Остров Рай

Лежах на пода,а Кат бе върху мен,не исках да лежи на мръсната земя,да усеща студа под себе си,а само мен,топлината на моето тяло и допира на моите ръце
-Не е нужно да ме пускаш любима,ще излезем и пак оставаме заедно,но на по светло и приятно място
Изправех се като и помогнах да се облече,мина доста време а Келън определено не ни бе забравил или си мислеше че ще векуваме в това мазе
-Трябва да има и друг изход,замъка е пълен със стари подземни тунели водещи из острова,един да намерим и сме вън красавице

Кимнах в знак, че разбирам и зачаках Дрейвън да намери тези тунели. Вече исках да съм на тези по-приятни места, но проявих търпение. Все пак аз влязох тук и заради това ни заключиха. Ала въобще не съжалявах.
-Дали ще ни чуят ако почукаме по вратата? - запитах, защото вече най-вероятно жителите на острова се бяха събудили.
-Или пък може би ще е по-интересно да видя един такъв тунел?

Да ни чуят в огромния замък който по това време обикновенно е празен,просто бе абсурдно,но тя можеше да опита докато аз се сетя къде беше проклетия тунел
-Не знам къде води тунела...или в гората,или на плажа,може би до оазиса ,в пещерата...изходите са много,където и да е ,знам че ще ти хареса..
Погалих я по бузата и я целунах и се затършувах из мазето в търсене на тунела,обикновенно беше нещо съвсем простичко,а не някаква супер тайна врата,беше най очебийното

Отидох до вратата и заудрях няколко пъти по нея, после пробвах ключалката. Никакъв успех. Само дето си докарах болки в ръцете.
-Ох, Келън...много благодаря. - изхленчих и се заогледах за тунела. Не виждах много, заради осветлението, но заопипвах стената.
-Нали няма мишки в тунелите? - попитах, знаейки колко се стрясках от тези създания.
-Въобще има ли осветление? - не че ми пречеше и без, но така нямаше да виждам очите му.

Засмях се и продължих да търся,скоро вратата се показа,както и очаквах
-Хайде красавице-хванах ръката й и я поведох по коридора
Той не бе тесен,напротив,беше просторен,осветен,а тя се притесняваше,но тук винаги имаше светрина,не знаех къде ще ни отведе но определено нямаше да е в друг затвор
-Няма мишки любов моя,а и скоро ще излезем,не са дълги коридори

Въпреки уверенията му, аз се притиснах до Древън, докато вървяхме през тунела. Надявах се пътят да не е дълъг и скоро да усетя слънчевите лъчи. Пък и след толкова много и разнообразни емоции изпитах лека умора. След няколко минути видях светлина, която определено не бе от осветлението тук.
-Може ли да поостанем на мястото, на което попаднем. Така ще мога да разгледам друга част от острова? - попитах развълнувана Дрейвън, вече забравила за умората.

В края на тунела се видя светлина,явно излизахме вече,но и аз не бях сигулен къде,усещах как Катрин се притисна в мен,но щом видя пролуката се успокои,дори поиска да останем където и да е...искаше да види още от острова,а и можеше да си почине
-Ще останем,днес съм на твоите заповеди...
Отворих дебелата врата,беше тежка,чу се пръскане на вода,явно излизахме на водопада отново,когато пред нас се откри зеленина,високи дървета и бистрата вода

Излязох доволна от тунела и наслаждаваща се на топлината. Приближих се до водата и се загледах в отражението си. Бях щастлива, както никога досега. И най-неочаквано, щастието бе заменено от неприятен спомен. Отново бях около прохладната вода, но не с когото трябва. "...спеше с всяка която му попадне и после си тръгваше" просъска яростно гласът. Беше същият като на Дрейвън, но много по-студен. Но той се промени и го знаех. Сега ме обичаше, както аз обичах него. Тогава защо не можех да забравя думите.
Усетих топлата ръка на Дрейвън и споменът изчезна. Засега.

Излязохме от тунела,подадох и ръка и тръгнахме към брега,имаше пясъчна дюна където можехме да седнем или в тревата беше ми все едно,по скоро бих се пъхнал във водата,но това зависеше изцяло от нея.Усетих инстинктивно как стисна ръката ми,нещо може би я тревожеше,може би пак си спомни думите на онзи идиот който се вселяваше в мен
-Добре ли си?

Бях се издала, а всъщност не исках да узнава за какво се притеснявам.
-Да... - "Но беше с една жена в пещерата...спеше с всяка която му попадне и после си тръгваше". Думите отново се забиваха като ножове в съзнанието ми.
-Не. - признах накрая аз. Нямаше смисъл да го лъжа, все едно щеше да се досети.
-Той винаги ще проваля нашето щастие, нали? - попитах. Дрейвън знаеше за кого говоря.
-А не е честно...защото аз най-после намерих мястото си. - прошепнах, като гледах гневно напред.

Знаех си,тя просто не можеше да го приеме,думите които той изрече пред нея още я тормозеха въпреки всичко.Седнах на земята и свих колене,не можех да я погледна,бях виновен,бях я и предупредил,но можех да я отпратя,можех да я астовя да си тръгне или изобщо да не я водя тук,но я обичах и не можех да я нараня ,нито себе си...себе си можех
-Няма да му го позволя,но още не знам кой е как го прави,а до тогава мега да го контролирам скъпа,а това което прави...наранява теб,не съм аз,ти сама видя,но факта че моето тяло е с други винаги ще те наранява!

Да виждам болка и в неговите очи бе още по-трудно. Седнах до него и си поех въздух, за да успея да изрека следващите думи.
-За мен...аз...няма проблем. - заявих -Ще го преодолея. Знам, че това не си ти. Да, няма да ми е приятно, че си с друга, но не си виновен.
Отново си поех дъх, защото не исках отново да има сълзи.
-Пък и ти ще се справиш, ще откриеш кой е. Съжалявам, че го споменах, само развалих всичко! Прости ми. - прошепнах.

Едва го изрече,знаех че има проблем,аз не бих могъл да го понеса,дори сега не мога,да знам че ръцете ми докосват друга,макар да не го правя аз и то съзнателно
-Но е лошо,сега го приемаш,а след време?А ако не открием кой е?ако не можем да го спрем,мила не искам дори да си помислям че съм докосвал друга,а не теб..не мога
Тя се притесняваше че го е споменала,но бе нормално,притесняваше я този факт
-Няма какво да ти прощавам,ти трябва да ми простиш...

Беше като омагьосан кръг. И двамата знаехме, че не можем да бъдем далеч един от друг, но пък Дрейвън мислеше за безопасността ми.
-Ти ще успееш да разбереш кой е и как да го спираш. Лошото е, че разбрах, че не мога да ти помогна. Опитах се, но май само влоших ситуацията. Но станалото станало...ще знам за следващия път. - казах и се наведох да целуна Дрейвън. Не исках мислите ни повече да се въртят точно сега около този проблем. Целувката беше дълбока и страстна и ме подтикна да се доближа плътно до тялото му, с което го накарах да легне на земята.
-Това приемаш ли го за прошка? - попитах без да откъсвам очи от неговите. Явно бе, че не мога да издържа дълго без да го докосвам.

Погалих я,бях я предупредил че не може да ми помогне,но тя бе инат и го доказа,но сама се опари.Не знаех със сигурност дали е влошила нещата,но наистина не исках повече да се доближава до него,боях се следващия път да не я насили..
-Следващия път моля те,каквото и да ти говори каквото и да прави,просто бягай..не се опитвай да разбереш кой е ,какво е ,не искам да те нарани,а се боя че ще го направи..
Но Кат си бе упорото дете и само се усмихна,надвеси се над мен,целувката и ме повали директно на земята,под мен имаше тункава трева,зелена и приятна за лежане,а защо не и нещо повече,а моята красавица вече палуваше,искрици проблясваха в очите и
-Хм..постарай се още

-Винаги за вас, царю! - казах с престорено тържествен тон и зарових лице във врата му, като го докосвах леко с устни. Усетих и неговите ръце да се включват и се усмихнах палаво. Захапах го нежно и усетих вкуса на тялото му...трябваше по-често да го правя. Беше прекрасно. Бедрата ми се притиснаха в неговите и усетих още по-силна възбуда.
-Чудя се...дали водата е топла? - представих си, как прохладата ме обгръща, докато усещам устните на Дрейвън по мен. Но реших да не бързам със свалянето на дрехи и да разбера дали на него отново му се занимава с такава игра.

Настръхнах когато тя зарови устни във врата ми,бедрата и се притиснаха в мен,това беше рай,отново рай,нищо че преди не повече от 15 минути бях с нея ,сега я желаех отново със същата страст,ако не и повече.
Тя ме попита дали водата е топла,както ръцете ми бяха под роклята и,така я вдигнах на ръце и се озовахме във водата,тя изписка и се вкопчи в мен,двамата бяхме мокри,но това не потуши пожара в тялото ми...
-Топла ..не,гореща е -гласът ми изневеряваше,беше възбуден,накъсан ,а ръцете ми се бореха с мократа дреха,исках да е гола в ръцете ми

Не дочаках да свали роклята сам. След като останах по бельо отново се впуснах в прегръдките му, като внимавах да не паднем във водата, макар че малко адреналин щеше да ме възбуди още повече.
-Никога не съм си мислела, че...да, така...-прекъснах мислите си с поредната въздишка, когато Дрейвън зарови лице в гърдите ми. -Не съм мислела, че ще заобичам водата толкова много... - не можах да се сдържа и отново извиках. Насладата ме заливаше с пълна сила и нямаше как да забавя темпото и да исках.

Беше най-невероятното нещо което имах,тя,тялото и,душата и обичта й,миговете с които ме даряваше.Ако някой ми го бе казал по-рано щях да му се изсмея,Диабло влюбен до полуда
-Аз не вярвах,че мога да обичам така сладка,но ето че е така
Беше се вкопчила в мен,а аз я потапях и изкарвах над водата,виковете и ме радваха,възбуждаха ме отново,това момиче беше моя афродизиак

Свалих тениската му и прокарах ръце по гърба му. Увих крака около кръста му, без да спирам целувката ни. Позволявах му да ме докосва навсякъде, а аз не сдържах стоновете си.
-Ръцете ти правят чудеса! - прошепнах му и реших, че е време да сваля и панталоните му. Заех се несигурно с колана. Не знаех дали избързвам, след като вече един път бяхме заедно. Погледнах сивите очи на Дрейвън въпросително, искайки разрешението му да продължа.