Остров Рай

Естествено замъка вътре бе така великолепен както и отвън. Сякаш бях на някакъв прием, но Диабло ме караше да се чувствам по-уютно.
Оказа се, че коридорът е прав, така че явно нямаше да се губя. Видях в очите на Диабло дяволито пламъче, докато задаваше въпроса си. Разбрах, че явно не иска да губи време и очакваше да избера най-голямата стая. Реших малко да го поизмъча, макар и с нищо да не го бе заслужил.
-За къде бързаш, Диабло? Нека първо видим всяка една от стаите, а най-накрая ако има време ще видя и най-голямата. - казах, като прикрих усмивката си.
-Все пак и утре е ден... - продължих, като го подразних. Аз също исках да останем насаме и не изгарях чак толкова да видя всички стаи, но нямаше да получи всичко толкова бързо.

Отново бе като омаяна от замъка,гледаше всичко в детайли,това малко дразнеше,но пък аз и открих красотата и сега трябваше да търпя,но с нея бих търпял всичко.
Искаше да ме мъчи,в очите и видях че разчете въпроса ми,знаеше какво искам,знаеше че искам нея и сега нямаше така лесно да се отправи към крайната ни цел,но пък това не беше страшно
-Времето е само наше красавице,само с поглед и никой няма да влезе в този замък в следващите дни,а колкото до стаята,не ми пречи дори да е в коридора
Тя понечи да отвори една врата,а аз я притиснах в стената за да и дам целувка,страстна,но само загатваща какво я очаква останем ли в някоя стая.Тя остана със затворени очи когато се отдръпнах от нея,може би очакваше още,но аз само се усмихнах и отворих вратата.Стаята не бе голяма,но пък бе уютна в различни десени.
-Всяка стая е различна,различни легла,цветове и големина

Не беше лесно да се играе с Диабло. Действаше бързо, а още повече се ядосах, че бях готова да се откажа от играта, когато ме целуна.
"Стегни се Катрин" казах си.
-Хубава е...о, това сигурно е истинско дърво. - посочих към една малка масичка. Много добре знаех от какво е, но трябваше да го изнервя. Стоях далеч от стените и леглото, нищо, че стаята бе малка.
-Искам да видя гледката. - заявих и отидох бързо до прозореца. Отворих завесите и останах изумена. Пред мен се разкри океана, но бързо отместих поглед. Не биваше да се разсейвам.

Хитруша,чудеше се как да се измъкне и как да ме дразни още за това и я оставих,стоях на пантата на вратата и само я наблюдавах
-Бял бор сладка
Тя се стараеше да е далеч от стените и леглото и се запъти към прозореца,тази гледка и хареса,а на мен тази на задничето и,беше сладко и секси.Малко,идеално щеше да изпълни дланите ми.
-Другата ще ти хареса повече
В другата стая се виждаше селото и кея,светлината на корабите,на къщурките,а самата стая,ами тя бе поредната изненада
-Или още ще се бавиш в тази стая?

Погледнах подозрително към Диабло. Защо настояваше за другата стая? Зачудих се, да неби тя да е голямата стая. Присвих леко очи.
-Добре, да отидем да видим другата. - когато излязохме в коридора направо попитах.
Коя врата води към голямата. Искам тя да е за накрая. Сигурно е най-хубава...-внимавах да не ме изиграе и действах предпазливо. Диабло застана пред другата врата и я отвори. Надникнах за да разбера, че стаята пак е малка. Успокоих се и влязох по-свободно.
-Хей...тази е още по-хубава. - признах му. И наистина, мебелите бяха много стилни, а гледката още по-изумителна. Видях селото, в което утре щях да се разходя.
-Е, някой помага ли ти за мебелите. - попитах и забелязах погледа на Диабло. Гледаше ме с очи пълни с желание. Загледах се в друга посока. Нямаше да се отказвам от играта, но той играеше безмилостно. Поне аз така го приемах.

Влязохме в поредната стая,тя се загледа и попита за мебелите,повечето ,да не кажа всички бяха плячка от корабите които нападахме,а аранжировката,е за нея определено ми помагаха,все пак нямах чак толкова изтънчен вкус като някои жени
-Аз съм мъж,мислиш ли че мога и без помощ?
Тя добре играеше ролята си,още и още ме мъчеше,но не знаеше колко търпелив мога да бъда,не знаеше че мога да играя тази още дълго,но поискам ли няма да се церемоня,естествено без да използвам сила.На фона на тези стаи тя беше като привидение,моето
-Следващата е с изглед към вътрешността на острова

-Добре. - отвърнах кратко, но всъщност започвах да се умарям от моята собствена игра. Явно имах слаба воля. Започнах и да се притеснявам, че Диабло изчаква и търпи всичките ми глупави въпроси. Усмихнах му се вяло.
-Хайде да видим и нея! - казах с престорен ентусиазъм и отново си повтарях да се стегна, да не се предавам първа. И той имаше граница на търпение, макар и да не бях много сигурна.
Следващата стая отново бе прекрасна, но вече не обръщах толкова много внимание на мебелите. Направо се насочвах към прозореца. Така стана и със следващата, и със по-следващата стая. Диабло не сваляше търпеливото изражение от лицето си, а моето постепенно падаше.

Оставаха две,нее,само една стая,но се виждаха две врати от коридора.Тя вече се измори от играта си или просто и тя като мен ставаше нетърпелива.Но като познавах жените по скоро сама се умори от игричките си ,а аз можех да си играя сега,но едва ли щеше да стане.
-Едната е моята,тази ще е твоята стая,освен ако....
Но не продължих,искаше ми се да спи при мен,искаше ми се всяка нощ да е така,но щях да я оставя тя да реши,нямаше да и се натрапвам,нямаше да я притискам.
Отворих вратата,а стаята бе огромна,двойна на останалите,в бяло,огромно легло с балдахин стоеше на едната стена,голям скрин за дрехи,огромно огледало с шкаф,а прозореца...нямаше друг такъв в замъка,гледката,тя сама щеше да види,ако до сега бе изгубила интерес...то щеше да си го върне,4та стена..там имаше врата...но къде водеше...само трябваше да попита

Тази стая отново ме накара да се почувствам като в приказките. Най-красивата, най-идеалната...
-А тази врата? - попитах Диабло, като му я посочих. И тогава се проклех наум. Маската ми беше паднала изцяло. Бях показала нетърпението си. Явно беше време да се откажа. Въпросът къде щях да спя също подпомогна за това решение. Не знаех какво да мисля. Дали искаше да бъда в неговата...или трябваше да остана в моята. Надявах се да е първото. "Освен ако..." спомних си и ми се прииска да бе довършил молбата си.

Усмивката се плъзна по устните ми,тя я видя и естествено любопитството надделя в нея.Вратата водеше до моята стая,бяха преходни и тази врата можеше и да я няма стига тя да го поиска.Вече едва издържах да я притисна в обятията си и да я целувам,но първо щях да отговоря на въпроса й,а щом отворех вратата...
-Към моята стая,всъщност е единствения вход за нея..другата врата от към коридора...ами не работи...
Повдигнах лукаво вежди,поведох я към вратата,когато я отворих вътре имаше пригулшена светлина,освен огромното легло в черно на което аз се ширех,имаше вана,а на средата на масата запалени свещи и две чаши пълни с вино
-Надявам се тази повече да ти хареса и ....да останеш в нея ... с мен

Усмихнах се леко, осмисляйки думите му.
-Единствен вход, а? - попитах го дяволито.
-Нали не си много шумен, няма да ми пречеш да спя? - този път не прикрих усмивката си. Вече бях решила, че и той иска да сме в една стая.
-Мисля, че двамата сме на едно мнение по един въпрос. Доста важен въпрос. - подчертах аз.
Приближих се до масата. Ето какво са били подготвяли.
-Е? - взех една от чашите и отпих. -Какво смяташ да правиш тази вечер? Включена ли съм в плановете? - попитах, като направих невинна физиономия.

-Единствен!
Повторих и натъртих на това,всъщност имаше ключ ,но дори аз не знаех къде е ,а можи би знаех,но щях да забравя доста лесно и бързо.
Засмях се на коментара и,можех и да съм шумен и досаден и ...нежен,стига да искаше,но тя пък беше умно момиче и се досети какво искам,а и също беше на моето мнение,искаше го,а игривия пламък в очите и ми беше достатъчен да знам какво си мисли сега.Тя беше до масата и взе едната чаша,реши да се шегува с мен,какъв късмет имах с нея,да я срещтна
-Смятам да пия за ума и красотата на едно невероятно момиче,а дали ти си включена?Хм..-замислих се и присвих очи,но останах загледан в нея с нежен поглед - Само ако познаваш кисело момиче което се чуди дали един пират има сърце?
Приближих се до нея с една крачка и взех другата чаша,погледнах я в очите в коит оможех да се изгубя

Начина по който ме гледаше ме направи още по нетърпелива. Оставих бавно чашата си на масата и впих поглед в неговия.
-Какво късметлийка е това момиче. - казах. -И съм сигурна, че смята, че един пират има сърце. И то голямо. - допрях длани до гърдите му, а после взех от ръцете му чашата.
-Това няма да ти трябва. - прошепнах. Доближих устни до врата му, но не го докоснах, макар и да ми се искаше.
-Да видим за какво ме извика тази вечер... - щях да го оставя той да започне новата ни игра.

Проследих движениеята и с поглед,знаеше какво прави и как ме провокираше само.Очаквах да ме целуне,но тя само прошепна срещу мен,това ме влуди.Ръцете ми които бяха на кръста й вече се движеха по страните и ,като я притискаха в мен
-За какво те извиках?Хм... за да ми докажеш имам ли сърце скъпа
Целунах я,имах усещането че океана се излива върху мен,усещането беше невероятно,ръцете и бяха на гърдите ми,вдигнах ги нагоре и преплетох ръка в косите й,другата на задните и части...

Знаеше как да действа и направо ме подлудяваше. Не издържах повече и го целунах. Притиснах се по силно до него. Свалих ръцете си от гърдите му и започнах да разкопчавам копчетата на ризата му.
-Остави да си свърша работата на спокойствие... - засмях се аз, когато Диабло пъхна ръка под блузата ми. Исках да махна горнището му, този път не само щях да гледам, както при водопада. Най-накрая разкопчах и последното копче и свлякох ризата му.

Издаде някакъв сподавен звук, притеглих я отново към себе си и пламенните ми устни отново се впиха в нейните. Ръцете ми се плъзгаха все посмело по тялото й, по раменете и гърдите, по корема й. И тогава, тогава внезапно се устремиха още по-нататък, надолу към бедрата й,но тя ме спря като искаше сама да свали дрехите ми,бях нетърпелив,вече трудно се удържах да не я хвърля върху леглото,но тя заслужаваше нежност и внимание.Ризата ми се свлече на пода,а тя бе още облечена,нямаше да стане,скоро и нейната блуза бе на пода след като безмилостно бе разкъсана
-Съжалявам цвете мое,но не издържам да те гледам в дрехи
Тя се усмихна леко,а аз отново се заех да изследвам устните и,не бързах,нямаше смисъл бяхме съми и никой не ни притесняваше.

Усещах топлината на тялото му. Той пак ме целуна и аз се отпуснах в прегръдките му. Впих пръсти в косата му и обходих цялата му шиях с устни. Той посегна отново да ме разсъблича, като докосваше с ръце тялото ми.
-По дяволите, Диабло, много бързаш. - последната дума се превърна в стон. Желанието в мен нарастваше, но исках да се наслаждавам на всеки миг. Беше очевидно, че искаше да се играе по неговите правила. И май нямаше да имам сили да му се противопоставя.

Бързах ли?Не,напротив,бях прекалено бавен,но с нея исках да изпитам всичко,за миг я обърнах с гръб към себе си и ръцете ми се спуснаха по невероятното и тяло,галех гърдите й,корема,спусках се към бедрата и я дразнех нежо,после отново се връщах на талията.Целувах вратът и,шепнех в ухото и,а тялото и реагираше така сладко,за миг исках да остана така
-Искам те Катрин,нямаш представа колко много
Обърна я отново и я целунах,леко захапах устната й,после се усмихнах,свалих и панталоните й,оставих я тя да продължи с моите,сама го искаше а аз нямах против..

Когато се справих и с неговите панталони отново се върнах на устните му. Можех цяла нощ да го целувам, нямаше никога да ми омръзне. Започнах да го бутам бавно към леглото, като го гледах право в очите. Спрях, когато стигнахме до него.
-Мислиш ли, че е време за това... - прошепнах му, като захапах лекичко ухото му. На мен повече не ми се чакаше, макар и да се чувствах прекрасно и така. Докоснах бедрото си до неговото, за да му помогна с отговора.

-Ако не си сигурна,мога и да чакам любов моя
Но тя ме побутна към леглото,явно отговоря бе ясен,не и се чакаше,усещах я,когато отново ръката ми бе между бедрата й усетих колко влажна беше.Усещах страстта йбавно свалих и бельото й без да откъсвам устни от нейните,ръката ми не спираше да се разхожда по кожата й,да вдъхвам аромата й.Леко я положих на леглото и се настаних над нея,с коляно леко разтворих бедрата й,държах ръцете над главата й докато спусках устни по шията й,надолу към гърдите...
-Сладка,искам да те изям,за те ям цяла нощ

Сякаш се разтопих в обятията му. Водеше ме към върха само с устните и ръцете си. Изгаряше ме с всяко свое движение.
-Мислим еднакво... - отвърнах му и го притиснах още по-силно към себе си. Докато Диабло целуваше корема и бедрата ми, се повдигнах поради страстта бошуваща в мен. Впих нокти в гърба му и се опитах да преглътна стенанията си.

Не ме болеше,съвсем не усещах ноктите й забити в плътта ми,погледнах я с премрежен поглед,тя опитваше да преглъща стоновете си,но защо?Никой нямаше да ги чуе,никой освен мен
-Не ме лишавай от стонове любима,покажи ми че ти харесва
Ръката ме беше в нея,съвсем нежно и бавно я докосвах ,разтапяше в дланта ми,а очите и ме изпиваха,с другата ръка мачках гърдите й,цулевах зърната й.Но скоро вече нямаше да издържа.Исках да свърши за мен,да я накарам да вика името ми преди да и дам това което наистина иска.
Не вярвах,че някоя жена ще влезе под кожата ми,ще ме накара да я желая така както сега исках Катрин

Отворих очи и се взрях в неговите. Погледа му ме изгаряше, а в моят бях сигурна, че се четеше желание.
Досега не бях усещала такава тръпка. Всяко негово докосване ми носеше възбуда и копнеж.
-Хайде, Диабло! - прошепнах аз. Знаеше добре какво искам. Не можех повече да чакам. Сърцето ми биеше лудо и едва си поемах въздух. Ръцете ми хванаха раменете му и усетих как мускулите му се стягат. Усещах, че и той едва устоява и за да го подканя отново го целунах.

Нямаше да чакам втора покана,надигнах крачето и което се уви около кръста ми и нежно влязох в нея,беше толкова влажна,тясна,но и топла,сякаш бях в рая,тя хвана раменете ми и се притисна в мен и двамата извикахме от удоволствие,целунах устните и и са задвижих в нея бавно,а после с всеки тласък усилвах ритъма,имах усещането че съм в рая и всъщност бях там,тя се движеше под мен,целуваше ме нежно,пръсчетата и се забиваха в плътта ми
-Кат....
Едва се отрони от устните ми,нямаше идея колко ми харесваше това,нейното тяло под моето,в синхрон с мен ,дарявайки ме с нежност

Най-накрая го имах целия. Бях в Рая и отвъд него. Виждах само очите му. Преплетох пръсти с неговите и ги стиснах силно, когато цялото удоволствие в мен експлодира. Силно извих тялото си към неговото и се опитах да запазя чувството, че летя. Че се нося някъде из Рая. Треперех под тялото му, когато ме докосваше нежно с устни и ми шепнеше успокояващи думи.
Лениво отворих очи и го погалих леко по лицето.
-Обичам те...винаги ще те обичам, Диабло. - прошепнах, докато ударите ми на сърцето не забиха в такт с неговото.