Камъните в едната част от плажа

Вървях и си мислех за моята проклета съдба. Как от всички хора по света онази сила, там горе, реши мен да забута на този остров. Можеше да си избере някоя по-лесно свикваща с климата и навиците тук. Можеше да прати девойка, но заедно с нея да има някой, който да я разведе. Защото моите братя определено нямаха намерение да ме запознават с острова. А, да, и разбира си нямаха намерение да ме върнат в Чикаго.
Ритнах ядно един от камъните на плажа и се ядосах още повече, когато усетих болка в пръстите. Огледах се, за да се поогледам. За първи път бях в тази част на острова. Нямаше как да не призная...беше красиво.
-Хей, по-полека! - изкрещях на две одърпани момченце, които се блъснаха в мен докато се гонеха. Моментално забравих за красотата и се върнах към яда си.
Дори нямаше с кого да си поприказвам. Единственият ми разговор от два дни беше с продавачка на сувенири, която се пазареше с мен да й купя стоката. А всъщност на острова гъмжеше от хора: пирати, моряци, търговци и какво ли още не...но нямаше никой като мен: незнаещ какво да стори тук. Или пък просто не бях намерила този някой, с който споделям една и съща съдба.
Чух викове наблизо и се обърнах. Група моряци бяха наблизо. Поне смятах, че са такива. Вярно, тук имаше доста кораби. Явно спореха за нещо но реших да се приближа. Какво толкова...можеше да ме качат или отвлекат на кораба си и да ме стоварят пак в Чикаго.
Застанах на десет метра от тях и предпазливо заоглеждах групата. Дали ако ги помолех щяха да ме вземат. Наблизо в момента не се виждаше кораб, но пък сигурно си имаха. Приближех още по-близо до един от мъжете, който ми се стори по-млад и зачаках да ме види. Но той явно бе запленен от моряшките им истории.
-Хей! - казах и предпазливо побутнах мъжа. Настроението ми все още не се бе подобрило, така че трудно щях да водя учтив разговор.

Преди време ни бяха казали,че ще пътуваме за остров Корфу.Затова трябваше да си съберем багажа и да тръгваме.Е,дойде и този ден.Качихме се на кораба ,дадоха ни задачите и след това отплавахме.Капитана днес не беше в настроение ако съдехме по начина му на говорене.Беше се разнесла новината,че жена му е спала с всички от експедицията.Всеки от нас се подхилкваше като минаваше покрай нас.Плаването явно щеше да ни излезе през носа.Този път явно аз бях мишената след като няколко пъти си го изкара на мен.Бях свикнал и не намирах , кой знае какво значение.
Най-накрая стигнахме на острова,за който се говореше толкова време.Слязохме и си оставихме багажа .. далеч от кораба,след като бяхме влязли навътре в острова за да разгледаме.Очите ни оставаха в красивите момичета тук .. а и особенно в онези,които обичаха да показват повече плът някой за да ги забележи.Някои ни спираха и ни питаха дали скоро ще отплаваме,защото имали важна работа тук,но след като нямахме никаква заповед не можехме и да ги лъжем.Тръгваха си разочаровани.
След разходката ни из острова се насочихме отново към плажа.Седнахме и всеки от нас започна да разказва своите истории,които е преживял докато е плавал с някакъв кораб.За жалост не можех да разкажа нещо от моя страна тъй като нямах така история.Седнахме на един от камъните и слушахме докато се наливахме в ром.Някои бяха напълно пияни и се насочваха към момичетата,които видяхме когато бяхме навътре във острова.Не мина много време и останахме половината от екипажа.Историите на най-възрастния от нас бяха доста интересни , но и доста скучни на някои от нас.Някой ме побутна ,а след това се чу женски глас.Обърнах се и пред мен стоеше едно момиче.Надявах се да не е такава за каквато я мислех.Станах и след това лепнах онази объркана усмивка.
- Как да ти помогна ? - попитах я като след това зачаках отговора й.

Да. Права бях. Беше млад. На двайсет и нещо. След като ми обърна внимание реших, че е време да действам, защото никак не ми се стоеше около пияните моряци. Мъжът пред мен май изглеждаше трезвен. Някой дръпна кичур от косата ми. Обърнах се рязко. Мъж, доста по-голям от мен, ми се подхилкваше.
-Какво те води насам, красавице? - попита ме с дрезгав глас. "Пиян" помислих си веднага. С такива мразех да се занимавам.
-Както виждаш в момента не разговарям с теб. - отговорих с леден глас и пресилена усмивка. Това подейства и морякът махна с ръка и се насочи към другите жени на плажа.
Отново насочих вниманието си към мъжът, когото бях заговорила. Само се надявах да не съм го отблъснала с тона си. Трябваше да се сдържам, за да ме закарат обратно.
Усмихнах се като "невинно ангелче" и го попитах:
-Имам една молба...когато отплавате оттук надали целият кораб ще е пълен. Ще има място за още един, а аз наистина трябва да се махна от острова. Питах се дали ще мога и аз да се кача. Дори ще платя на когото трябва. Обещавам, няма дори да ме забележете. Ще си стоя в каютата и на никого няма да преча. - гласът ми трепна накрая. Дали щях да имам каюта? Ужас! Можеше да се наложи да спя навън.
"Нищо" казах си. Само да се махна оттук.
Зачаках реакцията на моряка.

Тъкмо когато момичето щеше да си зададе въпроса към мен един от по възрастните моряци се опита да я свали.На лицето ми се пови усмивка.. тъй като бях свикнал с реакциите на останалите откъм момичетата.Но след като се обърна тъмнокосата веднага усмивката си избледня.Дали може да отплава с нас навръщане ? Това щеше да е истинско предизвикателство за нея .. както и за всички от екипажа,а също така и незнайно как щяхме да отплаваме без заповед .. дори дали щяхме да отплаваме не се знаеше !
- Може и да стане,но явно ще има някакво условие за теб .. - започнах като през ума ми минаха милиони неща,които можех да и предложа,но нека да не започваме от началото на срещата ни така.
- .. трябва да спиш с един от всички тези тук и да се справиш добре .. иначе мила никъде няма да ходиш ! - отбелязах като след това се поогледнах.
Видях,че на тъмнокосата тази новина не и харесваше.. а и по погледа й..точно сега и идеше да ме удоши.Преди да е направила нещо .. каквото и да е побързах да се изкажа.
- Спокойно няма да те карам на нещо такова .. освен ако не изявяваш собствено желание .. - казах като накрая се засмях.
Останалите минаваха и слухтяха разговора ни.Не че имаше нещо важно да се чуе ? Относно каютата и каквито са нейните изисквания нямаше да се получи като това не беше Титаник ! А прост пиратски кораб.Но за такава красавица като нея може би някой щеше да отстъпи някое легло .. но за сега щях да и спестя всичко това.

Ама той какво каза току що?
-Подиграваш ли ми се? - попитах вече неспособна да прикривам яростта си. Да съм спала с някой от тях.
-Никога няма да си легна с някой от тези...тези... - за да не изкрещя млъкнах. По дяволите! Исках просто да ме откарат. Трябваше да има начин. Щях да се пазаря.
-Добре, виж...-заговорих на мъжа. -Явно каютата беше излишна. - погледнах го с лукава усмивка.
-Можем да се договорим. Както ти казах, имам пари. Много. - всъщност сега нямах толкова много, но нямаше да се впускам в подробности. -Капитанът сигурно няма да е безразличен. - очаквах морякът да заговори, но той ме гледаше очаквателно. Намръщих се.
-И мъжът ми сигурно познава капитанът. Той ги знае всичките. Дава им заеми. - реших, че с лъжи мога да постигна повече. Иначе съпруг и Катрин в едно изречение - да бе! Но умеех да си измислям, така че сега говорех нехайно.

Засмях се когато заговори за пари и за съпруга си.Не знам дали ме взимаше за толкова глупав.Това,че съм моряк не ме прави глупак поне доколкото съм запознат.
- Явно не си запозната с това което правиш .. - казах като се приближих до нея и като я погледнах в очите ..
- Ако имаше съпруг щеше да си с него сега и ако имаше съпруг щеше той след като има връзки да ти уреди отплаването от този остров,но уви май с тази лъжа не можа да стигнеш до никъде .. - оточних като изражението ми беше сериозно.
Беше красива,но това че всичко досега са се хващали на лъжите й и са били пленени от красотата й е добре,но сега и изигра лоша шега.
- А относно за капитана ни .. освен да иска да спи с теб друго не можеш да постигнеш,скъпа .. - отдалечих се от нея и бях готов да си тръгна след като започна дори и с лъжи,но се спрях.
След като искаше да играем по нейната свирка щеше да е така.Бях с гръб към нея и се спрях.Погледнах останалите,които се наливаха и си спомних за този който преди малко се сваляше с тъмнокосата.Обърнах се.
- А и ако искаш връзка с капитана ни можеше да се обърнеш към онзи , който преди малко искаше да спи с теб .. но май отказа му преди малко не му хареса особенно ... - казах като я смигнах.

Стига бе! Рядко прецаквах нещата, всъщност никога не ги. Запазих достойнство. Хванаха ме в лъжа, но това не ме засегна кой знае колко. Сега следвах целта си, до която май по-трудно щях да стигна.
-Чакай - спрях мъжът, който май вече искаше да си ходи. Само той бе трезвен и само с него можех да разговарям. Ами ако играех и друга игра. Заогледах моряка. Симпатичен беше, даже доста. Нямаше да ми е неприятно да се приближа още по-близо. Пристъпих към него.
-Знаеш ли...тук съм отскоро. - въздъхнах аз. -Много е трудно за еднаа жена като мен да свикне с всичко това. А мисля, че ти можеш да въздействаш на хората. - прошепнах последното изречение в ухото му.
-Ако поговориш с този когото трябва всички можем да останем щастливи...и извинявай за преди малко. Малко бях стресната от твоите приятели...
Поставих ръка на рамото му и впих поглед в неговия.

Обърках се от всички нейни действия.Какво по точно искаше от мен .. да и намеря превоз да се прибере у дома ? Определено ме бъркаше с някой,защото мразех да ме използват а и цената ми беше доста висока.Завъртях очи .. не ми се случваше за първи път имал съм и други такива изяви от страна на момичета.
- Така и така не разбрах името ти .. че да искам да правя такива сделки с теб,а и другото което е с какво може ти да си ми полезна ? Да лъжеш ? - засмях се.
Дали щях да я предизвикам да направи нещо с което да се впечетли още повече , че да и помогна или не ? Единствения трезвен от тук .. щеше да и излезе доста труден по нейни преценки !
- Е .. ако решиш какво да измислиш можеш спокойно да ме потърсиш при останалите които се наливат малко на нататък. - казах като се отправих на там.
Знаех,че ще ме последва .. нямаше ад се откажа прекалено лесно от това да се оттърве от този остров,но можеше и да и хареса и да остане .. всичко зависеше от компания от която беше заобиколена красавицата.

Обърнаха ми гръб. Може би от всичко случващо се това най-ме ядоса. Какво си мислеше, че ще го последвам.
-Върни се веднага! - извиках след него, но той не спря. За момент наистина реших да се откажа, но после се сетих какво бях принудена да ям тук, поради липса на всякакви запаси. Братята ми можеха и да търпят мизерия, но аз не. Пък и какво толкова...пътуването с кораба щеше да мине бързо. Щях да изтрая някак. И после си спомних, че още не се бях уредила с плаването.
Отказах се от съпротивата и го последвах. Представях си го как се подхилква злобно, че ме е пречупил, но не знаеше какво ще последва. Настигнах го и му препречих пътя.
-Къде са ми обноските. - засмях се аз нервно. -Госпожица Катрин Сейдж, дъщеря на известния банкер Ралф Сейдж. - името на баща ми отваряше много врати. Да видим колко добре залостена беше тази.
-Знай, че ако искаш да работя на кораба като условие, не мисля че е добра идея. Мислиш ли, че тези ръце са създадени за физически труд. - казах и протегнах ръцете си към него. Предположих, че искат да им прислужвам.

И какво си мислеше,че след като ми каже,че е дъщеря за някакъв си банкер дето ме ни е известен ще се трогна и ще си променя обноските към нея ? Това е доста смешно ! Сбъркала е трезвения моряк ! Е,поне научих името й.Това донякъде беше ново начало ? Дали ръцете й ставали за физически труд ? Явно да.Казах като пред мен имаше един от парцалите на палубата,който беше смъкнах подадох и го в ръцете.
- Искаш да излезеш от този остров постарай се госпожице Сейдж.Не всичко тук зависи от баща ти. - казах като седнах на каменната плоча откъдето започна всичко.
Никога не съм слугувал на жена и сега нямаше да го направя.Дори баща й ако искаше да беше някакъв граф това мен не ме засягаше.Стоях от страна и й се усмихвах щом ме погледнеше.Това се наричаше да скапеш всякаква воля на "дъщерята на банкера" за удоволствие.
Останалите идваха насам,защото явно се бяха позабавлявали в града.На лицата им бяха изписани усмивки,а след като видяха госпожицата с парцала в ръка им светнаха очите още повече.Щеше да е доста интересно.

Държах и гледах втрещено парцала. За първи път някой ме унижаваше толкова. Другите моряци също почнаха да запят цирка, в който аз играех главната атракция. Никой не можеше така да се подиграва на Катрин Сейдж.
Взех парцала в едната си ръка и го хвърлих върху моряка, който нахално ми се усмихваше. Чух възкликванията на другите, които сякаш казваха "Ще стане интересно".
-Мислиш си, че си много интересен. Но знаеш ли, господин Безименен, забрави! Забрави за целия разговор! - изрепчих се в лицето му аз. Бях повишила глас.
-Ще си намеря друг екипаж, който не търси кой да му върши мръсната работа или си кого да преспи. Някои по-цивилизовани от вас!
Моряците наоколо рязко млъкнаха. Не знаех каква реакция да очаквам, но се подготвих за всичко.

За мен не беше проблем да си намери друг екипаж , на който да се хвали че баща й е бил банкер.Още по-добре нямаше да се занимавам и да си навличам неприятности.Усмихнах се след като всички млъкнаха.
- Интересното е как ще си намериш друг екипаж като ние тук сме единствените ? - попитах като след това тя ме погледнах и аз и смигнах.
- Но след като си решила .. давай..направи си лодка от една дъска и си вземи едно листо от палма за платно ! Приятен път госпожице,Сейдж. - взех парцала който беше хвърлен по мен.
Красива,но също така и с голямо самочувствие.Попаднала ли е един път на този остров доколкото знам няма да се върне скоро там където иска.Дори не каза.Но все пак и пожелах успех в бъдещите и действия.Можеше пък това с дъската и листото от палма да потръгне ?
- А и още нещо,Сейдж .. предай много поздрави на баща си от мен .. - казах и след това се чуха високи смехове зад гърба ми и около мен.

Преди година баща ми беше казал, че ако неговата дъщеря си намери майстора, то това ще е края на света. Тогава всички около масата се засмяха, включително и аз, защото не смятах, че този ден ще дойде някога. Някой да надхитри Катрин Сейдж. Но сега осъзнах, че този нахалник е на път да сбъдне кошмара ми.
Изправих се гордо и погледнах към земята. Видях, че са останали още няколко бутилки ром от празненството им. Ром...напитката, за която пиратите дават всичко. Усмихнах се дяволито на моряка и огледах другите наоколо. Още се подхилкваха.
-Да - провлачих аз. -Ще предам поздравите ти.
След тези думи взех две от бутилките ром, пристъпих няколко крачки напред и преди моряците да се усетят, започнах да изливам течността в морето.
-Ама какво... - извикаха повечето от тях, но не им обърнах внимание.
-Аз - без транпорт. - казах, докато гледах към хоризонта. - А вие без ром...

Всички се развикаха след като Катрин започна да излиза рома в морето.Погледите им се прилепиха към мен и ме гледаха на кръв.Все пак заради един от тях всички щяха да са без алкохол.Изправих се и отидох до нея като взех бутилките и след това ги хвърлих на земята.
- И ако си мислиш,че нещо ще се промени ще си останеш само с надеждите. - казах малко по сериозно отколкото преди когато говорех с нея.
Придърпах я малко по насам така,че да отвлека внимание на останалите от госпожицата,защото скоро не само аз ,но и тя щеше да загази.Направи сериозно грешка и това надали някак щеше да и помогне.
- Имаш баща с толкова много пари,защо не го помолиш за един кораб .. не вярвам да му излезе толкова скъпа за милата му дъщеря ! - отбелязах.
Самочувствието на госпожица Сейдж трудно щеше да се разбие на малки парчета .. тя беше от типа момичета "обичам всичка да са ми в краката" !

-Баща ми не харчи никога пари за такива работи. Сега ми праща, но ако го помоля да купи кораб ще каже да не го занимавам с глупости. Срам го е, че синовете му постъпиха против волята му и че аз се подведох с тях. Сега и аз търпя последствията. - накрая гласът ми трепна. Това беше болна тема за мен - "Достойнството на баща ми". Избягвах да мисля какво говори на приятелите си. Най-вероятно те смятаха, че съм заминала в някой елитен колеж. Сълзи от яд напираха в очите. Как можа за толкова кратко време този мъж да ме унижи, а после да разстрои.
Поех си дълбоко дъх, за да мога да продължа.
-Заминавайте си. Попътен вятър или там както му се викаше. - казах с горчива нотка в гласа.
-Все някак ще се измъкна от тук. - но още докато го казвах, знаех, че единственият ми шанс вече бе пропилян.

След като видях,че това за което говорихме не и харесва и тя се натъжи реших да обърна на другата страна.Дори и това да беше поредния номер на момичето .. щях да се държа по-добре с нея .. след като разбрах,че има и слаба част не е само едно момиче с голямо , голяма самочувствие без покритие.Приближих се до нея макари да ми каза,че е по-добре да си вървя.
- Може и да се направи нещо по въпроса .. Катрин. - казах за първи път името й,макари до сега да я наричах по фамилия.
Така ме бяха научили да се отнасям към останалите макар и да някой да не го заслужаваха или да се дразня с тях.Погледнах към останалите,които ни гледаха .. всякаш чакаха да стане голяма развръзка и след като тя се натъжи да я целуна или там каквото ставаше по филмите.Но не мислех да им направя кефа.
- Какво ще кажеш да ме поразходиш някой ден из града,а аз да се помълча да излезе от този остров ако кораба отплава ? Съгласна ? - попитах я като изчаках отговора й и я гледах в очите.
Не си падах от този тип типове,които когато видях момиче което е натъжено да се размекват .. но всякаш дразнителката ми преди малко ме трогна с факта,че не е такава за каквато я мислех.

Отвърнах на погледа на мъжа. Бях му благодарна, че не тръгна да ме утешава с прегръдки. Не бях толкова слаба. Започнах да мисля над предложението му.
-Ако може първо да си кажеш името. - засмях се, този път искрено.
-Иначе за разходката съм съгласна. От няколко дни не съм разговаряла с почти никого. - помислих, че така щях най-накрая да се разнообразя.
Моят дразнител се оказа свестен. Прикрих усмивката си. Не очквах такъв развой на събитията. Най-накрая да не получа нещо от първия път. Тази мисъл, учудващо, ме развеселяваше. Отново заговорих.
-Но не си длъжен да ми правиш някаква услуга с кораба. Ти сам каза, че е сложно. Пък и я ги виж - посочих му към другите моряци. -Те ще ме изядат жива, за да си върнат за рома, докато съм на кораба.
Толкова караници и накрая все пак реших, че бях прекалила с молбите.

Накрая май стигнахме до голяма примирие с тъмнокосата.Както тя и така и аз започнахме да се държим по различен начин.Зарадва ме факта,че се съгласи да не разведе из острова.Все пак освен онези пияници не познавах никой друг освен нея.
- Името ми е Томас .. не мисля,че ще ти е нужна фамилия след като баща ми не е банкер или нещо,с което бях се похвалил .. - казах и се засмях.
Относно за кораба може би и аз малко .. съвсем малко послъгах.Можеше да си позволи всичко щом имаше пари .. а капитана на кораба само това чакаше.. пари и пари.Не ме вълнуваха.Огледах се за да видя дали ще има нещо по различно от това да ни зяпат .. и затова направо започнах с разговора като за начало.
- Какво ще кажеш още сега да се поразходим .. ако освен не искаш .. нещо повече от онези том които те събличат с поглед и не ми се мисли какво им минава през главата. - попитах я мило за разходката ..
Май това ново начало щеше да е по добро от предишното или не ?

Потръпнах при мисълта за другите, които ни гледаха, но постепенно избутах тези мисли.
Обърнах се към Томас.
-Да, нямам какво друго да правя, така че ще се радвам на разходка. - усмихнах му се. Най-после бяхме в спокойни води. Едва се сдържах да не въздъхна успокоена, че не стигнахме до по-сериозни спорове.
Тръгнахме по плажа и се отдалечихве от моряците. Чух зад себе си подсвирквания, но само подбелих очи.
-Е, Томас, кажи ми какво е да бъдеш моряк. Какво е да си на кораб по цели дни? - попитах го с ведър глас. Никога не се бях качвала на кораб. Отново причината бе в баща ми, който никога нямаше време да наеме един за разходка. "Загуба на ценно време! А времето струва пари!" - повтаряше той.
Оттадвна не се бях чувствала по този начин. Малко по-свободна. Себе си.

Тръгнахме по плажа и накрая някой от нас се престраши да проговори.Бях забил глава в пясъка и вървях с около една крачка преди нея,но намалявах темпото.
- Да си моряк .. - засмях се като си спомних откъде беше започнало всичко .. само от една детска мечта.
- Е, знаеш море .. някой който да ти вика на главата,че правиш нещо грешно .. нещо подобно на казармата.. - казах като този път смехът ми беше пи шумен.
След като отговори на въпроса на тъмнокосата не знаех с какво да започна след като имах чувството,че отново ще засегна някой друга тема и отново ще бъде неловка ситуацията както преди малко.Но все пак това мълчание трябваше да престане.
- А ти Катрин .. все още неопознала острова и бързаш да си отидеш от тук .. изглежда ми добро място за почивка .. но явно ти не си на това мнение ? - попитах я .
Не ги разбирах по някога жените .. с това тяхно капризничене.Дадеш им цял остров свобода и пак нещо се чумерят.

Усмихнах се, но усмивката изразяваше тъга.
-Може би щях да се радвам на свободата, ако имаше кой да ми покаже как да я изживея. Цели осемнадесет години живея по един и същ начин, в съвсем различен свят. А сега непланирано попадам тук. Нямам си представа какво да направя, за да се почувствам на място. Отначало си мислех, че жителите на острова са странни, но сега разбрах, че аз съм различната.
Млъкнах, за да не отегча Томас с думите си. Беше доста егоистично да говоря само за моите проблеми. След по-малко от минута мълчание се сетих за един въпрос, за който с лек страх очаквах отговора.
-Аз... - започнах несигурно. -Наистина ли правите така?
Томас ме погледна объркано.
-Имам предвид...-продължих аз. -Наистина ли карате една жена да спи с някой от екипажа, за да изпълните услуга.
Забих поглед в пясъка. Не можех да повярвам, че някоя може да падне толкова ниско, че да си легне с непознат.

Поклатих глава като след това се засмях и я бутнах по рамото.Сериозно си мислеше,че бих позволи нещо такова дари и да беше непозната за мен.
- Не,разбира се...- побързах да кажа.
Някой от нас го правеха,други-не.Да си на един кораб около година по някой път повече..друг-по малко не е лесно за такива,които само в това се утешават или с рома.
- А и да беше така,Катрин .. нямаше да го позволя да се случи с теб .. така,че можеш да бъдеш напълно спокойно .. за услуги не искам такива неща,а само приятелство .. - казах като отново я побутнах и след това като ме погледна и смигнах и продължавах да се усмихвам на тъмнокосата.
Навярно щяха като се върна обратно след разходката да ни накарат да си намерим жилище тъй като не се знае дали скоро ще има нова експедиция и кои ще тръгнах по вода.Но имаше прекалено много време докато стигнем до това.

Не помня скоро да се бях смяла толкова много. Изведнъж се почувствах глупаво заради миналия си въпрос. "Приятелство" ми звучеше добре.
-Ами срещали ли сте по-пътя пирати? - прозвучах развълнувана. По филмите това бе представено като голямо приключение.
-На никого не съм казвала, но като малка тайно си мечтаех да видя пират, от онези с превръзката на окото, с дървения крак и кука вместо ръка. От романите, които отново тайно взимах, четох за приключенията им. - загледах замечтано в морето. Детските мечти си остонаха такива. Отърсих се от мислите си и отново заговорих:
-Добре, че майка ми не разбра иначе щеше сигурно да ме прати в интернат.
Сега разбирах, че не съм изживяла почти нищо през живота си. Приеми, приеми и пак приеми. Официални облекла и чай. "Изживяла ли съм поне едно приключение" зададох си наум въпроса.
-Не, нито едно приключение. - изтърсих аз без да искам на глас. Погледнах към Томас, за да видя дали не съм го стреснала.

» На плажа
» Разбитият кораб в края на плажа