На плажа

Имах чувството, че това е изпит и аз на всяка цена трябва да го издържа. Послушах Диабло и затворих очи. Сякаш слухът ми се напрегна и отначало шумът от баровете се чуваше още по-натрапчиво. После улових и друг звук. Звука на вълните, които се разбиваха на брега и после плавно се връщаха. Залових се за точно този шум и се опитах да си представя самата гледка на океана. Звукът от баровете и подвикванията избледняха. Вместо тях чух детски смях, но не ме подразни, напротив, развесели ме.
Слънчевата светлина проникваше леко през спуснатите ми клепачи и добавих и самото слънце в цялата тази картина в главата ми.
Вече чувах само океана и крясъка на чайките. И сякаш в момента не ми трябваше нищо друго.
Отворих очи и имах усещането, че се събуждам от сън, но вместо неориентирана се чувствах изпълнена с нови сили. Пейзажа, който преди малко си представях се бе пренесъл в реалноста. Обърнах се назад, за да погледна Диабло.
-Това беше... - не можех да намеря точните думи. -Изумително!
Засмях се и отново погледнах към океана. Вече чувах само вълните.
-Никога не съм се доверявала така на някого, но май по-често трябва да го правя. - казах на Диабло, като го погледнах в очите. Сега те не бяха просто сиви и студени. Слънцето отново им бе дало синия отенък и ги караше да изглеждат сякаш звездното небе се отразява в тях.
-Благодаря ти! - казах думата, която толкова рядко използвах искрено.

Дали най-накрая бях открила човека, който щеше да направи дните ми на острова приятни. Вече ми помогна, като ми показа красотата на това място, но исках всеки ден да откривам по нещо ново.
Хванах ръката му, за да ме последва по плажа. Исках да се поразходя и да оценя хубостта му. Не можех да сваля усмивката от лицето си.
-Накара ме да се усмихна и може би това компенсира всички лоши неща, които си сторил. У дома трябваше само да се преструвам на щастлива. - но дори и тези спомени не изтриха щастието в очите ми.
-Не бих се доверила на всеки срещнат, разбира се, пък и надали всички ще искат да видя красотата на острова. А иначе...да, ще продължавам да ти се доверявам, стига разбира се да се поразходиш с мен и да ми покажеш още една прекрасна гледка.
Забелязах, че все още държа ръката му и се запитах дали на него също му е толкова приятно в мое присъствие.
Умеех да анализирам личностите, но мислите им си оставаха затворени за мен.

Определено не очаквах да ме хване за ръка,но ми стана приятно и не се дръпнах,напротив,последвах я в разходката по плажа,тъй и тъй исках да я отведа на едно още едно красиво място,та пое в правилната посока.Усмивката не слизаше от лицето й,а тя не спираше да говори,колко е приятно да види красотата на това пред нас
-Усмивката не може да компенсира всички лоши дела Катрин,може би някои дребни обиди към някоя като теб,но не и смъртта която съм причинил,но няма смисъл да говорим тези неща сега,може би някой ден...
Усмихнах се с лека въздишка,тя беше очарователна и определено не съжалявах за малката ни словестна схватка за която и двамата изглежда забравихме ,защо по-често не се сблъсквах с някого като нея,а може би съм чакал именно нея
-Всъщност може и да съм единствения,но определено искам да видиш още много,този остров има много тайни и ти сама пое към една от тях...
Не казах нищо за това ,че още ме държи,беше хубаво и нямах и намерение да я пусна
-Кажи ми докато вървим,защо си така кисела днес?Или по-скоро беше

пп:Избери си друго място ако искаш на което те е завел и пиши там