Щанда с дрехи.

Заглавие: Re: Щанда с дрехи. Вто Авг 14, 2012 7:42 pm

Днес денят беше прекрасен. Не само защото слънчевеите лъчи се заиграваха с русата коса на Фрея, а топлината, излъчвана от жълто-белия диск, се разстилаше по кожата на блондинката като нежни милувки, а заради факта, че днес тя бе получила първото си писмо от баща ѝ, откакто живееше на Корфу. Това така малко събитие бе толкова значително за нея, че я затопли отвътре, там където е сърцето, изпълни белите ѝ дробове с аромата на фрезии и на дома ѝ - Корсика - и я накара да милее да види грубото лице на мъжа, който е бил нейна упора през целия ѝ живот. В писмото му пишеше, че ще акустира на Корфу точно след един месец и в мига, в който тя прочете словата му, мисълта ѝ започна да отброява всяка едничка секунда от оставащия месец.
Денят бе толкова прекрасен, че тя реши да излезе на пазара. Това ѝ бе нещо като лукс, намираше го за някак си буржоазно да се разхожда напред и назад, да разглежда рокли, които знаеше, че никога нямаше да си купи, и най-важното - да си позволява да хаби време, в което можеше да бродира, да шие, свири на пияно или да чете. През целия си живот бе учена, че времето е пари, следователно не трябва да се пилее, та за нея хората, които го правеха бяха някакси странни... или може би тя беше странната.
Не можеше обаче да отрече, че беше приятно. Виждайки как слънцето се отразява в сатенените поли на роклите, как материите оживяват под лъчите му, как, сякаш подухвани от вятъра, те бяха облечени от невидими дами, я караше да се вълнува, че дори има вузможността да ги пипне. Имаше чувството, че всяка рокля, окачена на няколкото закачалки е сякаш направена от някакъв вълшебен порцелан и само с докосването на Балтимор, дори и с финото ѝ кутре. Изведнъж, докато ледено-синия ѝ поглед се рееше из безкрайността от кройки и материи, нейното тяло се сблъска с нечие друго.
- Извинете ме, господине.

Заглавие: Re: Щанда с дрехи. Пет Авг 17, 2012 8:33 pm

Кейн мразеше слънчевите дни. Ненавиждаше начина по който лъчите на огромната, огнена топка, се отразяваха в тъмните му, черни очи, нито начина по който се отъркваха върху и без това мургавата му кожа. За това предпочиташе да излиза нощем - тогава, когато мракът бе обхванал всичко в студената си прегръдка и когато всяко едно кътче от земята изглеждаше самотно и недокоснато - нещастно. Може би за това ненавиждаше залезите и изгревите - ужасните, сълзливи романтични филми ги бяха превърнали в обект на възхваляване, което въобще не се нравеше на чернокоското. И така, за Феликс* единствената част от деня, която можеше да възхвалява, бе тази, когато трудно си виждаше отражението във витрините на многобройните магазини и когато силната музика идваше придружена със звука от чупене на стъклени бутилки в нечия глава. Ето тогава той живееше живота си или поне продължаваше жалкото си съществуване. Сутрини като тази, слънчеви и невинни, го караха да се излежава в леглото цял следобед, спуснал тежките, кадифени пердета, през които ярките, топли лъчи не можеха да си проправят път. Но ето, че сега му се наложи да излезе на пазар - най-големият ужас на мъже като него, които признават за гардероба си само няколко отдавна избелели тениски по тялото и дънки, чийто брой може да се отбележи на пръстите на ръцете му. Въпреки всичко идваше един момент в годината, най-често към лятото, когато Кейн се виждаше принуден да обиколи и да си купи нещо ново. По принцип предпочиташе дъждовните следобеди, но сега му се налагаше да се сдобие с черна официална риза и панталон, в които би се чувствал като недодялан сервитьор, за важно за него събитие. Знаеше, че Карина** обичаше, когато Феликс се появяваше във вид, достоен за уважение. И той го правеше - всеки път, когато трябваше да посети гроба й и с треперещи, почервенели пръсти, да постави цветя на гроба й.
- Гледай къде вървиш, не си само ти на тая скапана сергия. - изръмжа Кейн, оглеждайки с присвити от яд очи блондинката пред него. Погледът му се премрежи, когато косите й се разпръснаха по рамената й, напомнящи му досущ на слънчевите лъчи, които така дразнеха тъмните му зеници.

*Феликс е първото му име.
** Мъртвата му годеница, която е убил. ( казвам ги в случай, че не си чела героя)

» Щанда с риби от коралните рифове.