Остров Рай

Spoiler:

Малък остров свързан с Корфу ,до него води тайна пътека която малцина знаят.


Оазиса

Spoiler:

Замъка

Spoiler:

Ръцете ми трепереха от вълнение и едва развързах кърпата. Бавно открих очите си, но все още ги държах затворени. Стиснах по-силно ръката на Диабло. Щастието ми щеше да бъде пълно само ако усещам, че е до мен.
И отворих очи.
Ахнах пред открилата се гледка.
-Боже мой! - казах като натъртих и на двете думи. Не смеех да мигна. Страх ме бе, че всичко можеше да се окаже просто сън и да се събудя.
Всичко...лилиите, оазисът, дворецът...всичко беше пред мен, както ми го бе описал Диабло, но в много по-ярки цветове. Палмите хвърляха сянка над нас, а лекият ветрец правеше времето идеално. Идеално, както всичко това тук. Картината, която си представях за Рай едва се доближаваше до истината за острова.
-Трябва да поработя над въображението си. - съобщих на Диабло, като не отксъвах очи от пейзажа. Тази част на океана ми изглеждаше по-красива и блестяща от тази на остров Корфу. Може би бе, защото синият цвят тук ми напомняше за очите на Диабло. Обърнах се към него.
-Трябва да си най-щастливият човек, щом живееш тук. - казах му и отново се загледах в очите му. Да, определено синият им отенък бе същият като на морето, с единствената разлика, че очите на Диабло бяха по-красиви.
-Не знам дали някога ще мога да ти се отблагодаря за всичко това. - имах предвид деня, острова и самия него.

Видях как бавно и с треперещи ръце отвърза кърпата,стисна ръката ми,бях до нея и тя го знаеше.Имах идея как щеше да се почувства,знаех го защото самия аз бях останал омагьосан от това място когато за първи път го видя,когато открих рая тук и го превърнах в свой дом,а и не само
-Сега виждаш това което ти казах,острова предлага много,виждаш оазиса,но той е доста по далеч от тук,доста по красив,от другата страна на замъка има селище и кей,там е и корабът ми
Хванах ръката и когато тя се обърна и се загледа в мен,не бях сигурна какво вижда в тях,дали морето или мен самия,това което правех или това което за нея направих
-Не само аз,надявам се и ти да си щастлива да бъдеш тук,хайде,да разгледаме
Да ми благодари,тя го правеше ,с усмивката си,с присъствието си тук,друго не ми трябваше.Исках само да е щастлива,ако искаше можеше да живее в селището,ако искаше можеше да остане при мен
-Стига ми да си доволна,че си тук,от видяното,да не се разочароваш,друго не ми трабва Кат

"Да си щастлива да бъдеш тук" повторих думите му наум.
-Разбира се, че съм щастлива, но...наистина ли искаш да остана тук за по-дълго? - попитах с подозрение. Беше ми казал, че се сбогувам с близките си, но бях толкова замаяна от изненадата, че чак сега осмислих думите му. Той искаше да живея тук. И аз го исках, но не знаех другите как ще го приемат.
-Твоите приятели...вие сте едно сплотено семейство. Няма ли да ме сметнат за едни вид натрапник. - наистина се притеснявах за мнението им. Диабло продължаваше да ме развежда, но исках да съм сигурна дали щях да съм желана тук и спрях да вървя. Дали ако не можех да остана тук Диабло щеше да се връща на острова. Тревогата се надигна в мен. Не можех да бъда дълго далеч от него. Вече не.

Погледнах я въпросително,бях изумен,как изобщо ми задаваше такъв въпрос,нима се съмняваше в това,че искам да е тук
-Съмняваш ли се в това Кат?Ако не исках не бих ти разказвал толкова много,не бих те и довел веднага тук
Тя се замисли и отново се огледа,рабирах я.Беше ново за нея ,а и се притесняваше,но момчетата нямаше да имат против,освен това бе моя остров..но момичетата им щяха да имат компания,а и тя също
-Когато ги опознаеш,ще се смееш на тези си мисли.Никого когото съм довел не са мислили за натрапник,а жените....в началото може и да те задушават,те се мили ,приказливи и ще те приемат като приятелка още от начало,а и не се съмнявам че ще те харесат...ти с иневероятно момиче
Тя се спря изведнъж,нещо я притесни,не знаех какво,дали още се колебаеше за острова,дали се чудеше къде ще бъда аз..
-Катрин ако не си сигурна,че искаш да останеш ще те върна,но не искам да съм далеч от теб красавице...мога да идвам всеки ден,но в определени моменти е опасно за мен там

-Не. - веднага отсякох аз. -Не искам да се връщам, искам да съм с теб, просто се притесних малко, но вече всичко е наред. - уверих го и отново го хванах за ръката, за да продължим разходката. Минавахме покрай растения, които за първи път виждах. И отново бяха красиви.
-Мислиш ли, че... - подех аз. -Усещам, че... - млъкнах рязко и се отказах от въпроса си. Виждах, че се влюбвах, усещах го, но не знаех дали и Диабло отвръща на чувствата ми. Исках да му кажа какво чувствам, но май не бях готова за такова признание. Бях сигурна в моите чувства, но не и в неговите. Нямах право да му натяквам какво изпитвам аз.
Диабло ме гледаше очаквателно.
-Няма значение, не е важно. - усмихнах се и се заогледах, търсейки с какво да сменя темата.
-Срещат ли се някои по-интересни видове животни тук? - попитах.

Усмихнах се когато пожела да остане с мен,за миг сърцето ми се сви.Не знаех какво става с мен,или знаех но не исках да си призная.Тогава тя щеше да е спечелила,щеше да е права че имам сърце
-Няма от какво да се притесняваш сладка,но ако все пак има нещо искам да ми кажеш,не крий от мен нищо за да ти помогна да се чувстваш по -добре
Тя тръгна да казва нещо,очите и се взираха в мен отново и тя все пак нищо не каза,искаше да каже нещо,усещаше,но не бе сигурна,а може би и аз знаех какво е
-Изплюй камъчето Катрин,казах ти че с мен можеш да говориш свободно
Тя не го направи,ами ми зададе най неочаквания въпрос
-Зависи какво очакваш да видиш

Настояваше да му кажа.
-Не, точно това не мога да кажа. - прошепнах съвсем тихо, докато той ми казваше, че мога да споделя всичко с него.
Отклоняването на темата подейства, но предишния въпрос продължаваше да ми тежи. Може би трябваше още сега да си изясним чувствата и да разбера мога ли да остана. Поех дълбохо въздух и казах на един дъх:
-Диабло, мисля, че те обичам...какво му мисля, та аз съм влюбена в теб! Искам да го знаеш и да ми кажеш ако не си готов за такава връзка. Ще те разбера, спокойно, и няма повече да ти се пречкам. Обещавам. Само кажи и се махам оттук.
Усетих как сърцето ми заби по-бързо. Ето че отново го направих. Прибързах. Погледнах за пореден път в очите на Диабло. Може би за последен път имах такава възможност.

Не вярвах,че не може,не вярвах да скрие от мен,ако не беше сега,то скоро нямаше да издържи и щеше да каже какво и тежеше.Само се молех да не е нещо сериозно,да мога да и помогна,преди сам да съм се оплел в чувствата си,но май нямаше нужда,признанието й ме направи щастлив
-Да се махнеш?Май вълненията са те побъркал или думите ми са ти убягнали,няма да те пусна не защото така ми е скимнало или защото харесваш острова,Катрин не си ми безразлична,да може би не съм готов за връзка,но не ми пука,влюбих се в теб в мига в който видях очите ти красавице и да мож би в началото не бях сигурен в това,но когато видях сълзите ти,когато реши че си била поредната...едва не изтръгна сърцето ми
Засмях си,двигнах я и я завъртях около себе си,какви колиби,нямаше да живее в селото,щеше да бъде до мен,като моето момиче..
-Как изобщо си помисли да не ми кажеш това?
Но не я оставих да ми отговори,пуснах я колкото да стъпи леко на земято и отново впих устни в нейните,но този път още по жадна,по страстна целувка,притиснах я с по голям копнеж в тялото си
-Но помни какво ти казах,усетиш ли промяна у мен бягай!Не се замисляй а бягай

Не можех да повярвам, че денят ми можеше да стане по-хубав. Но с признанието и целувката стана.
-Не мисли за това, ясно. Няма да ми се наложи да бягам. - целунах го отново.
-Хайде, имаш да ми показваш много неща. Като например къщите, двореца. За последното ако искаш де, това си е твоето място. - предупредих. Все пак можеше да иска домът му да си остане място за отдих от всички други. Уважавах личното пространство.
-А, и разбира се, трябва да ми разкажеш историята на това място. Сам ли постори всичко това. - беше красиво и голямо, пък и каза, че сам е направил този дом.
За жалост в очите му все още се четеше тревога за проблема, от който се страхуваше. Не исках да го гледам тъжен. Човек като него трябваше да има само хубави моменти.

Ентусиазма и се върна след като я поведох по пътеката,щяхме първо да отидем до селото,да види хората и къщите,а после да се приберем и да си починем.Как изобщо реши ,че двореца е само за мен,той щеше да е нашето място
-Глупаче,това е нашето място,сега вече е и твое,а и в него живея не само аз,има икономка,готвач,градинари,мислиш ли че сам мога да се грижа за този палат?Но сега ще има и господарка,стаите са огромни,може да избереш която пожелаеш.. - а тайничко исках да спи при мен,а и всъщност така трябваше,тя ме обичаше,аз нея също.
Но не спирах да мисля за тези изблици,прекалено на доверие приемаше това,прекалено нехайно се отнасяше и се молех да не е край мен ако се случи.Сега наближавахме селището,минахме край лунно езеро,палмовата гора ,заобикаляйки замъка и пред нас се откри малко селце с дървени къщурки,но красиви и здрави,всеки си я бе построил по вкуса,бяха на плажа,от далеч се виждаше и кея.Навсякъде щъката хора и когат ни видяха се втурнаха
-Диабло,ти се върна - Кит беше от малкото ,всъщност единствения който знаеше всичко- Забави се,реших че си имал неприятности
-Не,добре съм,нека ти представя едно невероятно момиче което всъщност беше моята неприятност преди да ми покаже рая.Кит,това е Катрин - държаейки я за ръка я доближих до себе си -Кат,това е Кит,най-добрия ми приятел
Двамата се усмихнаха един на друг,а Кит ме погледна слисано,определено не бе очаквал да доведа жена тук
-Изпрати някой до замъка да приготвят голямата стая и вечеря в задния двор,а ти кажи на всички да се съберат на плажа,искам да им представя Кат

Отначало се успокоих, че първото запознанство с негов приятел мина гладко, но като чух, че мисли да ме представя пред всички замръзнах.
-Диабло, какво правиш. - прошепна му, защото хората наоколо ни гледаха.
-Нужно ли е всички да разбират за присъствието ми в едни ден. Утре мога да се запозная... - но Диабло бе категоричен и аз все пак се съгласих. Просто трябваше да бъде спокойна. Доколкото разбрах всички тук бяха приятелски настроени.
Мислите ми се прехвърлиха към замъка. Значи щях да го видя отблизо. Та той ми казваше,че ще живея там. Как можеше да е толкова грижовен?
-Хей, аз не се нуждая от икономи... - не исках да ме взимат за някоя надуто момиче.
-Мога и сама да си приготвя стаята, ако ми покажат кое къде стои. - уверих Диабло аз. Преди също имах икономи, но не исках и тук да свиквам с тях.

Тя се притесняваше и я разбирах,но те бяха мои приятели и исках да познават и нея,да се отнасят с нея така както с мен
-Каквото искам,ти сама го каза,те са мое семейство и искам да те познават,дори да не можеш да запомниш всички
И все пак отстъпи,запътихме се към плажа,там се събирахме вечер,палехме огън,танцуваха пееха и се веселяхме,а когато имаше нещо важно отново там севодеха разговорите.
От далеч видях грейналите им лица,скоро се бяхме върнали с богата плячка и всички бяха доволни,имаше храна ,напитки дрехи и глезотии за жените а и за мъжете.А сега,бяха любопитни,защо съм ги събрал
-Е сега ще имаш,нищо не ти пречи да правиш сама каквото искаш,но искам да те глезя и ще го правя докато не ти омръзне,дори самия аз съм готов да ти прислужвам ,да задоволявам всеки каприз
Целунах я и вече бяхме при групата,не бяха много,не повече от 20 мъже,почти всеки имаше съпруга или поне жена която обожаваше ,доста деца търчеха наоколо
-Приятели,знам,че не е типично за мен,но знаете че когато искам нещо силно го имам,въпреки че още ме е страх ,заради събитията от последните месеци,все пак тя ми даде сила -всички се спогледаха-Да,знам говоря глупости,спирам,та приятели искам да ви представя Катрин,от днес тя ще живее с нас,с мен в имението и искам както се отнасяте с мен и ме уважавате така да се отнасяте и с нея

Усмихнах се на всички и с нищо не показвах, че се притеснявам, но скришом стиснах по-силно ръката на Диабло. Всеки ми се представи, дори някои от децата ме прегърнаха и вече не можех да стоя настрани. Тези хора бяха изпълнени с любов и радост, така че се радвах, че точно те ще са бъдещето ми семейство.
Постояхме малко край огъня, за да ми покаже Диабло как минават вечерите тук. Беше доста шумно, но пък не с грозни подвиквания, а със детски смях и разговори. Жените се оказаха приказливи, но пък разказваха доста интересни истории за това място. Определено щяха да ми помогнат да се приобщя, както бях предупредена. След малко се обърнах към Диабло, който стана от мястото си край огъня.
-Имаш други планове ли за вечерта? - попитах, като в гласа ми се прокрадна притеснение. Приятно ми беше с всички тук, но не мислех, че още съм готова да разговарям с тях свободно без Диабло до себе си.

Всички бяха щастливи да я видят,за децата беше хубаво да има нов човек на острова и бързо я напрегръщаха,а на нея явно и беше интересно и бързо и хареса край тях.
Останахме край огъня,но ни чакаше вечеря в замъка,не само мен и нея,е за нас може би бях подготвил нещо друго за по -късно ако не е уморена.Стискаше ръката ми,а щом опитах да стана ме принисна до себе си
-Не мила моя,подготвям малка изненада за теб
Целунах челото й , усмихнах и се и я оставих за мег.Аманда,едно от момичетата се доближи до Кат,тя познаваше кога някой се притесняваше,а и може би знаеше какво и е на Кат
-Отпуснете се г-це Катрин,тук никой няма да ви обиди или нарани,това е сякаш да обидят Диабло,а и щом той ви доведе тук,държи на вас и знае че всички ще ви приемат,знам какво ви е ,наскоро и аз бях нова тук и знам как се чувствате
После я остави сама,върнах се при нея
-Добре ли си?Искаш ли да видиш замъка?

Не беше толкова страшно, даже въобще не беше. Явно с Аманда щях да се разбирам и се отпуснах в нейната компания. Но когато Диабло се върна едва не подскочих от мястото си.
-Вече...добре. - отговорих на въпроса му и се изправих. Диабло ме поведе към замъка, а аз се заозъртах да видя дали другите не ни следват.
-Другите няма ли също да дойдат? - попитах озадачена. Може би вече ни чакаха, където и да се събираха после.
Вече бе започнало да се стъмва и на небето изгряваха първите звезди и луната. Запитах се дали небето тук е по-красиво от на другите места, но тепърва щях да разбера.
Почти бяхме стигнали до замъка и се подготвих за още едно слисване пред красотата.

Знаех че Аманда ще я накара да се отпусне,но не и да се стряска когато съм край нея
-Стреснах ли те?
Тя се усмихна и пое ръката ми за да отидем в замъка,така или иначи всички щяха да са в двора,но за да им дадем време щях да и покажа нощното небе на Рай
-Ще дойдат,но преди замъка искам да видиш нощта и звездите тук,искам ад ти покажа единственото нещо с което бих сравнил красотата ти
Бяхме на мало хълмче на метри от замъка,но от там се виждаха най ясно и най хубаво звездите,луната която огряваше океана,самия океан без който тази гледка нямаше да е същата.
-Погледни на горе,точно над нас, после бавно спускай погледа си към океана и ме кажи какво виждаш,аз вече няма да ти ги рисувам,вече отворих съзнанието ти и сама знаеш как да видиш това което до днес не можеше...нарисувай ми те какво виждаш

Усмихнах се на идеята му и вдигнах поглед нагоре.
-Виждам милион звезди, които сякаш ме приканват да ги докосна. Пълната Луна, която сякаш е излязла от картина на някой художник мечтател... - спуснах погледа си малко надолу.
-Сега виждам върховете на огъня на плажа, които блещукат точно както звездите. Там е и океанът, спокоен, прекрасен, огряван от Луната, но все пак и опасен. - добавих. Накрая се обърнах към Диабло.
-И сега виждам очите ти, които са по-прекрасни от всичко това. - заключих ръце около врата му и го целунах.
-Мисля, че вече знаеш, че ти си най-хубавото, което ми се е случвало през живота. - засмях се и го хванах за ръката, за да слезем от хълма.

Хареса ми картината която Кат нарисува за себе си,а и за мен,определено беше по хубава от това което аз виждах до сега.Но сега тя бе тук и правеше това място още по красиво
-Не се залъгвай,има още по красиви неща,просто още нямаш с какво да ги сравниш,но ще видиш,някой ден това място ще ти се вижда обикновенно пред красотата на света..а аз ..ще съм само спомен
Обичах я,не исках да я пускам,не исках и да и говоря така,но едва ли живота тук щеше да и хареса,едва ли щеше да ме обича след месец два,сега това бе ново за нея и тя бе объркана
-Обичам те!
Целунах я и слезнахме от хълма,към портите на замъка,там вече ни чакаха всички от плажа плюс някои нови лица,Берта-икономката,готвачът Томас и няколко 2 момичета които помагаха на Берта
-Диабло,чух че не си сам-Берта беше минаги директна и ни посрещна още от вратата
-Берта,това е Катрин,от днес тя ще живее с нас ,красавице ако имаш нужда от нещо само и кажи и ще ти бъде донесено

Поздравих Берта и кимнах на казаното от Диабло. И вес пак не исках още от влизането си да започна с молбите към икономката.
Всички се бяха събрали и ни чакаха. Когато отивахме към тях успях да видя отблизо замъка.
-Това нещо е огромно. - признах на Диабло. -Ако се загубя ще се лутам с часове из коридорите. Така че добави в списъка с разходките и "кратка обиколко в замъка".
Готвачът Томас ми се представи след това, като ми се поклони леко и веднага се почувствах неловко.
-Ъм, няма нужда... - погледнах към Диабло, за да го помоля безмълвно за помощ, но явно Томас си бе известен с неговите маниери.

Думите и ме развеселиха,събудиха въображението ми
-Няма да е необходимо любима,трябва ти единствено да знаеш пътя до стаята ни
Повдигнах я и я завъртях,беше лека като перце,всички се смееха и скандираха имената ни,явно бяха щастливи че аз съм с някоя,че тя е тук.Всички много я харесаха и не бе нужно да ми го кажат за да го видя
-Свиквай с това,надявам се наистина да си щастлива тук и с мен...танцуваш ли?
Попитах я с лека усмивка и подадох ръка с лек реверанс очаквайки да я поеме и да танцува с мен около огъня както вече някой го правеха

Поех ръката му с лек поклон и Диабло ме заведе до огъня. Аманда пееше с още една от жените, чиито име не успях да запомня, някаква бърза песен. Но двамата не спазвахме ритъма и затанцувахме бавно, като той ме прегърна през кръста, а аз облегнах глава на рамото му. Никога не се бях чувствала по-спокойна и в безопасност. Другите около нас се въртяха и смяха, дори и Берта, която ми се бе сторила леко сериозна, се бе присъединила покрай огъня.
Заслушах се в текста на песента. Гласът на двете жени беше висок и мелодичен.
-Диабло...-лениво се обърнах към него. -Каква е програмата за вечерта? - попитах го. Не знаех колко дълго стоят около огъня или пък какво правят след това.
-После пак ли се събираме всички? - тайно се надявах двамата сами да завършим разходката си в тази прекрасна нощ, макар и следващите дни отново щяхме да бъдем заедно.

Катрин прие поканата ми и се отпусна в ръцете ми,много не спазвахме ритъма,но всички знаеха това,забавляваха се.Обичаха да има поводи да се празнува,макар да го правехме и без такива,а и рядко се случваше да оставаме на острова за повече от две нощи.Но сега кораба бе в ремонт и щяхме да останем повече,а и аз самия исках да остана повече.Не исках толкова скоро да я оставям сама тук,щеше да е изнервящо за нея,а и за мен...А и можех да я взема с мен,но още бе рисковано,дори не знаех какъв курс ще поема
-Програма?Хм...какво ти се прави красавице?
Засмях се,естествено аз и тя винаги можехме да се оттеглим,а хората можеха да си празнуват до вечерта,но аз вече копнеех да остана сам с нея,да и покажа замъка,стаите и една определена
-Съмнявам се стаята да събере всички...но виж за теб може и да се намери място - докоснах носът си до нейния и леко се усмихнах,беше загадъчна усмивка,а и в стаята я чакаше изненада,може би!

Отвърнах на усмивката му. Продължихме да танцуваме докато гласът на Аманда не затихна, след това се отделих от Диабло и му подадох ръка.
-Ти водиш. - казах му и с нетърпение зачаках да видя къде ще отидем. Явно вечерта можеше да стане и по-хубава.
-Но този път искам да се насладя на всичко и не ми връзвай очите. - предупредих през смях. Отидох да пожелая "лека нощ" на останалите, като вече мислех какво може да е приготвил Диабло.