В пещерата

Не издържах онзи поглед на момичето,не ми се стоеше и не ми се спореше с нея какви са ми обноските за това просто се обърнах и си тръгнах.Не знаех къде да отида,но се сетих за стара пещера на края на плажа,закътана зад скалите,щеше да е тихо,а и бях оставила нещо там преди няколко години когато за първи път татко ме доведе на този остров.
Може би и за това не ми харесваше да оставам задълго тук,имах прекалено много спомени,някои хубави други болезнени.
След като го заловиха опитаха да се справят и с мен,но всъщност никой не знаеше че той има дете,за това и никой освен екипажа ми не знае кой стои зад Сребърната Лилия.Тази тайна се пазеше с цената на много животи.Всеки дръзнал да разобличи това стигаше в ада по бързо и падаща звезда.
Стоях на входа и се взирах в тъмнината,чувах гласът му,който ме насочваше на къде да вървя
"Стъпвай бавно Дани,не се бой от прилепите,те са твоите пазачи,ще пазят и твоето съкровище.Затвори очи миличка,виж пещерата отвъд видимото и ще намериш правилното място"
За миг отново го направих и видях дупката,която бях отворила преди години,но там нещо липсваше

Алексей облиза лекичко пресъхналите си устни, докато излизаше от пещерата. Щеше му се да намери нещо наистина забележително, ала на този остров всичко беше.... агрххх! Вече беше започнал да си иска предишния бохемски и развратен живот, на който се радваше с такъв плам, че просто трепереше за още една малка доза удоволствие от него. Присви очи презрително към морето, което се виждаше през изхода на пещерата, както и женската фигура. Е, колкото и да му се искаше да крещи в момента и да блъска, нямаше да го направи пред русокоската.
Нали беше силно момче? Всъщност отдавна мъж и то на тридесет години, прекрасни тридесет. Малко самотен мъж, ала с времето щеше да свикне на този остров... нещата не бяха толкова зле, колкото Алек си въобразяваше и макар да предпочиташе да се топли под завивките с някоя рускиня в Сибир, не можеше да се оплаче и от топлия климат тук.
Прибра малкото фенерче в старите си джинси и извади табакера с ръчно свити цигари. Определено тютюневи изкушения, на които никога не успяваше да устои. Една от тях намери място между устните му, а минута по- късно кибритена клечка пламна своя малък огън и подпали другия край на цигарата. Алексей дръпна силно от цигара си, инхалирайки дробовете си, които се гърчеха от удоволствие в този момент. Всяка крачка го приближаваше към Даниел... трябваше да признае, че не я познава. Издиша димът малко преди да се спре на метър от нея и отново да инхалира тялото си.
-Въпреки че това място не е от най- населените... няма достатъчно самотни места.- гласът му беше плътен и твърд.. приятен.

Ядосах се,някой бе открил входа и тайника и бе отмъкнал нещо ценно за мен,това ме разпали.Как смееха,рядко избухвах заради това,особено когато бях на сушата,но този остров достатъчно ме изнервяше,а сега и това.Оставаше и някой да се появи и щеше да е върха на сладоледа за тази седмица.Бях излязла на въздух , пред пещерата имаше следи,не ги бях видяла до сега,но определено вътре имаше някой,не бях преценила кога е изровено сандъчето,но нищо чудно и да бе още вътре.Когато тръгнах да се връщам,светлината на фенерче ме заслепи за миг,смръщих лице,как смееше който и да е,но тогава пред мен се очерта мъжка фигура,това беше добре,ако одеве момичето се размина,господина пред мен определено щеше да ме ядоса до толкова че да мога да си изкарам яда на него.
Не закъсня и коментара му,аз също не бях очаквала да има някой на това място
-Разочарованието е двойно сеньор!Не очаквах да имам компания на това място,но уви
Пред мен изникна високо момче,да бе,беше си мъж,наболата му брада говореше за може би 28-30 годишен.Не беше пират,това виждах,но може би имаше нещо в него коет онапомняше пират