Остров Рай

Чувах думите й,всеки път я целувах страстно,бяхме се оплели в чаршафите на леглото.Тя стенеше след всеки тласък,обърнах се и тя бе над мен,оставих я да се движи както на нея и харесва,да диктува ритъма и правилата в тази игра,да вземе от мен всичко което искаше.
Гледах я с жар,изпивах тялото й,придържах я за талията,прокарвах ръка през тялото й,влитах я в косите й
-Моята сладка Катрин!Дрейвън любима...наричай ме Дрейвън ...
Исках да чувам истинското си име от устните й докато се любехме,иска да знам как звучи от сладките и сочни устни сега зачервени от целувките ми

Сърцето ми отново заби силно. Едно име можеше да ме направи още по-щастлива.
-Обичам те, Дрейвън! - повторих, но този път с истинското му име. Можех цяла нощ да изричам това. Целунах го, този път по-дълго. Той обви ръце около кръста ми, за да легна отново по гръб. Трепнах от удоволствие, когато отново влезе в мен.
Опитвах се да нормализирам дишането си, докато Дрейвън лежеше отпуснат върху мен и галеше шията ми. Засмях се, когато дъхът му ме погаделичка. Застанах така, че отново да бъда отгоре и се отпуснах на гърдите му. Загледах се в очите му, които сега бяха по-сини от когато и да било.

Знаех че това ще я зарадва,после можеше и да има въпроси,но това не ме притесняваше,обичах я и можех поне от части да и отговоря
-И аз Кат,обичам те!
Тя се отпусна отново върху мен,набираше се леко и двамата бяхмена ръба,усещах как бях на ръба,исках да я пазя,не исках да рискувам още сега.ИЗвиках името и когато и двамата бяхме покосени от удоволствие,тя остана над мен,харесваше ми да лежи но гърдите ми,да я милвам,само придърпах завивката,за да не я простудя,загледах се в нея
-Невероятна си любов моя,мога да остана така завинаги ,в твоите ръце

Чувствах се като упоена. Въздухът влизаше и излизаше от дробовете ми, а бях сигурна, че преди малко бях спряла дори и да дишам.
-Същото важи и за мен скъпи, но никой не е казвал, че това е последната ни нощ. - казах му с крива усмивка. Бавно започнах отново да избистрям мислите си.
-Дрейвън. - повтарях аз в ухото му, като го докосвах леко с устни. Изведнъж една мисъл ме притесни. Надигнах се.
-Хареса ли ти? Искам да кажа...за мен това бе най-хубавата нощ, но за теб...?

Леко я гризнах по ухото,изобщо нямаше да е последната ни нощ,но и не значеше че е свършила
-Цвете мое,нощта тепърва предстои,нали не си уморена?Защото още не съм ти се наситил и не мисля да те оставя
Тя се усмихна аз се завъртях така,че да съм над нея,бях се подпрял на лакти за да не и тежа,усещах цялото и тяло,наслаждавах се на гледката,тя -в моето легло,косата и се разтилаше върху бялата възглавница,беше моя блян
-Харесва ми как звучи от устните ти..Дрейвън...от години никой не ме нарича така..но и Диабло звучи невероятно от устните ти докато те любя сладка моя
Намръщих се,как можеше да ми задава глупави въпроси,ако не ми харесваше щях ли да съм тук,щеше ли още да лежи под мен
-Най-невероятната нощ,не съм мечтал за подобна,не искам да чувам подобни въпроси сладка моя

Издишах, в знак, че ме е успокоил и отново си върнах усмивката. Значи не искаше да свършва до сутринта. Сега надали бе много след полунощ.
-Значи вече и аз съм посветена на тайната ти...Дрейвън. - подчертах името му. Бях превъзбудена и нямах никакво намерение да спя. Винаги щях да искам да усещам топлото тяло на Дрейвън, но пък нямаше лошо и малко да го изненадам.
Прозях се наушким.
-Ох...знаеш ли, май ще поспя малко. - заявих и се измъкнах от прегръдките му. Едва не се засмях, затова се обърнах на другата страна и се направих, че уж вече се унасям в сладък сън. Придърпах чаршафите нагоре се заслушах в реакцията на Дрейвън.
-Лека нощ, мили... - пожелах му тихо и затворих очи, макар и да ми се искаше да се взирам в неговите вечно.

-Част от нея скъпа моя,с имено ми не се изчерпва тайната ми
И все пак и се усмихнах,тя отново го повтори,а след всеки път я целувах все по страстно,но тя реши че и се спи или поне реши,че ме е убедила.Оставих я да се измъкне от мен и да се завие
-Щом си уморена любима,ще спим... - останах зад гърба и като се шмугнах под чаршафите,тя ми обърна гръб,но аз преметнах ръка през кръста й,прегърнах я и гърба и се долепи до гърдите ми,усещах ритмичното и дишане или по скоро не толкова ритмичното препускане на сърцето и което си мислеше че ме е излъгало...
-Лека нощ цвете мое - целунах я по рамото,но останах буден,взирах се в нея,знаех че не спи,ръката която лежеше на тялото й също не мируваше,галеше гърдите й,спускаше се към бедрата й

Планът не просъществува дълго. Явно на Дрейвън такива не му минаваха, но не останах разочарована.
-Добре, добре, хвана ме. - засмях се и се обърнах с лице към него. Той продължи да ме гали, а аз се отпуснах, за да му се насладя. Не можех да си представя, че нощта ще свърши, искаше ми се цял ден да лежим така. Тогава се сетих и за друга тревожна мисъл.
-Когато отново отплаваш с кораба...какво ще правя без теб? - попитах го, като преглътнах напиращите сълзи. Беше глупаво да пача точно сега. Когато бях щастлива и в прегръдките му, но може би страха, че ще го изгубя беше голям.

Засмях се когато тя се обърна хваната на местопрестъплението,погалих бузата и като се спусках към устните й последва целувка
-Бих те оставил стига наистина да си уморена любов моя,но не и когато мога да ти се радвам така както бог те е създал
Придърпах я към себе си,бяхме лице в лице,едното ми бедро се мушна между нейните,още бе гореща и влажна от случилото се между нас,но видях проблясък в очите й,погалих косите й,целунах я
-За сега няма да ходя никъде любима,няма да те оставя сама,а и зависи от курса,може да те взема с мен,стига да може да издържиш на корба...не плачи...винаги ще има какво да правиш ако ме няма,а щом се върна...ще е най-сладкото завръщане...най-сладките нощи са тези след дълго пътуване

Замълчах за миг, мислейки си за приключенията, които може би ще изживея с Дрейвън.
-Много ли дълго пътувате? - попитах, докато с пръст чертаех кръгове на китката му.
-Сигурно кораба е хубав, макар че щом съм с теб няма значение къде спя.
Все още бях замислена за това какво ще стане. Постоянно мислех за бъдещето и това може би беше мой лош навик. Тръпка на удоволствие премина през мен и ме разсея от мислите ми, когато Дрейвън започна да ме целува.
-Имаш ли роднини тук? - попитах между целувките. Той ме погледна и видях, че май много в момента не му се разговаряше.
-Знаеш ли, не отговаряй. - признах си, че умея да провалям романтични моменти.

В повечето случаи не се връщах с месеци,стига да имаше плячка и да нямаше проблеми с корабите
-Сега искам да са възможно най-кратки,но ако не е за почивка и мъжете да виждат жените си няма да се връщам...предпочитам морето,но сега....не ми се тръгва,но скоро ще трябва
Определено нямаше да и е от най-забавните моменти,е поне след като мине тръпката,първия път щеше да и е интересно определено,а за сън..
-Единственото място където би могла да спиш е моята каюта с моето легло сладка
Докато тя си играеше с китката ми отново се надигнах и се оказах над нея,разтворих бедрата и се настаних в тялото й,беше най-приятното място,но въпроса и ме свари неподготвен
-Някой ден мила ще научиш всичко...

-Знаеш как да отвличаш вниманието. - простенах, след като Дрейвън отново беше в мен. Още изпитвах известна доза любопитство ккъм въпроса със семейството му, но го избутах за по-късно. Започнах да се движа бавно под него, като не отделях устни от неговите.
-Всъщност този някой ден означава тези дни или тези месеци? - не издържах и попитах задъхано. Преди да ми отговори Дрейвън започна да гали гърдите ми и ме накара да извикам от удоволствие.

Само се подсмихнах и продължих да се движа докато тя се извиваше,този път не бързахме,можех да остана така цялата нощ,да бъда в нея,да я галя,да и говоря,дори да спя
-А ти да задаваш въпроси
Не спираше да ме целува,да ме милва и да любопитства,явно и беше черта с която не ми пречеше да свикна
-Просто някой ден,задоволи се с това!

-О, хайде де... - опитах се да се нацупя, но беше невъзможно. Само успях да се засмея, когато Дрейвън се притисна по-силно към мен и захапа нежно ухото ми.
-Съжалявам, но любопитството съм го наследила от майка си. - той само се подсмихна и продължи с ласките. След минута се сетих за нещо друго. Явно не можех да се изолирам от всякакви мисли.
-Дрейвън, та ти не знаеш абсолютно нищо за мен! - възкликнах, като си спомних, че досега той разказваше.
-Не се ли притесняваш да бъдеш с жена, чиято история не знаеш. Може пък да съм дъщеря на мафиот. - подсмихнах се дяволито и отново се засмях на мисълта, че всъщност нямаше нищо интересно в семейството ми.

Не я оставих да опитва да се цупи,не беше нужно,тя усещаше тялото ми достатъчно билзо до своето за да може да прави физиономии,леко захапах ухото и и тя изписка
-Това ти е чар,ако не бе твоето любопитство нямаше да сме тук нали?
Не ме притесняваше това ,че не знаех нищо за нея,така щеше да е по-интересно,нямаше да съм се влюбил в богатство примерно,в титла или каквото и да има около нея,а в самата нея и пак не бих проявил любопитство,харесваше ми да не знам нищо за нея така както тя почти нищо не знаеше за мен
-Това което знам ми стига Кат,другото е нищо!

Повдигнах вежди учудена, но после видях, че наистина не е любопитен
-Е, не си като мен в това отношение. И аз те обичам такъв какъвто си, но просто искам да разбера за твоят свят. - отговорих. Сетих се, че и аз съм част от този свят и ми стана още по-хубаво.
-На остров Рай има ли някакви опасности? Например по филмите има по някой зъл пират, който се опитва да превземе чужда територия...макар че съм сигурна, че ако тук се появи злодей ти ще го победиш.

-Ще научиш за моя свят постепенно,така ще ти е по интересно и забавно,а не всичко наведнъж
Налязох отново със силен тлясък а тя се изви,беше достатъчно и двамата отново да се намерим в рая и да се отдадем само на почивката,помилвах я,тя се сгуши в ръцете ми и попита за опасности
-Както ти казах шепа хора знаят пътя до Рай ,а още по малко знаят за съществуването му,само знаят слухове...за това и рядко тук има опасности,по големи са змиите и дивите животни,но ще свикнеш с тях и скоро дори няма да ги забелязваш

Спрях за малко с въпросите и отново започнах да му се наслаждавам. Беше започнал отново да ме води бавно към върха, а когато стигнех до ръба забавяше. Бе все така внимателен и не можех да си представя как се притесняваш, че може да ме нарани. Бях настръхнала под ласките му и се опитвах да му се оттам изцяло.
-Имам чувството, че те познавам от поне година, а се запознахме тази сутрин. - прошепнах задъхана, вече достатъчно възбудена.
-Историите за любовта от пръв поглед били верни. - казах и захапах леко долната му устна.

Спирах и забързвах пак,тя бе достатъчно възбудена и готова отново да стигне върха с мен,че последния път не се поколебах да бъда малко по-груб и да я накарам да извика при края на нашата любовна игра,мислех вече да я оставя да почива когато естествено ме връхлетя с нов въпрос или по скоро извод
-Познаваш една част любов моя,но то ти стига,тепърва ще се опознаваме
Тя дишаше тежко,а аз не я оставях да си поема дъх,дори до нея не спирах да я галя,да я хапя
-Тепърва ще откриваш още любов моя

Колкото и да го опознавах, мнението ми за Дрейвън винаги щеше да върви в положителна посока и щях да се влюбвам все повече и повече. Бях сигурна в това.
-Мечтата на всяко невинно момиче... -направих пауза и запърхах с мигли, което го разсмя.
-Е да я отвлече пират. Е, ти не ме отвлече, но пък и на това съм доволна. - Отдръпнах се настрани и след това застанах отгоре му. Проследих очертанията на устните му с пръст. Отново започнахме да се целуваме, докато накрая аз все пак се предадох на умората. Бях се сгушила до Дрейвън и се онасях. Чух как далечен глас казва "обичам те", но не разбрах дали бе действителността или сънят, който вече ме бе застигнал. Отвърнах същото като в транс и после сънувах очите му.

Събудих се от крясъците на чайките. Отворих бавно очи и слънчевата светлина влезе право в тях. Усмихнах се, че ще мога да се насладя на едно прекрасно утро и се обърнах, за да видя Дрейвън...който не беше в леглото. Озадачена станах, преоблякох се в една от роклите, които бяха в новия ми гардероб и пак се върнах в стаята. Още го нямаше. Помислих си, че сигурно се е събудил много по-рано и е излязъл или пък имаше работа.
Отидох до прозореца и дръпнах завесите. Все още нямаше никой навън. Ала тъй като нямаше какво да правя в стаята, се запътих към вратата и излязох в коридора. Може би навън щях да се радвам на топлото време и приятния вятър.

Арес си тръгна от Корфу и се върна на Рай,там се държеше що годе нормално,а и още бе много рано,бе прекарал по голяма част от нощта с онази сладка русалка и много не му се връщаше на Рай,но все някога щеше да го направи или да остави Дрейвън да си сърба попарата.Навлезе във владенията си и видя на един от прозорците брюнетката,явно бе станала,чудеше се сега ли е момента да я си поиграе с нея или сега да я остави да научи какво е направил Дрейвън или какво ще си мисли,че е направил и да си носи последствията или другия път...

**

Тя стоеше облечена в невероятна рокля докато той се промъкваше зад нея,обви ръце около тялото и,беше добре оформена,имаше си всичко..
-Наспа ли се принцесо моя?
Гласът му бе малко по различен от обикновенно,беше още по самоуверен,още по мъжествен,наистина дявол

Когато усетих ръцете му се почувствах като у дома. Но когато чух гласа му се сковах на място. "Въобразяваш си, Катрин!" казах си наум, но тонът му бе малко по-различен. "Боже, Дрейвън постоянно ми натяква да внимавам и вече си измислям". Поех си дъх, за да се успокоя и докоснах ръцете му. И без това се бях забавила.
-Ти ми кажи, принце. - обърнах се към него и му прошепнах в ухото:
-Къде ходиш толкова рано? - застанах на пръсти, за да го захапя нежно и после целунах врата му. Не издържах и реших, че трябва отново да видя очите му. Допреди малко ги бях сънувала, но не ми стигаше. Отдръпнах се крачка назад и се взрях в тях. Очите, които бяха...сиви и студени. Нямаше го синия отенък, който виждах, когато се усмихваше. Смъмрих се, че полудявам и че се държа глупаво.
-Да не си плувал? - предположих нервно, като изтупах пясъка от ръкава на ризата му.

Само дето не си въобразяваше,явно Дрейвън усещаше че става нещо и я бе предупредил,но за какво?Кога и как?Мнеее...но малката красавица явно усещаше промяната в него
-Хм..ухаеш страхотно,значи се чувствам идеално
Къде къде,да лъже ,да маже или да и каже,хм,когато се взря в ледените очи реши да маже като всеки разумен мъж,е той не бе де и не би излъгал но аз да
-Ходих да ти купя това онова,тръгна без нищо
И все пак се бях поглижил да има и следи от идеалната нощ
-Да,възползвах се от подводната пещера,ти какво прави?

Намръщих се при изказването му.
-Но нали имам дрехи в гардероба... - бях озадачено, но после тръснах глава.
-Няма значение. - казах. "Обещай ми, Катрин, че ако видиш нещо странно в мен да бягаш"
Прогоних думите му.
-Аз тъкмо тръгвах на разходка. Трябваше да ме вземеш със себе. Тъкмо щах да видя пещерата. - засмях се и тръгнах към вратата. "Не знам какво става, сякаш не съм аз".
-Ъм... - беше ми трудно да изключа вътрешния си глас, но трябваше.
-Идваш ли на обиколка из острова. Още е рано за закуска. - подадох ръка към Дрейвън.