Малкото мостче

Студът ме обгърна и аз затворих очи. Хванах се здраво за Диабло, защото имах чувството, че ще измръзна и му позволих да ни издърпа.
Послушах го, отворих очи и първо смятах да му се разкрещя, че така ме хвърли във водата, но всяка една мисъл бе забравена.
Всичко беше чиста като сълза, а водопадът направо блестеше под слънчевите лъчи. Още нещо, което Диабло ми подари.
Въобще не мислех за студът, той постепенно щеше да отмине. Мислех си с какво бях заслужила да се докосна до това великолепие.
Погледнах Диабло. Исках да му кажа нещо, но не можех да намеря думите. Едно "благодаря" нямаше да е достатъчно.
-Диабло...аз... - засмях се, че най-накрая някой ме остави без думи. Очите му искряха и си помислих, че са достойни конкуренти по красота с този водопад. Този път не извърнах погледа си, а останах да се взирам в неговия.

Диабло рязко ме изтръгна от вцепенението ми. Замахах с ръце, за да се задържа на повърхността и погълнах известно количество вода. Когато отново се изправих не можех да му отвърна по подобаващ начин, защото си задавих.
-По дяволите, Диабло... - закашлях се. -Да ме удавиш ли искаш? - очите започнаха да ми щипят и още повече се ядосах. Доколкото можех да се ядосам на Диабло де.
-Всъщност - започнах, като се успокоих. -Не съм добра плувкиня, така че ако искаш да се отървеш от мен, сега е моментът. - пошегувах се. Но после се замислих, че ако наистина беше дълбоко имаше шанс наистина да не се задържа горе.
Отхвърлих тази мисъл и отново заразглеждах наоколо.
-Няма никакъв шанс да ти го върна, нали. Ще поставя личен рекорд ако успея да те потопя. - обърнах се с дяволита усмивка към мъжът.

Засмях се когато очите и запърхаха докато се осифери от водата и се успокои,проклинаше ме
-Сега викаш Дявола Катрин!
Приближих се до нея,тя се оглеждаше и вероятно се чудеше как да ми го върне.Да,определено щеше да е трудно да ме потопи или да ми го върне някак,но щеше да ми е интересно да видя опитите си
-Интересно ми е как ще го направиш
Намигнах и , приближих се до нея така че ако започне да потъва да мога да я хвана,не исках да и се случи нещо,пък и някак търсех близостта й.
-Имаш шанс да бягаш из водата докато се умориш

Започнах да обикалям около Диабло, като си мислих, че така ще го разконцентрирам. Май не се получаваше. Въздръражах се да не въздъхна в знак, че се предавам. Но после си помислих, че щеше да бъде забавно.
-Добре...да видим дали имаш слаби места. - приближих се зад него и подпрях лакти на раменето му. Опитах се да игнорирам близостта ни, но нямаше голям успех.
-Така...най вероятно бягаш много бързо. - отбелязъх, след като се взех в ръце.
-Имаш бърза мисъл, все пак командваш цял екипаж. Силен си... - добавих наум и очите му, които обезоръжаваха.
-Може ли един малък жокер. Няма само ти да ме поваляш. - казах замислена.

Въртеше се около мен може би с надежда да ме разконцентрира ,но и това не се получи,прекалено добре бях обучен да държа под око всичко и всички на кораба,а сега едно красиво момиче не можеше да ме разконцентрира
-Нямам слаби места Кат
Докато се въртеше около мен се пресегнах и я хванах за кръста,беше с гръб към мен ,но притисната не прекалено много в тялото ми,не исках да усети че я искам
-Дявола няма слаби места
Прошепнах в ухото й и се доближих към водопада с нея,беше като картина,бяхме под водната струя и тя ни обливаше,смеех се а тя се бе взряла някъде

Изненадите му нямаха край. Под водната струя се чувствах като в приказка. И следващото чувство не го очаквах. Тъга...или може би носталгия. В двора на имението на Сейдж имаше фонтан. Гостите постоянно се прехласваха по архитектурата му и ми казваха, че живея в Страната на Чудесата. А ето че сега намирах, че моята Страна на Чудесата не може да се сравнява с тази тук.
Намръщих се като усетих, че доста дълго съм размишлявала по неприятни теми и се опитах да си върна доброто настроение.
Насочех погледа си към Диабло, който също се наслаждаваше на гледката. И след това направих нещо, което дори аз не бих очаквала. Доближих се до него и докоснах леко неговите устни. Дибло не го очакваше и замръзна на място. Бързо се отдръпнах от него и се помолих да не би с тази кратка целувка не съм го накарала да си промени мнението за мен. Не бях готова все още да се разделям с него.
-Извинявай...-прошепнах, загледана във водата. Но може би бе късно за извинения.
-Просто исках да ти кажа, че не съм имала по-хубав ден от този. - казах го твърде тихо и не разбрах дали Диабло ме чу. Отдръпнах се встрани и се запътих към брега, като се проклинах наум.

Тя се бе замислила за нещо,не исках да я прекъсвам,мислех си как искав сега да бяхме в оазиса на Рай,там би и харесало повече от тук,беше и по спокойно,никой не ходеше там освен мен,знаеха че това е моето място.Търсеха ме там,ако имаше нещо спешно,бих споделил това с нея,нощити бяха невероятно прохладни и красиви,понякога дори студени,но с жена като нея биха били романтични.Разтърсих глава и я видях да се усмихва насреща ми,тогава направи нещо което не очаквах,докосна устните ми леко,почувствах меките и топли устни върху моите и сякаш нещо в мен пламна.Тя се изчерви и се извини,едва я чух,после прошепна нещо,но водопада отнесе думите и,тя тръгна към брега ,за един миг бях след нея във водата и я обхванах за кръста,не можех повече да се сдържам,исках повече от тези устни и сега нямаше връщане назад.Обърнах я към себе си,тя само ме погледна изненадано преди да впия устни в нейните,обхванах вратът и за да задържа главата й,а с другата си ръка я държах близо до себе си,съвсем леко я милвах,за да не и е студено от водата.Устните и имаха вкус на цитруси,бяха нежни , тялото и напасна на моето , устите и се разтвориха леко за мен и ме допуснаха да нея...
Миг след това се отдръпнах и я погледнах,но нямах думи ,не знаех какво да и кажа

Мислех, че всичко е приключило. Не ми се мислеше въобще за красота. Аз не можех повече да я докосвам. Не я заслужавах.
Усетих, че зад мен водата се раздвижва и се обърнах, за да видя Диабло зад мен. С твърде ловко движение, за да бъде придвидено, той ме притисна до тялото си и ме целуна. Усетих обземащото ме чувство на топлина. Съзнанието ми се изпразни от всички тревожни мисли.
Устните му бяха меки и нежни. Усещането не можеше да се сравнява с нищо от преживяното досега. Досега не се бях замисляла, но явно бях имала по-съкровенна мечта от това да видя остров Рай. И тя бе да бъда близо до Диабло.
Той беше този, който пръв се отдръпна и ме погледна. Очите му бяха добили по-ярък син отенък. Усмихнах му се и се приближих отново до него. Не мислех да мълчим след преживяното.
-За Дявол се целуваш много добре. - прошепнах в ухото му. Взрях се в лицето му и зачаках неговата реакция.

Тя се приближи до мен,за миг мислех че ще направи същото,но тя просто се усмихна,това момиче започваше да ми действа странно и се притеснявах,не исках да я нараня,а можех,можех да загубя контрол или по лошо.Вече се бе случвало,сам не можех да си го обясня,но сякаш някой се вселяваше в мен ,а аз оставах страничен наблюдател,многто пъти бях на едно място,а щом се съвземех бях на друго,а не помнех какво е станало.Идваха странни хора и ми говореха за неща които не помнех да съм правил.Жени ме обвиняваха че съм ги насилвал,а не бях способен на това.Не исках и с нея да се случи.Усмихнах се на коментара и но това не биваше да се повтаря,а я желаех,исках я сега,тук,да я положа под тялото си,да целувам кожата й,да усещам нежните ръце
-Дявола знае много неща ,може много неща,но това не бива да се повтаря Катрин!

След думите му усмивката ми угасна така бързо, както се бе и появила. Знаех, че понякога става така: двама се целуват, но после единият от тях не иска да продължи напред и зарязва другия. Бях изключила тази възможност с Диабло. Имах му доверие, че никога няма да ме нарани.
-Правилно ли чух? - попитах невярващо, като се взирах в очите.
-"Това не бива да се повтаря". - цитирах. Майка ми винаги ми беше казвала да не плача заради мъж, но този път не сдържах сълзите си, които бяха хем от болка, хем от яд.
-Значи си поигра хубаво, успя да се докопаш до мен и аз попълних списъка ти с жени. - едва говорех. Впрегнах цялата си воля, но все пак ме болеше. Той отвори уста, за да каже нещо, но го прекъснах.
-Аз ти се доверих, Диабло! Доверих ти се! - изкещях насреща му, като ударих юмруци в гърдите му. Може би болката беше и от това, че не се бях досетила що за човек е той.
-Отиди и се похвали на дружките си как си се позабавлявал с някоя. Спомени и името ми, ако все още го помниш. - казах му и извърнах глава. Не исках да ме вижда така жалка. Не исках да си мисли, че е разбил сърцето на поредната си жертва, макар и да беше точно така.

Видях ядът в очите и,тъгата и яростта,видях колко я нараних,а не исках.Думите и бяха гежки и беше права,тя ми се довери,но не знаеше какъв ставам,не знаеше защо изобщо го правех.Исках да изпия сълзите и с устни,исках да знае че и мен ме боли ,но че е за нейно добро.Но ако и го кажа няма да ми повярва,а за да и го докажа..?Тогава какво?Ще я заболи повече.Опитах да кажа нещо,но тя ме прекъсна,викът и се заби в сърцето ми,защо бе решила че и се подигравам,че е поредната.Хванах ръката и я обърнах към себе си отново,помилвах лицето и,тя избягваше погледа ми,но хванах брадичката й
-Чуй ме внимателно,не си поредната и на никой няма да се хваля,добре знам името ти и то е ето тук - сложих ръката и на сърцето си - Но не искам да те нараня Катрин,но ако допусна това да се задълбочи точно това ще стане.Точно защото имаш доверие в мен не искам да го предавам,а знам какъв ставам понякога,губя контрол красавице,не знам как става,но е така,наранявал съм много жени,не съм го искал,не искам и с теб да стане...
Тя опита да извърне очи,но я спрях ,целунах очите и,поех сълзите и с устни
-Бог ми е свидетел че го искам,искам устните ти,искам усмивката ти...Много е лесно да ти докажа колко го искам,но както ти казах не искам да си поредната,не искам товая което видя днес да помниш с лошо..

Болеше ме още повече като продължаваше да ме целува. Правеше раздялата ни още по - трудна. А аз все така продължавах да плача, сякаш сълзите можеха да отнемат от болката.
-Недей, моля те спри! - казах му и се измъкнах от хватката му. -Няма нужда да ми се обяснаваш, ще направиш нещата още по-зле... - заекнах, неспособна да сдържам сълзите си.
-Прояви уважение към мен и не ми пробутвай свръхестествени истории. - не повярвах на думите му за неговите изблици на ярост. Умът ми не приемаше нищо друго освен разочарованието и болката. Яростта беше избледняла.
-Няма да помня деня с лошо. Ще се постарая въобще да не го помня. - отвърнах на молбата му. Знаех идеално, че нямаше да забравя тази случка. Все щях да си спомням как ме бе заболяло тогава, а миналата болка щеше да донася нови рани.

Тя не спираше да плаче,не ми вярваше,какво искаше да направя?Не можех да върна времето,ако не ме бе целунала може би аз нямаше да го направя,но не,нямаше да обвинявам нея,аз бях изгубил контрол,не тя.
-Не ти пробутвам нищо,казвам ти истината Катрин!Мислиш ли че ми е лесно да знам ,че всеки един миг мога да стана наистина дямол,мислиш ли че ми е лесно когато разбера,че съм насилил някоя жена.Не искам да си помисля как би се почувствала ти ако дори си помисля да ти сторя лошо,а не знам какво бих направил ако разбера,че съм те наранил физически...Не бих си го простил,за няколко часа не само аз ти показах красотата на това място,ти ми показа много повече,на никой до сега не бях разказвал за Рай,на никой не бях обещавал да го заведа там..
Разтърсих я, тя говореше глупости,не исках да стане това,а тя не приемаше думите ми,бях сериозен,а тя още се тресеше в ръцете ми.Притиснах я в обятията си,беше толкова крехка и топла,беззащитна
-Не искам да виждам тези тъжни очи,не искам и да те пусна и няма да те пусна!Да,сгреших,не биваше да те целувам не биваше да ти казвам че не трябва да се повтаря,но това съм аз Кат,искрен съм,понякога не мисля и съжалявам за това,а в момента наистина е така,няма да го видиш,знам,не показвам емоции и чувста,не винаги...Но теб няма да те пусна

Нямаше смисъл да се отдръпвам. Когато го докосвах болката намаляваше и бях безсилна пред това. Притиснах се до него и допрях лице в гърдите му. Заглуших плача си и се борех с болката, която продължаваше да ме атакува.
-Ти не би наранил жена, никого не би наранил нарочно. - казах , все още притисната в Диабло.
-Щом не помниш, значи не се е случвало. - уверих го, като увих още по-зраво ръце около гърба му.
-Не искам да ме оставяш заради това. Моля те... - прошепнах, като не се замислих колко е жалко да молиш мъж да не те зарязва. Но просто не можех. Единственият лек за болката ми беше Диабло.
-Моля те! - повторих аз. Заслушах се в равномерното биене на сърцето му. То ме успокои малко и успях да спра сълзите, пък и вече нямах сили. Мислих само за бъдещето. Миналото беше прекалено тежко за мен.
-Можем да се справим заедно...нали? Ще ми позволиш да ти помогна. - уверявах го аз. В момента мислите ми бяха пълна бъркотия. Не можех да си представя много добре проблема на Диабло, но осъзнах, че отново му се доверявах. И може би, за да се защитя от други рани се отдръпнах рязко от него.
-Аз...просто не знам как да постъпя. - признах му и ми се искаше отново да заплача. Но не можех. Сега явно бях в състояние, което ме караше да не чувствам нищо. Сякаш част от мен липсваше и беше по-ужасяващо и от болката преди.

Тя ме бепрегърнала,не исках и нямаше да я пусна,не исках да я наранявам,но и не исках да пострада.Дали наистина не се бе случвало,но тези бели петна
-Не се залъгвай сладка,наранявал съм,но теб не бих...когато съм искал нещо и не съм получавал съм използвал сила,но не бих го причинил на теб!Успокой се!Не искам повече да плачеш
Повдигнах лицето и което бе положила на гърдите ми,изтрих сълзите и с пръстите си,погалих бузите й и устните ,тя ме погледна с копнеж,беше толкова нежна,красива и вярваше в мен въпреки думите ми,въпреки ядът си
-Можем!Но ми обещай нещо?Ако запъчна да се държа странно,ако усетиш промяна в мени държанието ми искам да бягаш!Да се махнеш!
Тя опита да поклати глава и да се отрече от това,но хванах брадичката и
-Катрин говоря сериозно!Няма да си простя ако те нараня в някакъв пристъп!Когато отидем на Рай ще ти покажа острова и къде е сигурно,всички там са мили и всеки ще ти помогне..те са ме виждали в тези изблици,за това ти казвам че е вярно..
Какви глупости правех днес,какво имаше в това момиче което не ми позволяваше да я пусна,което ме простудяваше щом тя се дръпнеше от мен
-Знаеш!И го правиш!Ела тук - обгърнах я отново и я целунах,но този път по-страстно и продължително

Объркването ми се замени от копнеж. Този път целувката трая по-дълго и едва се откъснах от Диабло.
-От много ли време ти се случват такива странни неща. Имам предвид...може да се държи на някаква травма или ... не знам...може да има някаква последователност.
Мислите ми трескаво се въртяха около този въпрос. Исках да помогна на Диабло, но как щеше да стане това, като трябваше да се отдръпвам в най-тежките му мигове.
-Пък и ти не знаеш какво правиш. Ако нещо се случи по-добре да има някой около теб. - хванах Диабло за ръката.
-Така може би ще успея да те изкарам от това състояние.

Аз самия не знаех кога е започнало всичко,един ден просто се събудих на един плаж а до мен лежеше полугола жена,не знаех какво е станало.Но можех и да го спестя на Катрин,факт бе че не знаех какво съм правил и това се повтаряше,понякога нямаше никаква последователност
-Не е от травма Кат,не помня да съм имал такава тежка травма на главата
Тя сякаш малко се развесели и това успокои и мен,вече не трепереше,сълците и пресъхнаха и малък пламък се върна в очите й,това ми харесваше,искаше да ми помогне,а до сега освен Кид никой друг не се е грижил за мен..
-Не,по-безопастно е да съм сам,да няма никой край мен в такъв момент,особено жена,най-вече ти!
Дори не знаех кога изпадам,сам не се усещах,тя можеше,но не бих позволил да го направи
-Не,не искам да те нараня,дори неволно,не искам дори да не съм на себе си,няма да си го простя не разбираш ли?

Реших, че ще е най-добре да отклоня темата. Виждах, че тази разтройваше Диабло, а целта беше да си прекараме хубаво.
-Добре, разбирам. - отвърнах му. -Нека да забравим за това, нали. Може дори повече никога да не ти се случи.
Двамата излязохме на брега. Надали повече щеше да ни се плува, пък и нали видяхме водопада. Започнах отново да се обличам.
-Къде живееш в момента, на този остров? - попитах го, защото знаех добре, че тук не се предлагат много луксозни къщи. Аз самата живеех в нещо като бунгало и се прибирах рядко, иначе не понасях помещението. Предположих, че Диабло може да използва кораб за подслон.

Де да беше така,де повече да не ми се случваше,но имах чувството ,че някой обсебва тялото ми,че друг се настанява и аз не можех да направя нищо.Сякаш бях просто превозно средство за някоя заблудена душа която иска да види какво предлага живота..
-Надявам се,заради теб!
Иззлязохме от водата и Кат започна да се облича,беше още мокра за това дръпнах дрехуте от ръката и и я придърпах до себе си на една скала,беше седнала в скута ми
-Посотй така,нека изсъхнем,пък и приятно да те усещам така близо до мен,без нищо повече,само да те прегръщам
Тя се засмя и ме попита къде живя,предполагаше ,че Рай е далеч и се налага да спя някъде,но не бе така,той бе на час път от тук пеша,малък риф разделяше двата острова,но рядко някой знаеше за това и го намираше колкото и да обикаля острова
-Не живея на този остров,дойдох да се разходя и да купя някои неща които на Рай ги няма,но вместо това се сблъсках с красиво и кисело момиче,което преобърна всичко с главата надолу

-Хей...-направих се на сърдите, но въобще не ми се получи. -Не съм кисела, е вече не съм. Сега съм щастлива и се чувствам в безопастност. А преди да те срещна определено не се чувствах така. - засмях се и дарих Диабло с кратка целувка.
Затворих за миг очи и отново си представих остров Рай. Припомних си думите и отворих въодушевена очи.
-Да не би да живееш в двореца, който ми описа, че имало там? - попитах аз Диабло, като си представях какъв ли е всъщност двореца.
-Да не би... - повторих аз. - в момента да разговарям с някой принц? - довърших.
Трябваше по-рано да попитам за палата, но се бях разсеяла и от други красоти.

Погледнах въудушевен,че ще ме затапи,но тя пак не успя,беше толкова сладка в опита да се направи на сърдита,че ме разсмя
-Не,беше кисела,сега сияеш и се радвам!
Хареса ми ,че ме целуна,беше сладко отново да го направи първа.Изгарях,но нямаше да бързам,не исках да бързам,да я плаша,можех да чакам,а и тази близост ми стигаше,можех да я държа така още дълго и да не поискам друго,освен по някоя целувчица.
Когато отвори очи там имаше въудушевление,любопитство,а въпроса и направо ме учуди
-Не съм принц,казах ти,нямам кралска кръв или тем подобни,но построих дворец там и да живя в него,но не сам,прекалено самотно би било..Надявам се да ти хареса като го видиш

-Това бъдеще време ме умаря. Сега още повече искам да видя Рай. - казах му и направих тъжна усмивка.
-Ако зависеше от мен, въобще нямаше да се прибирам в къщата си тук. Обичам нощта. Луната винаги ме е привличала, но знам, че по-тъмно не е много мъдро да се разхождаш из улиците на острова. - замислих се за миг, че реално аз никога не бях оставала тук, навън след полунощ. Можех да опитам, но бързо отпратих тази опасна мисъл.
Въздъхнах.
-Какво нещо е съдбата. Знаеш ли, че за да стигна до къщата си трябва да мина по един нисък дървен мост. - споделих, като се сетих с какъв страх преминах през този в гората. За мен винаги бе рекорд, когато успявах да се прибера суха вкъщи.

Прлетох ръката си в косата и ,беше приятно този водопад от къдрици да сепръска в ръката ми,а очите и бляскаха щом заговореше за Рай.
-Тогава да пренесем бъдещето сега,обличаме се
Станах и тя политна леко,не го очакваше,щом не искаше можеше никога да не се връща тук,стига да поиска
-Отиваме на Рай още сега,ако искаш можеш да останеш там завинаги,стига да искаш да си там с мен?Не ти трябва нищо,там има всичко,нито дрехи,нито парфюми,нищо...но трябва ли да се обадиш на някой?Не ти гарантирам,че стъпила на Рай ще те пусна да си тръгнеш от там
Засмях се,шегувах се,но до някъде и бе истина,не вярвах да искам да я пусна да се върне тук,не и след като видях очите и,като опитах устните й

Зяпнах го изненадано.
-Сега...наистина ли? - попитах Диабло и той ми кимна съвсем сериозно. Вече бе започнах да се облича.
-Няма на кого да се обаждам. Братята ми няма да забележат, че ме няма. - и за говорех съвсем сериозно. Сигурно сега се бяха запилели някъде и спяха.
Бях развълнувана и едва се преоблякох. Отидох и прегърнах силно Диабло.
-Не мога да повярвам...всъщност мога де, но не очаквах толкова скоро да видя Рай. - той също ми се усмихна и аз естествено отново се загубих в очите му.