Остров Рай

Погледнах го смаяно. Защо повтаряше, че той е виновен. Аз бях виновна, а той се самозалъгваше. Никога нямаше да си простя, че съм го накарала да страда и да си мисли, че е дявол. Само поклатих глава и излязох от стаята тичайки. Блъснах се в някого, най-вероятно Келън, но не спрях. Заслизах по стълбите вече разплакана. На първия етаж зърнах някаква врата. Не се замислих и я блъснах. Беше отключена и побързах да вляза. Оказа се малка и празна тъмна стая. Нямаше мебели затова се свлякох на пода. Опитах се да преглътна сълзите си, но безуспешно. За първи път в живота си не можех да се понасям. Мразех се толкова много.

-Какво става Дрейвън?
Келън сега ли намери да пита,Кат избяга от стаята плачейки,дори да не ги видях почувствах сълзите си,чух вратата на мазето да се удря,явно бе там..
-Не питай приятелю,нараних я...
-Какво стана?
-Пак го направих...онова състояние в което не помня нищо,но този път го помня,сякаш не можех да контролирам тялото си,наранявах я а не можех да спра...
-Говори с нея
-Тя ме мрази
-Глупак ,отивай при нея и оправи нещата,няма да ходите никъде двамата
До някъде беше прав,трябваше да опитам да оправя това но как?Тя не говореше с мен,обвиняваше се ,а не бе виновна.Все пак слязох долу,открехнах вратата и я видях на пода,плачеше,сърцето ми се късаше,коленичих до нея
-Недей красавице,не плачи,не искам да виждам сълзи Катрин,моля те любов моя...не искам да бъда причина за тези сълзи,изправи се... -но когато опитах да изляза Келън бе заключил вратата и сега бяхме на тъмно
-Глупак...-обърнах се към нея -Говори с мен Кат...

Толкова дълго сдържах сълзите си, че сега не можех да спра.
-Мразя се толкова силно. - не беше честно да товаря Дрейвън с чувствата си, но болката бе прекалена.
-Мразя себе си, същността си. Мразя това, че наранявам хората около мен. Че не спазих обещанието си да бягам и че сега ти страдаш. Аз трябва да страдам, Дрейвън. Аз не заслужавам никаква красота, нищо. Толкова много хора си мислят,че съм ужасен човек, но само собственият ми брат успя да ми го каже. И беше прав. Съжалявам, Дрейвън, че се провалих, провалих и теб. Ето това изпитвам. Омраза към себе си.
Свих се в ъгъла на стената и ме завладяха страх, омраза, студ...всичко, което изпитвах. Не можех да погледна Дрейвън.
-Не те заслужавам...никога не съм те заслужавала.

Не разбирах,защо смяташе че е виновна тя,защо овиняваше и мразеше себе си и как така брат и знаел каква е?
-Не си наранила мен Кат,аз го направих....да не избяга,защото си смела,предпочитах да го направиш ,но така ми доказа че ме обичаш и не вярваш на онзи който опита да те нарани,позна че не бях аз,а на езерото...позна мен...не се самосъжалявай,не се мрази,не си ми направила нищо,аз съм този който наранява,предупредих те да,но не съм очаквал като всяка жена да се свиеш в ъгъла от страх или да побегнеш
Тя се сви в ъгъла,бях до нея,свеваше се от студ,не се стърпях и я поех в ръцете си,притиснах я силно в тялото си
-Напротив,аз съм този който не те заслужава,но май това можем да си го натякваме дълго време любима...не се съмнявай в себе си и забрави какво брат ти е казал,ти не си такава,променила си се ,но и те обичам каквато си ..смела,разплакана,всякак Кат-...

Топлината от тялото му ме успокои. Притиснах се силно в него и се сгуших в прегръдките му. Сълзите постепенно утихваха.
-Обичам те, Дрейвън. Никога не съм обичала друг. - прошепнах аз, докато той галеше косата ми. -Ако смяташ, че е по-добре да си тръгна, ще го сторя.
Вече не можех да си представя да се кама на онзи кораб. Щом той смяташе, че съм се променила щях да му повярвам. Просто трябваше да свикна с мисълта.
-Но ще се върнеш ли да ме вземеш обратно? Или поне да ме видиш? Ще мога ли да разчитам, че все някога ще те видя, Дрейвън?

Тя постепенно се успокои,думите и успокоиха и мен,но ме разсмяха последвалите ги,как мислеше,че ще я пусна да си отиде,че аз ще отида където и да било
-Обичам те,няма да обичам друга,колкото и този...който и да е да влиза в мен ,няма да ме раздели с теб,обещавам ти...
Хванах лицето и повдигнах брадичката й,погледнах я в очите и я целунах жадно
-Нито ти нито аз ще ходим където и да било Кат,няма да те пусна да си отидеш
Как изобщо и хрумна да ходи някъде,всъщност трябваше ,единствено да се измъкнем от тук,бас ловя че Келън се е запилял и е заравил да каже дори на някого че сме тук
-Единственото място на което ще отида с теб е леглото,но първо трябва да се измъкнем от тук,заключени сме и само един човек знае къде сме...а няма да ни отвори,защото е забравил

Засмях се при думите му. Най-накрая цялото напрежение си замина. Целувката му ми върна спомените от миналата нощ. Както и от разговора с онзи, който бе в Дрейвън.
-Ти...когато бе в онова състояние...направи ли нещо? Нали все повтаряше, че нараняваш жените. - не бях сигурна дали искам да чувам отговора. Знаех че той не е искал да е с друга, но мисълта, че е станало същата нощ, в която аз бях с него, ме разстройваше.

Въпрос и бе съвсем правилен,знаех какво е направил той,този път помнех и защото той го позволи,подозирах,че знам защо,този път имах някого до себе си и знаеше,че ще съм искрен,а не исках да я лъжа
-Кат..ще бъда честен,не искам да те лъжа,не исам да има тайни,споделих ти,че до сега не помнех нищо,имах бели петна и не знаех какво всъщност става,мислех че е мое състояние,но сега знам че някой използва тялото ми за да си играе с жените...сега ме остави да помня,знам какво направи той,не бях аз ...наистина.Но беше с една жена в пещерата..беше ме жал за нея,но ме болеше за теб,през цялото време докато той правеше с нея..дори не искам да помня какво,но аз мислех за теб,опитах да се дистанцирам,после когато се върна тук и видях как се държи с теб...исках да го убия,но не знам как ... когато видях възможност да те предупредя го направих..Кат ...не съм искал да съм с нея,тялото ми да бъде..предпочитам теб,искам теб,но първо мисля да се изкъпя щом се измъкна от тук,стига ти да искаш това...стига след това което ти казах още да ме искаш

Усмихнах се при искреността му. Това смекчи болката от истината. Целунах го продължително.
-Благодаря ти, че ми каза. - след думите ми се приближих по плътно до него и продължих с целувките. Този път не се ограничих само до устните му. Целувах врата му, гърдите му. Не ме интересуваше какво е правил с другата жена. Той не бе виновен. Не трябваше и да се чуди дали го исках повече. Отговорът беше ясен.
Отново се върнах на устните му.

Олекна ми като видях в очите и че ме разбира и че не се сърди,дори повече,показа ми че ме желае въпреки това,целувката и ме взриви,беше толкова сладко,да усещам нейните устни,искрените и целувки които слизаха по тялото ми.
Притиснах я в ъгъла,целунах челото и,устните,брадичката,спуснах се към гърдите й,смъкнах надолу деколтето на роклята й
-Обожавам те Катрин,не бих мечтал за друга ...

Започнах да се опитвам да сваля тениската му, но треперех от удоволствие. Дрейвън нетърпеливо я махна сам и после отново долепи устни до моите.
-Май няма да дочакаме до леглото. - казах, докато обхождах тялото му с ръце. Как можех да си помисля да си ходя. Нямаше да издържа и минута без него.
Усещах устните на гърдите си и не сдържах въздишката си. Вече не можех да понасям роклята върху себе си. Не можех и да гледам и него облечен.

Нетърпеливо смъкваше от мен всичко,малко по малко,харесваше ми ръцете и да са по мен,да усещам нейния допир,нейните целувки,а не на онази жена
-Нищо не пречи и тук и там и на целия остров,стига да си ти,не искам друга
Наведох се леко и задразних гърдите и с езичето си,ръцете ми се мъчеха с роклята която упорито отказваше да падне
-Ще ти купя друга
Преди да ме попита защо дсъдрах плата и роклята падна на пода,сега се наслаждавах на нея

Желанието ми бе изпълнено и сега го можех да усещам устните му по тялото си. Хванах колана му и започнах да го откопчавам, докато Дрейвън обхождаше врата ми с устни. Извих глава назад, за да се насладя на усещането и легнах на пода под него. Хвърлих колана в другия ъгъл, като той издрънча. Започнах да смъквам ципа, когато усетих как Дрейвън гали вътрешната част на бедрата ми и леко ги разтваря.
-Обичам, когато правиш така. - простенах и се извих срещу него.

Хареса ми погледа й ,начина по който действаше,бързо свали всичко и от мен,но на пода не бе за нея.Хванах ръката й и я вдигнах на ръце,отново бе притисната в стената,но на нивото на тялото ми,крачетата и се увиха около кръста ми,с една ръка я придържах ,а с другата дразнех бедрата и,както и онази нежна часто от нея която копнеех да опитам отново,но това по късно,сега наред бяха розовите пъпки на гърдите й,устните й
-аз обожавям тялото ти,как реагираш на допира ми,обожавам гласът ти когато шептиш в ухото ми

Гласът му ме възбуждаше още по-силно. Гърдите ми се повдигаха бързо от допира на устните му. Щях да се разтопя в прегръдките му. Придържах се само от ръцете му, бях се отпуснала в тях и поемах всяка негова целувка. Започнах да се движа бавно, доставяйки удоволствие и на двама ни. Гърдите ми бяха настръхнали до болка под допира на нежните му устни. А когато тъкмо се извивах, той се притисна още по-плътно към мен, удоволствието в мен експлодира и изпаднах в екстаз. Затворих очи и едва си поемах въздух. Бях притиснала бедрата си около кръста му и това удължи прекрасния миг.

Тя се раздвижи в ръцете ми,това ми подсказа какво иска,вече копнеех за топлината й,копнеех да се слея с нея..
-Принцесо
Без повече да я предупреждава я намести и проникна в нея,изви се назад за да усети тялото й,за се наслади на момента,галеше бедрата й,гледаше я с копнеж,още по голям,движеше се бързо,даряваше я с нежността на която бе способен,реваншираше се за всичко

Спомена за сутринта избледняваше все повече. Когато Дрейвън проникна в мен извиках от удоволствие, а неговите устни веднага покриха моите. Пръстите ми се сплетоха в неговите и той задържа ръцете ми, притисната до стената. При всеки тласък аз стисках здраво дланите му. Извивах се неконтролируемо и това ми носеше още по-голяма наслада. Исках да му кажа колко много го обичам и какво щастие ми носи, но дори не можех да си поема дъх, а и не ми трябваше. Нуждаех се само от докосванията му.
Устните ми успяха да се спрат на гърдите му. Целувах всеки сантиметър от тях, докато Дрейвън ме подлудяваше с движенията си.

Тя беше най-хубавото което можеше да ми се случи,бих изтърпял още хиляди такива дни,устига в края им тя да бе до мен,тя да ме докосваше и наслаждаваше така както сега...
Тя целуваше гърдите ми,стискаше дланите ми,движеше се заедно с мен,въпреки че бе долепена до стената...Отпуснах се и политнах назад,а тя с мен,оказа се над тялото ми,оставих я да движи всичко както и харесва,да прави с мен каквото си поиска
-Твой съм красавице,можеш да правиш с мен каквото искаш

Засмях се след падането на пода. Хареса ми това, че сега и аз имам малко контрол. Усмихнах се дяволито.
-Е, капитане, щом отстъпвате...ръцете долепени на пода... - помислих за миг. -над главата. - заповядах. Дрейвън ме гледа за миг в очите, но после изпълни нареждането ми.
-В никакъв случай не мърдай. - прошепнах в ухото му. Заех се да изучавам тялото му с устни. Този път по-бавно. Започнах от устните, бадичката...съвсем бавно се спуснах по врата и гърдите. Най-дълго се задържах на корема му. Усещах как мускулите му се стягат, но все още не смъкваше ръце.

-Хитруша
Харесваше ми как ме командва,нямах против макар на никой да не позволявах това,тя имаше пълното право и това ми харесваше.Движеше се над мен,остави ме без достъп след като ръцете ми бяха над главата и макар тя да не ги държеше и да можех да я докосвам реших да кротувам,така беше невероятно.Устните й бяха навсякъде по мен,усещах топлината на устните й,езичето което оставяше мокри следи навсякъде
-Обожавам тялото ти

Притворих очи от удоволствие при думите му.
-А аз не мога без твоето. - казах, като вече копнеех отново да ме докосва. Но реших да не бързам с това. Включих и ръцете си. Докато устните ми бяха върху неговите, галех мускулите на ръцете му, гърдите му, притисках бедра в неговите. Възбудата растеше и скоро мисълта как той ме докосва бе най-голямото ми желание.
-Свободен си! - изстенах аз и се отпуснах копнееща върху него, докато очаквах нова вълна на удоволствие.

Това ме изпълваше с радост,както аз не можех без нея ,тя не можеше без мен.Ръцете и скоро също бяха по мен,докосваха всяко кътче на тялото ми,усещах нетърпението и възбудата и,движенията и ставаха още по -бързи,по интензивни,позволи ми да я докосвам,не чаках втора покана,тя искаше това и щеше да го има,преди да се усети пръстите ми проследиха бедрата които се надигаха и спускаха около тялото ми,насочиха се към тънката талия която се извиваше над мен,погалиха гърба и,проследиха линията на раменете,врата,докоснаха устните и,спряха се и обърнаха специално внимание на гърдите и ,после отново се върнаха на талията и,за да я подкрепи,но по силно,имах намерение да се изпарвя за да я доведа до края,бях в седнало положение докато тя се движеше в мен,насърчавах я с ръка,с устни,докато самия аз не подлудих себе си

Гледах го със замъглен от страст поглед. Виждах всяка черта на красивото му лице, като най-вече се спирах на очите. Даваше ми да водя ритъма и след по-малко от минута бях готова да се отпусна в ръцете му и да се оставя на вълните от удоволствие да ме залеят.
-Дрейвън... - гласът ми излезе сподавен. Той стисна силно бедрата ми и отново нахлу в мен. Вече не можех да се сдържам. Изстенах и се отпуснах, завладяна от разтърсващи емоции.

Погледът и бе замаглен от страст,усещах как скоро щеше да свърши погълната от екстаза.Но не спираше,продължаваше да се движи,да извива това невероятно тяло което караше сетивата ми да изтръпват,очите ми да не поглеждат друга.Нашепваше името ми с глас пресипнал от страст,когато стиснах за пореден път бедрото й усетих как кулминацията я завляда,разтресе се от конвулси и се отпусна върху мен,прегърнах я и тогава отпуснах и своя край,беше невероятен,явно след кавга секса беше най сладък и дваматна го усетихме
-Обичам те!

Бавно отворих очи. Сякаш се събуждах от невероятен сън. Само че бе реалност. Дишах по-успокоена. Дрейвън се взираше в мен и галеше лицето ми. Това прекрасно изживяване заличаваше спомена за кавгата.
-Аз също те обичам. - прошепнах, докато с пръст очертавах скулите му. Притиснах се към Дрейвън, без да ме интересува, че сме на пода. Вече не усещах никакъв студ. Само топлина и щастие.
-Мисля, че вече трябва да започнем да мислим как ще излезем от тук, макар и да нямам никакво желание да те пускам.