Езерото на сирените

Обикновено в това езеро се събираха сирените, и вземаха много от своите жертви.
Езерото на сирените Tumblr_lj18harcQH1qcd15so1_400_thumb

Всеки обичаше спокойните места, най-вече след цял месец без почивки, но мен ме натоварваше самия град. Бях свикнала с шума на колите, но все още го мразех. Хората все бързаха за някъде и ако случайно някой се блъснеше в теб на улицата, започваше да те обвинява. Всичко това ми идва … в повече.
Взех си една седмица почивка и реших да прекарам поне една малка част от това време в естествената ми среда, която беше единственото сигурно нещо в последните 500 години от живота ми – водата. Не знам дори как успях да намеря токова голяма раница в гардероба си, но ми изглеждаше по-голяма от мен, когато я напълних, а да не казвам и колко тежка беше. Бях си слабичка и невероятно дребничка, а тази раница просто ме съсипа, като дори не я бях натъпкала прекалено много. Имаше някой друг пуловер, дебело одеало, 2 любими книги, айпод, храна и 3 бутилки вино … просто не можеше да ги пропусна. Всичко останало бяха някакви незначителни дреболии.
Реших, че ще ми е малко трудно да стигна до края на града, преди да залезе слънцето, защото не беше никак малък, а вече минаваше обяд. Така бях по средата на гората някъде към 16:00, но както винаги бях забравила нещо, а в случая това беше телефона ми. Е … нямаше да се връщам точно сега заради него, а и усещах как гората ме приканваше да навляза в нея. Бавно тръгнах навътре, оглеждайки добре всичко, но очевидно пак не вървях в правилната посока, защото според картата ми трябваше да стигна до някакъв хълм, от където извираше дълбока река, а вместо това се озовах пред езеро. И все пак, нямаше нещо, което да ме влечеше по-силно от водата.
Веднага пуснах раницата на земята и веднага ми олекна, но все още усещах пулса в краката си. Събух маратонките си по най-бързия начин и тръгнах към водата, а щом я усетих как преминава между пръстчетата на крачетата ми, които мърдах весело, всички насъбрал се товар просто се изпари. Едва ли някой щеше да дойде точно тук, за това не се и замислих, когато се съблякох чисто гола и навлязох в хлатката вода. Не беше студена … по-скоро приятно освежаваща. Тялото ми се преобрази за секунди, щом водата стигна до кръста ми, а аз се потопих и игнорирах всеки звук около себе си, а очевидно точно това беше проблема ...

Оставих Кат да спи,трябваше да се върна на Корфу за провизии тъй като не ми се излизаше още с кораба,а и той не бе готов,а жена като нея имаше нужда от някои неща,най-вече от дрехи,не че на мен ми пречеше да се разхожда и гола,но това удоволствие оставаше саво з в стаята ни,нямаше да ми е приятно хората ми да я виждат както майка я е родила и да точат лиги по тяло което бе само мое.
След като напазарих и оставих всичко в малък тайник навътре в гората стана това което не исках да става.

***
Арес имаше нужда да се позабавлява а тялото на Дрейвън беше най-подходящото за целта,харесваше му как действаше този мъж на жените,не че тялото на богът на войната бе за изхвърляне,но предпочиташе чуждите а и възможностите които Дрейвън имаше не бяха за изпускане.Предната нощ пиратът се бе позабавлявал добре с новата си изгора,но на Арес бързо му омръзваха жените особено брюнетките.За това и не се появи по време на тяхното запознанство въпреки,че много му се искеше.Сега Диабло бе на острова и то насред гората,малко известно бе че тук имаше и сирени,а те бяха любимки на боговете,особено на Арес,а днес имаше късмет,бързо усети една в езерото и се запъти право натам..
Показа се в пещерата,но не издаде знанието си за присъствието на това древно съзнание,а се направи на обикновен заблуден посетител
-Красота-отрони се от устните му

Не очаквах посетители тук … най-малко хора. Нямаше да се изненадам, ако някоя от сестрите ми се появеше, но когато си толкова силно свързан с водата, тя може да ти каже някои работи, а тази тук ми казваше, че русалките скоро не са се навъртали покрай нея. Може би това трябваше да ме притесни поне малко, но желанието ми да се полюбувам на топлата вода надделяваше … поне докато не усетих трепетите.
Сякаш се в езерото имаше мъртво течение, което продължаваше да ме дърпа надолу, но аз все още не се бях поддала. Владеех перфектно контрола над водата и нямаше начин да й позволя да ме надвие, а може би точно в този момент трябваше. Не знам кога щях да науча, че тя е част от мен и винаги ще ме защитава, но за жалост трябваше да научаваме уроците си по най-трудния начин – като грешахме.
Като красива вълна, думите на мъжа се понесоха по водата и стигнаха до ушите ми. Тялото ми се вцепени, като бързо погледнах към мястото, от което идваше звука, но веднага щом видях високия силует, се гмурнах надълбоко. Зелената опашка преблесна в златисти отенаци, щом се показа над водата, но бе толкова кратко и бързо, че той нямаше никакво време да се наслади. Искаше ми се по-бързо да стигна до дрехите си и да изчезна, затова заплувах към един доста по-озеленен бряг, където се надявах да остана незабелязана.
Водата започна да намалява и щом успях да се изправя, дългите ми крака се върнаха все така красиви и примамващи. Безшумно се придвижих към нещата си, докато той самия гледаше към водата, но за мен си оставаше само дилема, дали наистина не е видял къде съм отишла или просто ме оставаше да си помисля, че ще успея да се измъкна. Да … бях си го помислила и вече дори бях сложила тениската си, като мократа ми коса падаше по нея и оставаше големи мокри и прозрачни петна, когато чух някакъв звук и инстинктивно подскочих, като започнах да се оглеждам. Следващия път по-добре да отида на плаж.

Диабло или по скоро Арес се взираше във водата,не бе нужно много за да види рисокоската която се движеше од повърхността.Никой друг не би могъл да я види,дори Дрейвън,но аз...моите очи виждаха всичко,а тя ...опита да остане незабелязана ,но не се получи.Реши да бяга,но това не ставаше когато Арес искаше да се забавлява,а и тя сама си го търсеше,сирените или русалки както повечето ги наричаха обожаваха мъжете,изпитваха удоволствие да се гаврят с тях, да изпитват ума и издръжливостта им.
Е Арес обичаше тези игрички и щеше да играе,да видим дали неговата русалка щеше да играе с него.Никой не можеше да узнае къде тя се скри,но Арес бързо се озова зад нея,на лицето му грееше надменна усмивка,но всъщност щеше ... не нямаше да мисли,оставяше всичко на случайността.
Тя се стресна,подскочи когато се обърна към него и се взря в очите му,още се чудех какво намираха всички жени в тези очи,всъщност не би ги имал ако аз от време на време не се вселявах в него,иначе имаше онези скучни кафеви очи,не приличаше на Дявол,но той не го знаеше
-Извинявай,не знаех ,че има някого
Монотонно подхвана мъжът пред русото изкушение...да предизвика война ли бе дошла или просто не очакваше богът на войната да се окаже заинтересован от особата и,от тялото й

Не можех да го обясня, но цялото ми тяло изтръпна от страхопочитание към мъжа пред мен. Имаше нещо силно в него, което ме караше да се чувствам по-нисша, но имаше и нещо много инатливо в мен, което ме накара да се намръщя и да не се дам така лесно. За разлика от неговото лице, по моето нямаше усмивка, а и не се очертаваше скоро да се появи, поне докато беше в неговата компания. На всеки бе известно, че русалките обожаваха красиви мъже, но в момента не се чувствах толкова спокойна, след като не бях в открития необятен океан. Там определено щях да имам предимство, но сега крачетата ми бяха само и единствено за красота, така че и бягането от него нямаше да ми свърши много работа. Добре че поне бях остроумна … или не беше ак толкова добре.
- А аз се надявах да няма никой – казах с типичния за мен леден глас и надигнах едната си вежда, като го огледах изпитателно.
Не бях сигурна какво точно беше видял и от колко време се криеше там, но едва ли отговорите щяха да ми харесат. Чувствах се несигурна, дори застрашена, а това, че бях полу гола, въобще не ми помагаше да се почувствам по-добре. Не бях сигурна дали само ми се струваше така или погледа му наистина си играеше по тялото ми, но това започна да предизвиква доста лоши чувства към него. Не бе учтиво да се зяпа една дама по този начин, най-вече от някакъв непознат, който едва не й бе докарал инфаркт.
Надигнах едната си вежда изпитателно, като се надявах да видя нещо в лицето му, но бе някак си безизразно, затова може би аз трябваше да направя първата крачка, която в слачая беше назад. Усетих меката рокля под босото си краче и се наведох, за да я взема, но през цялото време го гледах, чудейки се дали сам щеше да спре да ме зяпа така или трябваше да го подсетя.

ПП. Сори за автобуса и тениската :D съвсем забравих в какво време се развиваше филма … може да съм по-корсет, че за друго не се сещам, дето да съм само наполовина облечена :D

Арес продължаваше да се взира в момичето пред него,чудеше се какво си мисли тя,не всъщност не се чудеше ,а знаеше.Нямаше нужда да гадае,беше бог и за него нямаше тайни,русалката бе отворена книга за него.Беше плашлива извън водата,но и да беше?Пак щеше са е стига да знаеше кой стои пред нея.Арес усети погледа си и нейния свенлив поглед за това спря да я преценява и двигна поглед към очите й
-Какво прави тук красиво момиче като теб и то само?
Можеха да и се случат много неща,лоши или хубави,зависеше от самата нея,но само ако не реши да се прави на ината и на добра русалка.Тя се наведе за да вдигне дрехата си,нямах против да остане полуголя пред мен,така ми харесваше повече,но трябваше да се правя на добрия...не пиратите не бяха добри,но тя не биваше да знае още какъв съм или можеше и да научи
-Наричат ме Диабло,а ти коя си?

Не знам как точно стигнах до този извод, но след като го огледах внимателно, вече бях решила – той не представляваше никаква заплаха за мен, така че нямаше защо да се правя на мила душичка, каквато всъщност не бях. Определено не ми харесваше начина, по който ме огледа и ако продължавах да седя гола, сама щях да си го изпрося.
Сложих роклята между краката си, като я стиснах с тях, а аз се изправих, за да мога да оправя корсета си. Започнах да дърпам връзките си, като усещах как корсета започваше да ме стяга силно, но общо взето нямах особено голяма нужда от въздух през последните 500 години. В такива моменти започвах да обръщам прекалено внимание на себе си и да не слушам много мъжа пред мен, но нещо във вида му ме накара да обърна внимание на думите му.
- Нека помисля … – казах замислено и дори леко усмихната, като погледнах нагоре, а накрая върнах невинните сиочички към неговите – Сетих се! – възкликнах щастливо и дори го погах по бузата – Тази, която няма намерение да се занимава с теб, камо ли да ти казва името си.
Не знам защо, но след като го докоснах, ми трябваха няколко секунди, за да осъзная, че трябва да се отдръпна от него. Очите му бяха така омайващи … така сини и така красиви. Сякаш бяха направени от морска вода и просто ми се искаше да потъна в разкоша им, но след като отново се отдалечих на няколко крачки от него, премигах нервно и запазих самообладанието си, като започнах да си слагам роклята. Беше малко трудно, защото бе прекалено голяма, а и дори след като я облякох, някой трябваше да я върже отзад, затова преглътнах гордостта си и му обърнах гръб, отмятайки косата си на една страна.
- Би било много мило от твоя страна, ако ми се реваншираш, като в случая ми завържеш роклята – изрекох малко по-мило накрая и почаках да направи нещо.

Явно смелостта се върна в тялото на сирената и тя погледна малко надмено Диабло,на него това би му харесало,но не и на мен,в друг момент щеше да си изпати за това,но сега ми беше забавно и щях да видя докъде се простира това нейно спокойствие.
Явно до допира с мен,защото замиг застина,вгледа се в онези очи които имаше той,но с моя намеса те бяха още по очарователни
-Интересно,ако не искаше да се занимаваш с мен нямаше да си тук сладка,още повече полугола
Тя примигна ядосано,явно усети,че не съм заплаха поне за сега,за това дръпна дрехата си и започна да се облича,че дори помоли да и помогна,е не беше точно молба,но мислех да я приема точно така
-Реванш?Хм...по скоро бих я свалил от колкото да ти помогна да я облечеш,но щом искаш да го направим така...за мен няма да е проблем да я облечеш,а после саморъчно да я сваля
Преди да успее да ми отговори хванах роклята й и бавно започнах да завръзвам връзките й,но не пропуснах да се докосна до кожата и,да раздразня сетивата й

Искаше ми се да се обърна и да го ударя доста силно … може би да му обясня, че той няма нищо общо с идването ми тук, най-малко с голотата, но не бях много по оправданията, а и той ме накара да забравя всичко, след като започна да докосва кожата ми. При всеки нов допир изтръпвах, надявайки се връзките на роклята ми да не свършат и след няколко секунди пръстите му отново да ме докоснат. Бях така настръхнала, че просто нямаше как да не усети, с тялото ми сякаш продължаваше да поддава и да жадува още. Не разбирах какво толкова ме побъркваше в това ледено докосване, но желанието ми да го усетя още веднъж, не стихна дори след като той завърза дългите ленти и се отдръпна от мен.
Усетих силно раздразнение, но сякаш беше отправено към самата мен. Не обичах мъжете да се държат така с мен, мислейки си, че няма начин да бъдат отхвърлени, защото на моменти можех да бъда наистина лошичка, стига само да ме подразни както трябва. Но сега сякаш бях готова да се хвърля в ръцете му и това ме побъркваше, карайки ме да искам да си оскубя красивите коси. Не можех да разбера как го беше постигнал … всъщност разбирах до некъде, но не ми беше ясно как ме караше да изпитвам толкова агресия. Бях от онези жени, които обичаха да мразят и мразеха да обичат … точно заради това ме привличаха истински мъжете, които не ми отстъпваха по нищо и можеха да ме ядосат до толкова, че … че чак да ми стане приятно да се заяждам с тях, докато всичко не се превърне в страстен секс. Ужас … понякога сама се отчайвах от себе си.
- Съжалявам, но не мисля, че имам време за това – казах преструвайки се на тъжна и се усмихнах – ако си толкова бавен във всяко начинание, предпочитам да си намеря нещо по-добро – приключих накрая с лека подигравка, но казвайки го така, сякаш му правя комплимент.
Определено ми се играеше, а и самата аз отдавна бях спряла да се чудя какво искам. Нещо определено не беше наред с мен, затова и бе напълно безсмислено да се опитвам да разбера какво точно. Просто не бях много с всичкия си, но в това ми беше чара.

Усетих тръпката която полази по гърба на момичето,усетих как копнееше за още и още,това не бе само заради умението на Диабло да покорява жените,това бе и част от силата на Арес.Но естествено като всяка жена и тя трябваше да се прави на твърда и на лоша и да прикрива желанието си
-Съжалявам ,че си мислиш че ти вярвам сладка,потръпваш,искаш тази ласка отново,а защо не и нещо повече..
Арес се доближи до нея отново ,но направи кисела физиономия при коментара й за бавното действие,той беше бърз,но това рядко доставяше удоволствие
-Да видим какво виждам аз - протегна ръка и погали бузата й - Искаш бързо действие,само с едно докосване тази дреха ще падне,а преди ти да премигнеш ще си във водата,а аз...хм да видим,гол и зад теб обхващайки талията ти ,прокарвайки ръка по голото ти тяло,дразнейки малкото хълме между бедрата ти
Арес се радваше на изражението й,харесваше и картината

Колкото и да не ми се искаше, бузите ми пламнаха в аленочервено, още щом ме докосна и дори не беше нужно да ми говотри. Е може би беше … все някой трябваше да му обясни, че ако ме вкараше във водата, щеше да му е малко трудно да изпълни фантазията ми, поради простата причина, че както краката ми, така и други неща между тях, щяха да бъдат заменени с дълга и хлъзгава опашка. Това бяха единствените моменти, когато предпочитах сушата пред водата.
- Хм … докато стигнем до водата, ще изгубя желание – казах закачливо и спрях да се правя на примадона.
Притиснах се силно в тялото му и тъй като бях все още босичка, ми се наложи да се надигна на пръсти, за да стигна до устните му. Прокарах върха на езичето си по цялата им дължина, като се наслаждавах на соления им вкус, напомнящ ми на морето. Харесваше ми да си играем, но бях напълно сигурна, че и другото щеше да ми хареса, затова преминах между устните му и превърнах целувката от закачлива в страстна. Ръцете ми вече се бяха увили около врата му, като едната дори преминаваше през косата му, когато започнах да се самокритикувам наум и дори се отдръпнах рязко от нея.
- Забравих че … - започнах да заеквам, чудейки се какво оправдание да измисля, за да се махна от там, преди да съм съгрешила с напълно непознат мъж .. не беше като да не съм го правила, но винаги след това го завличах на дъното на морето, а щеше да ми е жал да погубя точно него, затова продължих с опитите – Забравих, че съм сгодена – отсякох накрая, но от самата мисъл ми стана така смешно, че се опитах да прикрия смеха си, устните ми се бяха изпънали леко, а бузите ми се надуваха като на жабче.

Лесно можех да се погрижа да не губи желание,но тя сама го направи,хареса ми страстната и целувка,хареса ми как се притисна в мен.Можех да и кажа че няма да се стига до вода,това бе само да разпалване на страстта й,но прекалено много щях да се издам,не и трябваше да знае кой съм, а и можеше да вкара в беля Диабло,ако реши да отмъщава за това което можеше да последва
-Сгодена?Това е го вярвам,едва ли някой и те оставил тук сама
Докато тя се бореше със смеха си аз направих това което мислех,притиснах я в скалата и набрах полите на роклята й,ръката ми се плъзна по бедрото и навътре към венерния и хълм.Устните ми разпалваха жарта върху нийните ,прокарвах език по тях,докато не ги разтвори нежно и не ми даде достъп до себе си

Отново успях да изненада себе си, като не просто му позволих да го направи, а дори увих едното си дълго краче около тялото му, като го причиснах силно към себе си. Устните му започнаха отново да ме влудявах, затова и не му позволих да ме докосне някъде където напълно щях да изгубя контрол. Ако толкова много желаеше да ме задоволи, щеше да му се наложи да приложи малко груба сила … и определено щеше да ми хареса. Всяка жена я привличаха силните мъже, а аз харесвах дори и агресивните … там се криеше истинската страст.
Дори и след като ограничих достъпа на ръчичките му, моите решиха да го подразнят, като свободно се разходят по тялото му. Едната дори стигна до сладкото му стегнато дупе и го стисна силно, като продължи да го притиска към тялото ми. Колкото и странно да звучаха думите ми в тази ситуация, аз наистина не бях такава … бях много по-сдържана, бях много по-търпелива и много по-негативно настроена към мъжете, най-вече към непознатите.
Аега обаче, напълно противоречиво на думите ми, устните ми обхождаха врата му, оставяйки влажни следи, като се изкачваха надоре, докато не стигнаха до ушенцето му. Придърпах го леко с върха на езичето си и засмуках меката му част, като накрая я захапах леко и извъмжах тихичко. Обичах да освобождавам животинското и парвичното както в себе си, така и в този срещу мен … или под мен, може би върху мен или както му се искаше на красавеца, зад мен.
- По-нагоре – простенах нежно в ушенцето му, като усетих, че ръката му все още беше на бедрото ми.
Да … обичах да дразня събеседника си, но от това в момента зависеше удоволствието ми, затова отпуснах захвата си и му позволих да се изкачи още по-нагоре. Пръстчетата му ме раздразниха нежно, а аз върнах устните си на неговите, но вместо целувка, той усети как топлия ми дъх се разпространи, заедно с нежно тихо стенание.

Харесваше му как момичето реагираше на дейсвията му,подаваше се на порива си,на страстта си,най-вече на животинската си страна.За миг спря допира ми до тялото си,но не бе за дълго,после сама пожела да продължа,но аз имах други намерения
-Други желания красавице?
Но преди да ми каже каквото и да било бе обърната с гръб към мен,ръцете ми не спираха да я галят,за миг както и бях обещал роклята бе на пода,а тя гола в ръцете ми,отметнах косата й от едната страна на рамото й за да имма достъп до вратлето й,а ръцете ми вече навлизаха в хълмчето й,усетих как краката и се подкосиха,за това я обхванах за талията,не спирах да навлизам в тялото й нежно,после малко грубо,а скоро съвсем щеше да крещи

Нямах време да разбера кога и какво всъщност стана, но в следващия момент, от устните ми се изтръгна още едно стенание. Беше знак на всичкото удоволствие, което само истнитки мъж можеше да ми достави, а аз вече нямах никакво намерение да се дърпам. Бях неспособна да го спра, тъй като не бях много сигурна за кого удоволствието беше по-голямо. Тялото ми трептеше и макар да си мислех, че докосването му ми действа смразяващо, тялото ми казваше точно обратното – беше пламнало от възбуда и се разтапяше като шоколад в ръцете му.
Оутпуснах главата си назад, полагайки я на рамото му, докато той не спираше да ме обсипва с ласки. Това обаче ме накара да се почувствам безучастна … аз не обичах да съм безучастана. Не бях достатъчно силна на сушата, но въпреки това можех да бъда по-силна от един мъж, ако ми се налагаше, а и не забелязвах да протестира. С леко затруднение направих така, че той да бъде притиснат с гръб към скалата, като пръстите му, които допреди малко се между краката ми, сега бяха между устните ми. Засмуках ги нежно, надявайки се това да достави удоволствие и на него, а секунди след това, ръцете ми се бяха заели с драхите му.
Нервно се опитвах да се отърва от блузата му, а от толкова бързане ми беше още по-трусно. И след като най-накрая се отървах от горните му дрехи, ги хвърлих на една страна, а аз се приведох към него, като започнах да обсипвам гърдите му с целувки. Харесваше ми да го докосвам по този нежен начин, а и нямах никакво желание да го оставя той да води. Искаше ми се аз да доминирам и просто не можех да понасям мисълта, че някой мъж можеше да има какъвто и да е бил контрол над тялото ми. Точно това беше причината да съм твърдо против връзките.

Хареса ми инициативата на това момиче,за миг бях опрян в стената а тя поемаше собствения си вкус в устата си,това определено ме изненада,но и възбуди.Тя яростно се зае да сваля дрехитеми,после Дрейвън щеше да се чуди какво е станало,но нямах навика да провяравм как той приема случките,стигаше му че има бели петна,по добре да не знае какво прави...Е сега щеше а е в беля ако тъмнокоската научеше,е той пък бе оправно момче и щеше да се оправи...
-Палавница
Спускаше се по тялото ,усещането беше невероятно,тя искаше да прави всичко сама ,без да доминирам аз,добре,нямах против,нека прави каквото иска,стига да не прекалява

Той се отказа доста бързо от надмощието си над мен, което определено надигна самочувствието ми, както и желанието да му покажа на какво съм способна. Не бе прилично за една истинска дама да направи това, което бях на път да направя, но напоследък не бях типичната истинска дама. Определено на човек му доскучаваше от толкова дълъг живот, затова и бях започнала да се превръщам в ненаситна … да, палавница беше точната дума.
Устните ми се спускаха все по-бързо надолу, наслаждавайки се на красиво оформените гърди, отделих малко повече време на плоския му корем, а щом стигнах панталона му, ми се прииска да го разкъсам със зъби, но не беше добре да го плаша още от сега. Затова и се надигнах, като започнах да махам абсолютно всичко от тялото му, докато си играех с долната му устна, която се намираше между моите две. Захапвах я леко и се наслаждавах на вкуса й, като чувах как различни неща падат на земята, но когато отново докоснах тялото му, вече не усещах нищо на него.
- Нямаш си и представа колко – казах тихичко и за пореден път го целуна, но бързо се върнах надолу.
Намирах се точно пред достойнството му, когато се любувах на размера му, но нямах намерение да го карам да чака прекалено дълго, затова преминах бавно с език по цялата му дължина. За много хора беше странно, но повечето оживели след такова преживяване моряци бяха наясно, че сирените обичаха да подивяват. Сякаш ги връзваха на дъното на морето и ги държаха с години без секс, а когато излязат на сушата, изливат цялата си страст върху първия синеочко на който случат. Е … после го завличаха в дълбините и го убиваха, но пък може би удоволствието наистина си заслужава ... това можеше да ми каже само той.

извих главата си назад,когато тя го пое между устните си,рядко някоя жена си позволяваше да прави това на един мъж.Или ги беше срам или просто не искаха,не можеха...само шепа жени имаха умението и те бяха опитни любовници,явно и русалката в краката ми беше.Определено караша кръвта във вените на това тяло да завира,да се подкосят краката ми,в един миг просто не изържах,нямаше само тя да се забавлява.Хванах ръката й и я издърпах на нивото си,но само за да я положа под тялото си и да облсипа бялата и кожа с целувки,които ме заведоха до нейната женственост и не зарових лице там,накарах тялото и да се извие,езике ми беше доста опитен в онази област и имах наверение да я накарам да се извива под нен,така че накрая да се моли да я взема...

Местата ни бързо се смениха, но това въобще не ми пречеше … дори напротив. През тялото ми премина познатата тръпка на възбуда, която тръгваше от най-нежната част на тялото ми, изкачваше се светкавично бързо нагоре, като сякаш се завърташе около пъпчето ми, изпълваше гърдите ми, които се надигаха красиво и накрая се превръщаше в нежен стон, който караше мъжете да се чувстват победители.
Сега обаче не можех да си намеря мястото и тялото ми се опитваше по всякакъв начин да се извие в под него. Едната ми ръка тръгна бавно надолу, като се спускаше по гладката ми кожа, докато не стигна до него и пръстите ми се заровиха в меката му коса. Поредното стенание се отекна и от към пещерата се чу ехото, но и двамата бяхме прекалено заети, за да му обръщаме каквото и да е внимание. Аз обаче не се задоволявах с малко. Знаех, че той може да ми достави много по-голямо удоволствие, затова и ръката ми се спусна чак до брадичката му, за да го върна при мен.
И тук гори се справяше перфектно, затова реших да го задържа при мен, като вкарах езичето си отново при неговото и го завъртях палаво, докато едното ми краче все започна отново да се увива около тялото му, притискайки го в мен или по-точно възбуденото му достойнство в онова топло и влажно място, което сякаш чакаше само него.

Определено и хареса ,а начина да ми подскаже къде ме иска беше доста оригинален,нямах против сама да усети вкуса си,когато ме целуна с изгаряща страст.Езичето и умело играеше с моето,докато сама се притискаше в мен.Масажирах пищните и форми,а тя обви с крак тялото ми,бях готов да я накарам да се изие и да го приме в себе си.Не я предупреди,с много непремерен и силен тласък проникнах в нея,беше топла,стегната и се почувствах като у дома.Хванах леко косата и,русите вълнички се увиха около ръката ми и я дръпнах леко,главата и се изви и ми поднесе хубаво бяло вратле,готово да го целувам,докато се движех в нея

Напълно противоположно на първоначалните ми очаквания, вече се търкаляхме като животни на земята и единственото нещо, което успяваше да излезе от устните ми, бяха накъсани стенания. За разлика от повечето мъже, с които бях спала, той не се церемонеше и не чакаше специална покана, за да ме накара да изпитам завладяващото удоволствие от оргазма. Ако продължаваше така, определено нямаше да чакам много дълго, но на една малка част от мен не й се искаше … предпочиташе да продължът така още много дълго.
Ръцете ми се бяха увили около тялото му, като не му позволяваха да се отдръпне от мен, а ноктите ми разраняваха меката му плът всеки път, щом навлезеше малко по-рязко в мен. Харесваше ми толкова много, че бях започнала да губя самообладанието си, което определено не беше много добре. Започваха да се въртят някакви много неподходящи мисли в главата ми и ако продължаваше да ме придърпва така назад, което между другото ми дойдестваше много възбуждащо, скоро наистина нямаше да мога да се сдържа.
Започнах да се извива все по-неудържимо в ръцете му, сякаш тялото ми искаше да се освободи от захвата му, но не и от насладата, която той му носеше. Просто стиснах здраво раменете му, отхлабих захвата на крачетата си и го обърнах под себе си, като отново му напомних кой трябва да води. Хванах ръцете му за китките, като ги притиснах грубо в земята над главата му, а аз се наведох, за да си открадна още една страстна целувка, докато тя лото ми се движеше енергично в кръста, помагайки му да се наслаждава на навлизането в мен. Обичах да се чувствам властна и да водя играта, така че щеше да му се наложи да се потруди, за да ме подчини отново.

Тя бързо ме преобърна,доказваше за пореден път ,че обича да доминира,а аз нямах против да се наслаждавам на това и от пода,но да ми хване ръцете над главата?Беше сладко,но сама знаеше че няма да трае дълго,ако мислеше че е силна,аз бях десет пъти по силен,не само заради тялото на Дрейвън,а и даради самия мен..
Тя извиваше кръстчето си,даряваше сладка наслада и на двамата,не откъсвах очи от тялото й от гърдите й,освободих ръцете си и обхванах двете сочни кълба в дланите си,дразнех кафевите хълмчета с палеца си.Надигнах се леко и ги поех в устни докато с една ръка я придържах за кръста,а тя продължаваше да се движи.

Харесваше ми това, че ми позволяваше да дивея върху него, но не и да го ограничавам. Беше ми толкова приятно, че в момента не ме интересуваше как бе успял да се измъкне от захвата ми, който не беше никак слаб. Можеше да съм жена, но все пак не бях човек, което ми даваше наистина много предимства и както казах, предпочитах да се наслаждавам, отколкото да се задълбочавам в размисли.
Продължих да се движа енергично, доставяйки удоволствие и на двама ни, но след като той ме притисна към тялото си, най-нежната част от мен започна да се отърква в него и това предсказваше края. Стенанията ми започнаха да се засилват, а ръцете ми да треперят, но все още успявах да се държа над него.
- Моля те … - започнах накъсано, като думите ми се прекъсваха от стенанията, но все пак намерих сили, за да го кажа – моля те … не спирай!
Не след дълго и крачетата ми започнаха да треперят, а аз се опитвах да се движа все по-бързо, надявайки се оргазма да ме завладее след секунди. Дори не бях запомнила името му, но в момента в мен напираше някакво желание да го изкрещя … да го изстена, но вместо това, простенах няколко пъти „Оооо ГОСПОДИ!”, докато ноктите на едната ми ръка се забиваха във врата му, като го притискаха силно към мен и не му даваха да се отдръпне, нито да спре … поне не и в близките няколко секунди.
Кожата по цялото ми тяло настръхна, а то започна да претрепва в ръцете му, докато се извиваше неудържимо. Усещането беше сякаш … сякаш излизаш от собственото си тяло и все пак усещаш всички онези ласки, с които те даряваше другия.

Не след дълго и двамата бяхме на върха на щастието,тя определено знаеше как да задържи в рая един мъж,но помислеше ли да прави номерата си с водата щеше да удари на камък и за нейно добро се надявах да е далеч от идеята..не исках да нараня накого когото ме направи много щастлив.
-Истинска магосница си сладка...
Изправих се и потърсих дрехите си,май бе време да се връщам у дома,а и Дрейвън можеше да има проблеми,но нищо не ми пречеше да се уговоря с нея отново да се видим,нямах против да създавам хаус и война тук там
-Налага се да тръгвам красавице,мога ли да разчитам,че ще те видя пак?