лик е..

Нямате право да пишете по темите,преди да ви одобря.

1. Име:Томас Блейк

2. Години:25

3. Зодия:Овен

4. Външен вид:Очите на Томас са светло сини.Косата му е светлокестенява.Когато се усмихне се появяват две трапчинки на бузките му и жените направо припадат в краката му.Нормално висок.По тялото си има няколко татуировки,за които някои не знаят.

5. Характер:Томас е лесно раздразним, арогантен, агресивен, обича да се забавлява като унижава останалите, мрази правилата, на пръв поглед всички го мислят за зъл и безчувствен, но всъщност той е лесно раним и чувствителен, но се старае с все сили да не го показва.Често се примирява на откази,но все пак нали трябва да се научи и да губи.Тази част той я мрази.Умее ли да дава?Сбъркали сте човека .. дадеш ли му неща,не го чакай в замяна.Мразя някой да го лъже,след като той знае истината.

7. История:Роден е в семейство на моряк,а майка му е починала няколко месеца по-късно след като той се ражда.Общо са четири деца.Мечтата му от малък е да стане такъв какъвто е баща му,защото обича да плава в морето.Този интерес към плаването се появява,когато един ден баща му го взема на кораба.А това не е позволено!Влюбва се във всичко което прави един моряк.След като се връщат отново на сушата той разказва на братята си и сестри си за преживяването.Никой не му обръща внимание тъй като го мислят за глупак и това е едно увлечение.Единствено най-малката му сестра харесва разказа му.Всяка вечер стояха до късно и той разказваше всичко отначало...отново и отново.По-късно разбират,че малката му сестра имам левкимия.Той го приема доста трудно.. и след смъртта й му отнемат около три години докато се съвземе.На баща му му става доста трудно да издържа всичките деца и затова са принудени всеки да тръгне по тъпя си.Става такъв каквато му е мечтата-моряк.Запознава се с много хора и сега мечтата му го доведе до тук-остров Корфу.

8. Допълнително:
- Пуши
- Пие

9. Снимка: Създаване на моряк Tumblr_l9qnzlrUTN1qbzvnio1_500

Създаване на моряк Tumblr_l9qnzlrUTN1qbzvnio1_500

10. Човека който използвам за лик е:Jensen Ackles

Одобрен.

Андре/ас/.
	Роден е на 10 август, 1989. Родината му е о-с Тасос. Зодия лъв е. Тази година навършва двадесет и три години. Работи като моряк. Лик: Colton Haynes

Малко сведения съпътстваха миналото на Андре. Той бе почти едно нищо сред малцинството, представляващо населението на остров Тасос. Не произхождаше от знатен род, нито достигаше висшите чиновнически класи. Беше едно русолява момче с леки тръпчинки, което тичаше босо сред прашните улици на западналия квартал, в който живееше семейството му. Бяха трима братя. Антино, Андре и Нико. Антино бе с пет години по-голям от Андре, чието пълно име бе Андреас, и когато той бе на тринадесет, Антино напусна нищетата на семейното огнище, за да търси по-добро бъдеще. Повече нито вест, нито слух не достигна до семейството за съдбата му. Хората говореха, че се оженил за светска дама от богатите прослойки, англичанка, която му осигурила бъдеще сред лукс и богаства до края на живота му. Други пък твърдяха, че заминал за Испания, където се влюбил в набожна циганка и гадателка на карти, с която се борел за спасението на човешката душа. Каквито и да бяха слуховете, никой не можеше да потвърди нито една от версиите. Така Антино изчезна от съзнанието на Андре. Нико бе роден без късмет. Той загина млад, изпит от туберколозната кашлица и изсъхнал от угасващата жизненост на тялото си. Остана Андре. Андре и баща му, който също смътно се губи спомените му. Те никога не бяха разговаряли, рядко го бе виждал и най-трайната им връзка бе съвместната работа в малкото лозе, което семейството притежаваше. Продажбата на вино бе главния поминък на семейството, а майка му бе толкова пестелива, че загина от съкровеното си желание децата й винаги да бъдат щастливи в нищетата. Тя рядко ядеше, а това отслабваше имунитета й и я правеше уязвима дори на най-леките вируси и така тя загина от един лек летен грип. На деветнадесет Андре напусна Тасос и оттогава също като брат си Антино изчезна и остави след себе си само слухове и предположения, които изпълваха свободното време на отегчените жители на Тасос.

__________________________________________________________________

- Хей, момче.
Острият глас разкъса тишината и накара Андре да се обърне по посока на повикването. Гласът бе басов с лека дрезгавина, подсказваща напредналата възраст на притежателя му, но някак меден и топъл. Самото обръщение "момче" не бе изречено с презрение, а с някаква бащинска топлота, която никога не бе чувствал през живота си. Можеше да се закълне, че този непознат в този момент му бе по-близък дори от собствения му баща. А този непознат бе мъж, преминаващ средната възраст с гладко избръснато лице, по което все пак изникваха нови косъмчета, прошарена коса, напомняща смътно за времената, в които бе била с лешникови нюанси и смътни червеникави оттенъци. По акцента Андре долови ирландска жилка, която пасваше с тази рижа червенина в косата му, но непознатия отдава бе заменил майчиния си език с друг и сега в речта му бе пропиваше някаква италианска нотка. Въпреки позицията си върху белия кораб, носещ името Алара, той не изглеждаше като човек на висшето общество. Той бе просто човек, може би чиновник, какъвто бе приемат Андре в съвместната си работа с баща си по лозето. Прокъсната раирана риза и сивия панталон, покрит с бледи петна от моторно масло, подсказваха колко нисш в йерархията на корабното изкуство можеше да бъде той.
- Приближи се.
Гласът отново разпокъса тишината, а погледът на непознатия изразяваше искреност, добри намерения и сигурност. Все нещо, които май също бяха непознати за Андре. Но той не проумяваше какво желаеше от него един непознат. Въпреки това се приближи. С движението залязващото слънце поигра с оттенъците на косата му. С нюанс на узрял кестен, но все пак пазеща спомените за русолявото момче от детските му години, когато в тези коси се криеше поне килограм бяло злато. Бледата кожа сега бе по-мъргава от прекаленото излагане на жаркото слънце, но с малко повече грижи и промяна в климата можеше да завърне успокояваща си бледност с мек загар. Тялото му бе атлетично, макар и да вървеше някак прегърбен от отчаяние, отегчение от реалността или просто от привикването към носенето на тежките кошове с узряло грозде. Но все пак излъчваше сила и добро физическо телосложение. Походката му бе лажерна, дрехите дрипави, прашни и подсказващи бедност, обувките също, но тя бяха по-запазени, защото с тях той единствено излизаше извън дома си. По лозята ходеше бос и това бе главната причина за загрубялата кожа на петите му и ситните белези, красящи глезените и стъпалата му. Очите му бяха в топли и светли нюанси, често достигащи спокойните зелени оттенъци, понякога минаваха без сивото безразличие, докато достигнеха ледената скованост на влажната синева, но независимо от цвета, в тях винаги пламтеше онзи пламък на желанието за живот, на решимостта, на борбения му дух.
- Как се казваш, момче? - попита просто и непринудено непознатия, след което замълча.
- Андре.
Отговорът също бе непринуден, но с уверен тон. Андре бе горделив, своенравен и често му казваха, че е с недодялан характер. Може и така да беше, но той не се интересуваше. Не смяташе да се променя, за да се хараса на многото. Важно за него без онова малцинство, което го приемаше такъв, какъвто бе.
- Джак Олсън.
Да, може би бе отчасти ирландец, но Андре не се интересуваше и от миналото на другите. Бе важно настоящето, защото да се мисли за времето и да се кроят планове бе загуба на време. Той просто кимна при споменаването на името. А Джак бе добър в познаването на хората. Бе прекарал много години на кораба, плавайки сред различни народи, срещайки се с какви ли не хора... Половината от настоящия екипах на Алара бе избран от него и нито веднъж не бе сгрешил в преценката си. Те бяха все хора с хъс за живот, свободен дух, който не търпеше оковите на скучното ежедневие, авантюристи, които не се страхуваха от смъртта, полудели може би, но стоящи твърдо зад своята лудост и причината за нея, хора, който познаваха тежкия труд, но не се бояха от него и вършехата работата си съвестно, без бунтове, знаеха да работят в екип, бяха честни и истински до последния си дъх. Същия силен и непоколебим характер той виждаше и у Андре, затова следващите му думи не бяха изненада за никой от присъстващите на палубата, които си придаваха вид на незаинтересовани от разговора им, но все пак го слушаха съвсем внимателно.
- Желаеш ли да работиш на кораб, момче? Да станеш моряк?
За Андре това бе изненада, но нито черта от спокойното му изражение не подсказа за нея. Той остана съвършено непоколебим и единствено притихващия пламък в очите му подсказваше сериозността, с която обмисляше предложението.
- Да.
Не бе нужно да мисли дълго. Преброи набързо плюсовете и минусите на тази оферта и онова, което го очакваше, ако я откаже. Не желаеше вечно да слугува на баща си и накрая да завърши като братята или майка си. Освен това буйния му дух се нуждаеше от нещо повече от лозя и вина. С един скок Андре се покачи на палубата, заставайки лице в лице с Джак.
- Добре дошъл на борда, моряко! - поздрави го той, потупвайки го по рамото и неочаквано го придърпа в една топла, приятелска прегръдка, която за него бе усетена и като бащинска. За първи път чувстваше нечия подкрепа и това бе повече за него от всяко богатство, което можеше да му предложи света.
Сега Андре бе някой. Бе моряк на товарен кораб, пренасящ хранителни продукти и други товари от Италия към Гърция като една от главните линия бе Малта-Корфу.

//ще е възможно ли да ми промените името на Андре?

Авв, одобрен. :))

пп. готово.