Тя се развълнува като малко дете,едва смогна да се облече правилно.Понякога като говореше за Рай имах усещането че повече иска да е на него,не я вълнуваше дали аз ще съм там,с такъв ентусиазъм изричаше името на острова,но това не бе важно,исках я щастлива,не исках сълзите и,това ми стигаше
-Обещах ти,а спазвам думата си,аз съм пират,а обещам ли нещо го спазваме на всяка цена,поне в това бъди сигурна!
Тя бе готова аз също,когато ми се хвърли на врата,колко нетърпелива беше,но сега трябваше отново да мине моста,беше отново плаха,но по бърза и не толкова неуверена,но не и хареса когато пожелах да завъжа очите и,но това бе за всички които за първи път виждаха Рай,някой ден щях да и покажа прохода,но не и сега
-Не го приемай като недоверие,това е предпазна мярка,отпусни се и ме остави да те водя
Тя се съгласи неухотно и затвори очи,а аз ги покрих с копринена кърпичка.Хванах ръката и я поведох по тясната пътека към острова,можеше да се стигне и слодка,но така щеше да е по интересно.
Когато стигнахме рифа я вдигнах на ръце,а тя изпищя и се вкопчи в мен,но не исках отново да я мокря..не след дълго бяхме на Рай,пуснах я на земята
-Може да свалиш кърпата
пп:Пиши направо на Рай
