Залива

Заглавие: Re: Залива Пет Авг 03, 2012 8:37 pm

Целият ден беше мрачен и слънцето започна да се скрива зад причудливите черни облаци доста по-рано от обикновено. Вайълет нямаше голяма представа за времето така както хората там горе имаха и веднага щом забеляза, че силните жълтеникава лъчи спряха да пробиват със силната си светлина водата, се устреми към един от заливите и след не толкова дългото си пътуване към сушата, тя се показа на повърхността на водата. Огледа се и не видя никого в близост. Вайълет проплува още няколко метра до началото на сушата и щом тялото 'и прекъсна прякото докосване с водния басейн, на мястото на разноцветната 'и опашка се появиха дълги, красиви крака. Придвижи се незабелязано до скалите, където бе скрила чифт чисти дрехи за следващия път, когато реши да си направи земно приключение, облече ги и щом се показа иззад скалистия огромен щит, забеляза друго момиче, разхождащо се близо до брега. Вай никога не бе зле настроена към хора, тя копнееше да има нормално приятелсто и допир до човешкия свят различен от подмамените моряци и хора, виждайки се от далечината, така че се приближи и странно оглеждаше непознатата без дори да 'и дойде на ума, че това бе странно. Не бе срещала много човешки момичета досега, а за разговори да не става дума.
“Хей!” приятелски заговори Ваъйлет с нескрит интерест, когато вече бе достатъчно близо до непознатото момиче. Гледаше я с изкрящи очи и нестихващ интерес, чакайки да получи отговор и в най-добрия случай-да проведе цял човешки разговор с един ...човек... живеещ на суша

Заглавие: Re: Залива Пет Авг 03, 2012 10:11 pm

Поради някаква неизвестна причина, днес Лея прекара деня в къщурката си.Може би беше заради мрачното и влажно време, тъй като тя предпочиташе да се радва на усмихналото се весело слънце.Въпреки това, за една година беше свикнала с променливото се време на острова и това не и' правеше особено впечатление.Но денят не беше само мрачен, мрачно беше и настроение на Лея, която едва в късния следобед показа нослето си изпод завивките.Реши, че сега бе идеалното време за малка разходка на плажа.Бързо навлече любимата си тениска - раздърпана, доста старичка, сива тениска с няколко цветни пръски отпред и затръшна вратата на дома си.Докато преминаваше през гората се чуваха обичайните гласове на три хлапета, които редовно тичаха насам-натам, гонейки се.Те поздравиха Дауни, но тя само кимна и продължи по пътя си, като не им обърна много внимание.Момичето пое пътя към залива.Обичаше да ходи там, не беше шумно място..страхотно за разходки.Местенцето не беше чак толкова далеч, поне за Лея, която с бърза крачка бързо се озова на залива. За момент се спря пред откриващият се океан .Дори и на фона на ужасно тъмните облаци изглеждаше прекрасен.Тя потъна в размисли за баща си, който така и не откри, гледайки към изящния океан, че дори не забеляза момичето приближаващо се към нея.Едва, когато тя я поздрави, Лея отклони погледа си, насочвайки го към непознатия глас.Вгледа се в човека, стоящ пред нея.Виждаше това лице за пръв път.
-Хей. - отвърна просто тя с мек глас, като още държеше погледа си върху непознатата.Когато най-после отново отклони погледа си каза:
-Не съм те виждала тук преди.. - реши да продължи така, защото наистина я срещаше за пръв път, а тя познаваше повечето от хората на острова.
Лея върза косата си небрежно, като чакаше момичето да отговори.

Заглавие: Re: Залива Съб Авг 04, 2012 12:24 am

Вайълет се замисли за момент над думите на непознатата гледайки в земята. Мислеше за цялото време, прекарано в такава близост до острова, и за факта, че досега само няколко пъти се е осмелявала да се разходи сред обществото. Не трябваше да позволява на мимолетните, но приятни разговори с хората да прекъсват връзката 'и с морето и не трябваше да забравя, че същността 'и на примамливо подло създание трябваше винаги да надделява над дружелюбния 'и характер.
“Аз..” лека усмивка се промъкна по лицето 'и и прераствайки в по-голяма озари цялото 'и изражение.
“не съм от тук.” Вай каза, поглеждайки отново към събеседничката си с широка усмивка и някак искрящи очи. Някъде скрито в тях се четеше отражение на страх от отхвърляне, защото интуицията 'и 'и казваше, че не всеки би приел сирена за събеседник. Не всички бяха наясно със съжествуването на тези създанията, а Вай отказваше да крие празни надежди, че момичето е от малцината, които биха водили отворен разговор със сирена по същия начин, по който го биха водили с обикновен човек.
“Казвам се Вайълет.” каза тя с престорена сериозност. Дори едва сдържана, усмивката 'и вече бе изтрита от лицето, но очите 'и още искряха като скъпоценни камъни, сигнализирайки, че сериозността е просто шега. В следващия момент Вай козирува по моряшки, като веднага след това непринуден смях блесна върху лицето и, а тя свали ръката ръката си и вместо това я подаде на момичето за здрависване, чакайки и то да се представи.

Заглавие: Re: Залива Съб Авг 04, 2012 11:04 am

Лея се засмя, когато момичето я поздрави по моряшки.Вайълет не изглеждаше лошо момиче, а напротив.Личеше си, че бе приятелски настроена, открита за нови за запознанства, поне на Лея така и' се струваше, а тя бе доста добра в разпознаването на хора.Стисна ръката и' и се представи.
-Лея. - по лицето и' се изписа лека усмивка.
Ако някоя от старите и' дружки я види сега, нямаше да я познае.Преди в съвсем същата ситуация тя би се изсмяла на човека срещу нея, оставяйки го безмълвен.Не бе добре настроена към новите запознанства, не и' бяха особено приятни, а и се знаеше, че не са по нейната част.Но сега всичко беше различно, живота и' на острова бе различен, както и тя в някои отношения.Държеше се по-приятелски към хората тук, а веселяшкият и' дух съвсем не се е променил.Това може би се дължеше на цялата обстановка тук, сякаш Лея се чувстваше в свои води.Да, това трябваше да е.
-Е, какво те води насам? - попита. - Някой моряк? - засмя се.
Лея се опитваше да смекчи обстановката, като закачи малко момичето..не обичаше неловките ситуации.Виждаше се, че Вайълет бе сама тук.''Дори да беше при някой познат, което не бе от голяма вероятност, едва ли щеше да се разхожда сама.'' - помисли си Лея и се настани удобно на пясъка, а водата леко докосваше краката и'.

п.п съжалявам, че е толкова кратичко, амаа.. ;д

Заглавие: Re: Залива Пон Авг 06, 2012 11:57 am

Вай се очуди на предположението на новата 'и позната.
“Моряк ли?” отговори тя и се засмя.
“Нее, аз не си падам по тях...” Вайълет се засмя отново и се замисли колко моряци са 'паднали' по нея през годините и колко невинни животи е отнела. Всъщност, когато си във водата не мислиш така. Когато си там, мисленето ти е някак повредено, особено когато имаш опашка. Сега, когато беше на повърхността, истинската същност на Вай се показваше. А тя не познаваше много добре това ново момиче, което беше, и тепърва 'и предстоеше да го опознае.
“..по-скоро те падат..по мен.”
Падат. По някога се давят. Ако ли не плуват. Но почти никога не оцеляват. Мрачни картини се заформиха в ума на Вайълет. Колко ли от тях беше убила.. колко ли невинни души беше занесла на дъното на океана. Започна да си спомня части от всички тези безмилостни убийства, които бе извършила без да 'и мигне окото. Чак сега, когато се опита да се докосне до човешкия свят, осъзна, че това не бе нормално. Тя нямаше право да решава кой да умира и кой да живее. Никой от тях нямаше.
“Не съм от най-съвестните в тази област. ” каза Вай, като досега перманентната 'и усмивка вече бе напуснала лицето 'и и сега в очите и присъстваше по-скоро тъга.
“Но такава е същността ми. Предполагам не мога да се боря с нея или да променя нещо.” Изненадващо.. или не чак толкова. Оптимистичната природа на Вай винаги надделяваше над лошите мисли.
“Още повече да се съдя. ” отново лъчезарна усмивка грейна на лицето 'и.

» Залива на мислите.